7 месеца
За сайта
Страна А
Среднощен конгрес (7.00)
Има една песен (1.54)
Страна Б
Бойчиновския последен бой (2.05)
Октомври - тридесет и втория (1.35)
Изпълнява Владимир Трандафилов
Николай Хрелков е роден на 16 декември ст. ст. 1894 г. в Бяла Слатина, а почина на 26 август 1950 г. в София. Той е предимно поет. Неговата поезия е свързана с борбите на пролетариата — у нас и в чужбина. Творчески разцвет той достига през 30-те години. Към това време спада и най-значителното му произведение — поемата Среднощен конгрес. Голям дял в творчеството му заемат мотиви от Септемврийского въстание 1923. Доста стихотворения са посвещени на съпротивата, на партизанските борби и на строителството на социализма.
Хрелков е самобитно явление в новата българска поезия. По израз и дух в неговата поезия има нещо новаторско, и тя се явява предходница на търсещета пътища най-нова поезия. Неговият стих е изграден с архитектурна стройност, стоманено твърд, опериращ с едромащабни лица и събития. Поезията на Хрелков е наситена с мрачна атмосфера, в която непрестанно се води напрегната борба, титанична. Но има нещо, което взема връх над мрачността и прави тая поезия героично-оптимистична: това е непоколебимата вяра в силите на народа, на работническа класа, в правотата на Партията — ръководителка на борбите. Вяра в Партията минава като лайтмотив през поезията на Хрелков.
Героичността в поезията на Хрелков се издига над действителността, в сферата на революционната романтика. За тая извишенност спомага характерният творчески похват у Хрелков: да се отдалечава по място и време от събитието, да го съзерцава в легендарна атмосфера. Тоя похват ярко е изразен: в Бойчиновския последен бой, където събитието се рисува по късен спомен; в Орел и гарван, къдетьо на земните борби се гледа от високия простор на небето; в Димитровград, където строежа се вижда из далечината на бъдещето; в Овчар-партизанин, Родопска тъга — и най-вече в Среднощен конгрес, където войната се вижда през очите на нейните жертви.
Така поезията на Хрелков се издига до нещо възвишено, монументално-героично, и е съзвучна с новото днес изискване за монументално творчество. С тия си особености поезията на Хрелков е не само съвременна, но е и поезия на бъдещето.
Димитър Осинин
Среднощен конгрес (7.00)
Има една песен (1.54)
Страна Б
Бойчиновския последен бой (2.05)
Октомври - тридесет и втория (1.35)
Изпълнява Владимир Трандафилов
Николай Хрелков е роден на 16 декември ст. ст. 1894 г. в Бяла Слатина, а почина на 26 август 1950 г. в София. Той е предимно поет. Неговата поезия е свързана с борбите на пролетариата — у нас и в чужбина. Творчески разцвет той достига през 30-те години. Към това време спада и най-значителното му произведение — поемата Среднощен конгрес. Голям дял в творчеството му заемат мотиви от Септемврийского въстание 1923. Доста стихотворения са посвещени на съпротивата, на партизанските борби и на строителството на социализма.
Хрелков е самобитно явление в новата българска поезия. По израз и дух в неговата поезия има нещо новаторско, и тя се явява предходница на търсещета пътища най-нова поезия. Неговият стих е изграден с архитектурна стройност, стоманено твърд, опериращ с едромащабни лица и събития. Поезията на Хрелков е наситена с мрачна атмосфера, в която непрестанно се води напрегната борба, титанична. Но има нещо, което взема връх над мрачността и прави тая поезия героично-оптимистична: това е непоколебимата вяра в силите на народа, на работническа класа, в правотата на Партията — ръководителка на борбите. Вяра в Партията минава като лайтмотив през поезията на Хрелков.
Героичността в поезията на Хрелков се издига над действителността, в сферата на революционната романтика. За тая извишенност спомага характерният творчески похват у Хрелков: да се отдалечава по място и време от събитието, да го съзерцава в легендарна атмосфера. Тоя похват ярко е изразен: в Бойчиновския последен бой, където събитието се рисува по късен спомен; в Орел и гарван, къдетьо на земните борби се гледа от високия простор на небето; в Димитровград, където строежа се вижда из далечината на бъдещето; в Овчар-партизанин, Родопска тъга — и най-вече в Среднощен конгрес, където войната се вижда през очите на нейните жертви.
Така поезията на Хрелков се издига до нещо възвишено, монументално-героично, и е съзвучна с новото днес изискване за монументално творчество. С тия си особености поезията на Хрелков е не само съвременна, но е и поезия на бъдещето.
Димитър Осинин