7 месеца
За сайта
Страна А
Из Заключителната реч на Лайпцигския процес 1933 година: документален запис на немски език (26.35)
Страна Б
Из Заключителната реч на Лайпцигския процес 1933 година преведен на български език - изпълнява Борислав Бояджиев (17.20)
На 11 март 1933 г. следователят при Германския имперски съд в Берлин издаде една кратка заповед за арестуване, която разтърси света и остана в историята на човечеството като началото на края на фашизма. В заповедта се казваше:
„Словослагателят и публицист Георги Димитров (той е и Рудолф Хеднгер или Шаафсма), който напоследък е живял в Берлин—Щеглиц, Клиндзорщрасе 96, роден на 18 юни 1882 г. в Радомир, България, женен, български поданик..., който се намира под силно подозрение, че на 27. III. 1933 г. . . . е направил опит по насилствен начин да измени държавното устройство на Германия и преднамерено е запалил зданието на Рейхстага ... да се арестува ..."
Заповедта бе изпълнена няколко минути след издаването й. Членът на ЦК на БКП и бъдещ министър-председател на България бе хвърлен в Моабитския затвор.
Готвеше се един гигантски съдебен фарс, който целеше ликвидирането на Германската комунистическа партия. Съдбата бе определила първият гръм да падне върху намиращия се в Германия български комунист, който бе тръгнал в Европа да вдига будните умове да се борят за политнческа амнистия в България. . .. Обвинен в подривна дейност, великият революционер - интернационалист трябваше да защити преди всичко честта и доблестта на германския народ и заедно с това честта и доблестта на пролетариата от нашата планета. Той търсеше срещи — във Виена — с хроникьора на времето Стефан Цвайг, в Париж — с антимилитариста Анри Барбюс и хуманиста Ромен Ролан, в Прага — с прогресивните интелектуалци, в Германия — с борците против фашизма. Но полицията на кафявите блузи спря неговата дейност.
Мннистърът на вътрешните работи Гьоринг и шефът на пропагандата Гьобелс лично се заеха със съчиняването на обстоятелствата и режисурата на процеса.
На процеса в Лайпциг Георги Димитров даде първия решителен отпор срещу фашизма. Неговата реч остана като могъщ обвинителен документ. Несъстоятелните доводи за подпалването на Райхстага се стопиха като пролетен сняг под пламъците на словото на Димитров. Целият свят тържествуваше. В Лондон заседаваше контрапроцес. Пред германските легации във всички страни течеше главоломният поток на манифестантите, конто гневно протестираха срещу съдебната разправа. Работниците от Шефилд, Глазгоу, Стокхолм, Виена, Прага, Амстердам, Париж излязоха на хилядни митинги.
Започваше епична борба. Истината и този път победи, но фашизмът не бе спрян. Той мина през Пиринеите, изпепели Лидице, разруши Варшава, изгори Украйна и бе задържан при Москва и Сталинград. 15 години след процеса в Лайпциг, където Димитров започна победння бой, фашизмът бе повален. По странната приумица на историята, червеното знаме на победата бе развяно за пръв път върху същата сграда на Парламента в Германия, който бе станал причина за скроения процес — процесът, който разтьрси света и предвеща с оптимизъм разрухата на фашизма.
Д-р Мл. Младенов
Из Заключителната реч на Лайпцигския процес 1933 година: документален запис на немски език (26.35)
Страна Б
Из Заключителната реч на Лайпцигския процес 1933 година преведен на български език - изпълнява Борислав Бояджиев (17.20)
На 11 март 1933 г. следователят при Германския имперски съд в Берлин издаде една кратка заповед за арестуване, която разтърси света и остана в историята на човечеството като началото на края на фашизма. В заповедта се казваше:
„Словослагателят и публицист Георги Димитров (той е и Рудолф Хеднгер или Шаафсма), който напоследък е живял в Берлин—Щеглиц, Клиндзорщрасе 96, роден на 18 юни 1882 г. в Радомир, България, женен, български поданик..., който се намира под силно подозрение, че на 27. III. 1933 г. . . . е направил опит по насилствен начин да измени държавното устройство на Германия и преднамерено е запалил зданието на Рейхстага ... да се арестува ..."
Заповедта бе изпълнена няколко минути след издаването й. Членът на ЦК на БКП и бъдещ министър-председател на България бе хвърлен в Моабитския затвор.
Готвеше се един гигантски съдебен фарс, който целеше ликвидирането на Германската комунистическа партия. Съдбата бе определила първият гръм да падне върху намиращия се в Германия български комунист, който бе тръгнал в Европа да вдига будните умове да се борят за политнческа амнистия в България. . .. Обвинен в подривна дейност, великият революционер - интернационалист трябваше да защити преди всичко честта и доблестта на германския народ и заедно с това честта и доблестта на пролетариата от нашата планета. Той търсеше срещи — във Виена — с хроникьора на времето Стефан Цвайг, в Париж — с антимилитариста Анри Барбюс и хуманиста Ромен Ролан, в Прага — с прогресивните интелектуалци, в Германия — с борците против фашизма. Но полицията на кафявите блузи спря неговата дейност.
Мннистърът на вътрешните работи Гьоринг и шефът на пропагандата Гьобелс лично се заеха със съчиняването на обстоятелствата и режисурата на процеса.
На процеса в Лайпциг Георги Димитров даде първия решителен отпор срещу фашизма. Неговата реч остана като могъщ обвинителен документ. Несъстоятелните доводи за подпалването на Райхстага се стопиха като пролетен сняг под пламъците на словото на Димитров. Целият свят тържествуваше. В Лондон заседаваше контрапроцес. Пред германските легации във всички страни течеше главоломният поток на манифестантите, конто гневно протестираха срещу съдебната разправа. Работниците от Шефилд, Глазгоу, Стокхолм, Виена, Прага, Амстердам, Париж излязоха на хилядни митинги.
Започваше епична борба. Истината и този път победи, но фашизмът не бе спрян. Той мина през Пиринеите, изпепели Лидице, разруши Варшава, изгори Украйна и бе задържан при Москва и Сталинград. 15 години след процеса в Лайпциг, където Димитров започна победння бой, фашизмът бе повален. По странната приумица на историята, червеното знаме на победата бе развяно за пръв път върху същата сграда на Парламента в Германия, който бе станал причина за скроения процес — процесът, който разтьрси света и предвеща с оптимизъм разрухата на фашизма.
Д-р Мл. Младенов