7 месеца
За сайта
Страна А — 21.30
Народна песен. Той не умира / Иван Вазов.
Сто и двадесет души; Из Пролог към "Кървава песен" / Пенчо Славейков.
На Христо Ботев / Николай Хрелков.
Христо Ботйову / Христо Смирненски.
Ботев / Людмил Стоянов.
На Околчица / Мария Грубешлиева.
Ботев / Никола Вапцаров.
На Ботев / Никола Фурнаджиев.
Изпълни се пророчеството твое / Елисавета Багряна.
Страна Б — 19.35
Рождество / Божидар Божилов.
Една декемврийска нощ / Христо Радевски.
Балада / Младен Исаев.
Завръщане / Иван Пейчев.
Околчица / Павел Матев.
Минути на мълчание за Христо Ботев / Георги Джагаров.
Калофер / Владимир Голев.
Ветровете кръстосват на Вола / Иван Радоев.
Целуната земя / Евтим Евтимов.
Земята на убитите поети / Любомир Левчев.
Ботев / Александър Томов
Изпълняват Петър Чернев, Йорданка Кузманова и Петър Петров
В изминалото десетилетие от смъртта на Христо Ботев се утвърди един от най-светлите български митове.
Отдавна ни е невъзможно да отделим в съзнанието си Ботевата гибел от смъртта на юнака в безсмъртната балада "Хаджи Димитър":
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят.
Тези свещени за всеки българин редове бяха първият паметник, който поетът сам си бе издигнал. Защото в последвалите десетилетия Ботев стана една от големите теми в нашата поезия. Неговият образ символизираше единството на думи и дела, което е така характерно за редица поколения български поети. Неговите стихотворения станаха извор на мотиви за цялата ни поезия. И не случайно, когато възпяват делото и личността му, поетите така често използуват неговите слова.
В тази грамофонна плоча са събрани само малка част от стихотворенията за Ботев. Всяка епоха имаше свой Ботев, всеки поет го виждаше по своему. За Вазов и Пенчо Славейков той беше все още в живия спомен за току-що отминалите национално-освободителни борби, докато за по-късните поети той се превърна в знаме на новите класови стълкновения. Така образът му непрекъснато се обогатяваше — факт, който позволи да го чувствуваме съпричастен на всички наши дела и омисли.
Михаил Неделчев
Народна песен. Той не умира / Иван Вазов.
Сто и двадесет души; Из Пролог към "Кървава песен" / Пенчо Славейков.
На Христо Ботев / Николай Хрелков.
Христо Ботйову / Христо Смирненски.
Ботев / Людмил Стоянов.
На Околчица / Мария Грубешлиева.
Ботев / Никола Вапцаров.
На Ботев / Никола Фурнаджиев.
Изпълни се пророчеството твое / Елисавета Багряна.
Страна Б — 19.35
Рождество / Божидар Божилов.
Една декемврийска нощ / Христо Радевски.
Балада / Младен Исаев.
Завръщане / Иван Пейчев.
Околчица / Павел Матев.
Минути на мълчание за Христо Ботев / Георги Джагаров.
Калофер / Владимир Голев.
Ветровете кръстосват на Вола / Иван Радоев.
Целуната земя / Евтим Евтимов.
Земята на убитите поети / Любомир Левчев.
Ботев / Александър Томов
Изпълняват Петър Чернев, Йорданка Кузманова и Петър Петров
В изминалото десетилетие от смъртта на Христо Ботев се утвърди един от най-светлите български митове.
Отдавна ни е невъзможно да отделим в съзнанието си Ботевата гибел от смъртта на юнака в безсмъртната балада "Хаджи Димитър":
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят.
Тези свещени за всеки българин редове бяха първият паметник, който поетът сам си бе издигнал. Защото в последвалите десетилетия Ботев стана една от големите теми в нашата поезия. Неговият образ символизираше единството на думи и дела, което е така характерно за редица поколения български поети. Неговите стихотворения станаха извор на мотиви за цялата ни поезия. И не случайно, когато възпяват делото и личността му, поетите така често използуват неговите слова.
В тази грамофонна плоча са събрани само малка част от стихотворенията за Ботев. Всяка епоха имаше свой Ботев, всеки поет го виждаше по своему. За Вазов и Пенчо Славейков той беше все още в живия спомен за току-що отминалите национално-освободителни борби, докато за по-късните поети той се превърна в знаме на новите класови стълкновения. Така образът му непрекъснато се обогатяваше — факт, който позволи да го чувствуваме съпричастен на всички наши дела и омисли.
Михаил Неделчев