Страна А
1. Родна реч
2. Я кажи ми...
3. Родна стряха
4. Козарче
5. Есен
6. Предзимен вятър
7. Чичо Пей
8. Хороводец
9. Палави ръчички
Изп. Сл. Славова (1, 2, 6, 7, 8, 9) и П. Петров (3, 4 и 5)

Страна Б
1. Дядо и ряпа
2. Косе-Босе
3. Лисица и щъркел
Изп. Сл. Славова (1), Ц. Митева и П. Пейков (2 и 3)

Ран Босилек — това име напомня за едно свежо зелено цвете, което привлича слънцето върху себе си още в първите дни на пролетта. Тази пролетна свежест и това слънчево веселие донесе на българската литература за деца още с първите си стъпки в нея Генчо Негенцов, известен на всички под псевдонима Ран Босилек.
Роден в Габрово през 1886 година, бъдешият писател още от малък остава без баща, но от своята чудесна работлива майка той раэбира, че трудът е чест за човека и наследява обичта към приказките и красивото. Тази обич по-късно ще води ръката му по белите листове, тя те му направи път до сърцата на децата. Защото няма дете в България, което да не познава Ран Босилек. И още преди да знаят да четат и да пишат, децата вече повтарят наизуст приказките за Косе-Босе и Лисицата и щъркела, а по-късно, когато вече сами четат, се заливат от смях на писмата на Патиланчо, посещават заедно с Незнайния юнак и Неродената мома далечни земи и царства, поемат несъзнателно красотата, заложена от Ран Босилек в преработените от него български и чужди народни приказки. Придобиват чувство за хумор и обикват родната стряха и родната реч така, както ги е обичал през целия си живот писателят с голямото сърце, приятелят на децата — Ран Босилек.