Страна А (21.10) и В (22.35)
Участвуват артистите:
МАРИН ЯНЕВ (Поразяващата рька), МИХАИЛ ПЕТРОВ (Винету), НИКОЛАЙ БИНЕВ (Сам Хокинс), КИРИЛ ЯНЕВ (Инчу Чуна), ВЕЛКО КЪНЕВ (Тангуа). АСЕН АНГЕЛОВ (Белият баща), ПЕТЯ СИЛЯНОВА (Ншо чи), ВЪЛЧО КАМАРАШЕВ, АЛЕКСАНДЪР ПРИТУП, ТЕОДОР ЮРУКОВ, ИВАН АНДОНОВ

Драматизация — Олга Кръстева
Редактор — Елисавета Михайлова
Режисьор — Иван Андонов
Музикално оформление — Виолета Топалова
Текст на песните — Тодор Кръстев
Тонрежисьор — Хачадур Манукян
Звукооператор — Светла Бончева
Тонтехник — Орлин Котов
Записьт е направен във II и V тонстудио на Българското радио

Няколко поколения деца вече познават книгите за Винету на Карл Май, при все че в некой енциклопедии името на автора изобщо не се среща. Но колко приключения стават в неговите романи - приключения, които разпалват въображението на децата и ги карат да застават на страната на смелите, онеправданите и справедливите. И понеже децата с увлечение четат романите на Карл Май и гледат филмите, направени по тези книги, естествено е да научат нещо и за самия писател.
Карл Май е роден в семейство на бедни тъкачи през 1842 г. в Хоенщайн — Ернстал, Саксония, и умира през 1912 г. в Радебойл до Дрезден. Животът на писателя е превратен и прилича на роман. Тежки са и детството, и юношеството, и младостта му — слепота до петгодишна възраст, кражба от мизерия и глад, изключване от училище, затвор. А когато излива на свобода, Карл Май вече отваря нова страница в живота си. Започва да пише разкази из селския живот, а после и разни романи под чуждо име. Пьтува, макар че по местата, които описва в индианските си романи, никога не е бил. През 1875 г. по вестници и списания започват да се появяват негови разкази, които правят впечатление. Те разказват за далечни земи, индиански племена и вождове, странни случки и необикновени приключения. Тези разкази постепенно Карл Май започва да свързва в обща книга. И така през 1890 г. се появява първият му индиански роман. А след това излизат нови книги, броят им е над 74.
На тази грамофонна плоча децата ще чуят как се сприятеляват Поразяващата ръка и Винету. Разбира се, в една плоча не може да има нито толкова приключения, нито толкова герои, колкото съществуват в един роман. И целта на грамофонната плоча е само да събуди интерес така, че децата да поискат да прочетат и книгите на Карл Май — книги, от които ще разберат, че без значение е каква е кожата на човека — важно е какво е сърцето му.
Днес в родното градче на Карл Май в ГДР има негов музей. По време на празници понякога младежи в Саксония, преоблечени като герои от книгите на писателя, възстановяват случки от най-известните му книги. А гробницата на Карл Май в Радебойл се посещава от много гости. Преводачът на книгите за Винету В. Радков пише, че когато един индиански вожд посетил гробницата на писателя, той изрекъл думите: „Велики мъртви приятелю. . . ти изгради в сърцата на младежта траен паметник на нашия загиващ народ. . ."
Тези думи не само са красиво казани, те са истина.
О. Кръстева