I
Лудо сърце (Савио, б. т. Д. Йосифов) — 2.40
съпр. вок. квартет "До-ре-ми-фа" и естр. орк., дир. Х. Платов
II
Сто милиона или левче (Рикардо, б. т. В. Башев) — 3.00
съпр. вок. квартет "До-ре-ми-фа" и естр. орк., дир. Б. Хаджиев
Като всеки надарен артист, Димитър Йосифов се ползува с популярност всред ценителите на своя жанр — естрадната песен. Той е роден в София. Завършва италианска филология в Софийския държавен университет, като същевременно изучава постановката на художественото, класическо пеене при педагожката П. Гандева. Усвояването на правилна певческа техника се оказва решаващо за изпълнителските възможности на Йосифов, Певческото умение, съчетано с присътата за изпълнението на Йосифов непосредственост, му извоюват награди при всички университетски фестивали на естрадната песен.
През февруари 1960 година новосформираният голям естраден оркестър при студентския дом с диригент Димитър Ганев изнася своя първи концерт. Негов солист е Димитър Йосифов. Публиката посреща възторжено многообещаващата изява на младия певец. Това решава професионалното му поприще. Оттогава насам Йосифов е един от най-активните участници в естрадните концерти на страната, гостува успешно във Франция, Югославия и Румъния. Младият изпълнител се утвърждава като умел интерпретатор най-вече на италианската естрадна песен, която той поднася на оригиналния й език.
Иосифов е редовен и дългогодишен сътрудник на завода за грамофонни плочи „Балкантон". Неговите записани на грамофонни плочи изпълнения на „Воларе" (Модуньо), „Както преди" (Панцери), „Марина" и „О, Рози" (Роко Граната), „Джоване" (Пино—Донаджо), „Двадесет и четири хиляди целувки" (Челентано) и т, н. спечелиха интереса на широката публика.
Изпълненията на Д. Йосифов, предложенн в настоятата плоча, носят белезите на неговия жизнерадостен, оптимистичен интерпретаторски дух, искрено вживяване и добър музикален вкус, който го издига над шаблонната ефектност.
К. Карапетров