I страна
ЕЛА ФИТДЖЕРАЛД
1. А ТИСКЕТ, А ТАСКЕТ / Ал. Фелдмън — Е. Фитджералд (2.35)
2. НЕРЕШИТЕЛЕН / Чарлз Шевърс — Сид Робин (3.15)
3. ЛЕТЯЩ ДОМ / Л. Хемптън — Б. Гудман — Сид Робин (2.25)
4. ОТЛИЧНО ПЛАВАНЕ / Арнет Коб (3.04)
5. НЕЖНАТА КЛОПКА / Джеймс Ван Хойсен — Сами Кан (2.57)
ТОНИ БЕНЕТ
6. ОРКЕСТЪРЪТ СВИРИ / Г. и Дж. Гершуин (1.30)
7. ЧИКАГО / Фред Фишер (2.02)
8. ВСИЧКО СЕ ДВИЖИ / Кол Портър (2.15)
Сьпр. орк. на Каунт Бейзи (6, 7, 8). Вок. съпр. на "Рей Чарлз Сингърс" с ритмус (4). Дир. Чик Уеб (1, 2), Вик Шуи (3), Камарата (5)

II страна
САРА ВОН
1. ТИ СИ РАЗМЕНИ РОЛИТЕ С МЕН / Мичел — Алтър (3.20)
2. МЪЖЪТ Е ГЛУПЧО / Роджърс — Хамерстейн (2.41)
ДЖО УИЛИАМС
3. ВСЕКИ ДЕН / Йорк (4.40)
4. СТРАНСТВУВАЩА СВЕТЛИНА / Меркър — Мънди—Йънг (3.53)
БИЛИ ЕКСТАЙН
5. БУРЕН БЛУС В ПОНЕДЕЛНИК / Крауфорд — Екстайн — Хайнс (3.13)
6. НЕ ПЛАЧИ, ДЕТЕ / Джонсън — Унгер — Берни (3.32)
Съпр. орк. на Каунт Бейзи (1—6)

Настоящата плоча включва изпълнения на шест „звезди в джаза", като, с изключение на изпълненията на Ела Фитджералд, всички останали са записани с оркестъра на Каунт Бейзи.
Каунт Бейзи, както целият свят би трябвало да знае досега, дойде по море от Канзас Сити в 1936 г. с един оркестър, който развълнува всички. Той постави суинга в ерата на суинга много сполучливо и неговият "основен бизнес" беше "swinging the blues”
ЕЛА ФИТДЖЕРАЛД
Доайенът на джазовата критика Джордж Саймън отбеляза, че скромността на Ела е нейната първостепенна добродетел, че тя е "неразглезена, неегоистична, искрена и отзивчива". Може би всичко започна с появяването й на аматьорския конкурс „Аполо". Тя дойде да се представи като танцьорка и остана изненадана, че вместо това пя. Обратно на многото версии, диригентът Чик Уеб не беше сред слушателите, когато тя спечели. Но Бардю Ейли, който предвождаше състава на Уеб, чу Ела и се опита да убеди Чик в нейната стойност.
Чик хареса това, което чу, но когато я покани да се присъедини към състава му, то не бе направено с голям ентусиазъм. Въпреки това Ела се отплати за този жест много пъти, давайки на дузина други първата възможност да „пробият" всеки път, когато това й бе възможно.
ТОНИ БЕНЕТ
Винаги е било трудно да се охарактеризира един джазов певец, и Тони Бенет, който е скромен, дружелюбен мъж — между другото, един от изпълнителите, най-харесвани от музикантите — самият никога не е проявявал претенции в тази насока. Сега с пълна увереност можем да кажем, че той има природно влечение към джаза: той обича да работи с джаз музиканти и те от своя страна обичат да работят с него. Оркестърът свири беше най-подходящото отваряне на вратата между публика и артист. Въпреки че Бенет обичайно се движеше сред диапазона от популярни песни, може би в такива като Чикаго, неговият отработен, експанзивен аспект на индивидуалността му е най-високо ценен.
САРА ВОН
Стилът на Сара Вон, в контраст, е не само женствен, но извънредно изискан и изтънчен. Нейното музикантство се създаде в изпълнения, който олицетворяваха обмислянето и решителността на джаз-инструменталистите. Непринудеността, с която тя изпълнява своите несравними вариации, беше обект на възхищение близо тридесет години. Нейната вокална техника е изключителна и тя й дава възможност да интерпретира широко разнообразие от песни в съвършено индивидуален маниер.
ДЖО УИЛИАМС
е представен тук с изключителното изпълнение на "Всеки ден", което е пропито с интимна увереност, но също така и с жара на един аранжимент, какъвто музикантите обичат да свирят. Оркестърът е неоспорим също в "Странствуваща светлина" — песента на Тръми Йънг, която Били Холидей прочу.
БИЛИ ЕКСТАЙН
На последната страна на плочата в кулминационна позиция е един друг певец "раг excellence" — Били Екстайн. Преди години Били беше направил много за Ърл Хайнс, както Джо Уилиамс направи за Бейзи. Разбира се, това беше през периода на Екстайн, когато оркестърът на Хайнс достигна своята максимална популярност. Има спомен за тези години в нова версия на един от най-славните успехи на Хайнс и Екстайн "Бурен блус в понеделник". Плавен и прекрасен, Били беше съвършен професионалист, когато тези записи бяха направени в 1959 г., такъв, какъвто беше и когато записа първото заглавие за пръв път в 1942 г.