7 месеца
За сайта
Лауреатът на Димитровска награда Никола Николов е роден в София през 1925 г. Още от малъ* той обиква вокалната музика и едва 17-годишен започва да учи пеене при видния баритон и педагог Събчо Събев. През 1947 г. Николов дебютира с успех на сцената на Варненската народна опера като Пинкертон от "Мадам Бътерфлай" на Пучини. Богатите гласови и артистични данни на Николов се проявяват във всички следващи партии, които той изнася на Варненска сцена - Рудолф от "Бохеми", Дон Хозе от "Кармен", Алфред от "Травиата", Туриду от "Селска чест", Каварадоси от "Тоска" и други.
През 1951 и 1953 г. Н. Николов спечелва лауреатски звания на третия и четвъртия световни младежки фестивали. Получил Димитровска награда през 1954 г. високоталантливият певец заминава на специализация в СССР. Неговите участия по оперните сцени на Москва, Ленинград, Киев, Рига и Талин получават блестяща оценка.
През 1955 г. Николов е отново в родината си, вече като член на Софийската народна опера. През следващата година той се явява на международния музикален конкурс във Верчели — Италия. И ето, че неизвестният български певец се проявява и в родината на вокалното изкуство — той се класира първи между тенорите.
Получил стипендия за следване в Италия, Николов постъпва в оперната школа при Миланската Скала. По време на специализация си младият българин участвува в редица концерти и оперни спектакли. Възхитен от гласа на младия певец, видният диригент Парио Роси го поканва за изпълнение на Вердиевия реквием в Париж.
Сега вече дори и в прочутата Миланска Скала проявяват интерес към младия българин. И ето, че на 11 февруари 1959 г. Николов пее за първи път на сцената на Миланската Скала в ролята на Йеник от операта на Сметана "Продадена невеста".
Постепенно Николов се утвърждава всред световната музикална общественост, като един от най-даровитите певци на своето време. Тои получава покана дори и от далечна Ирландия и там изнася с голям успех 5 спектакла в ролята на Аролдо от едноименната опера на Верди, заедно с именития италиански баритон Алдо Проти.
През 1960 г. Николов е отново гост на СССР и пее при небивал триумф в Киев, Лвов, Тбилиси, Баку и Московская Болшой театър.
В последно време Ник. Николов е чест и желан гост на Лондонската опера "Ковънт Гарден". Взискателна англйиска критика, която на времето даде класически оценки за беземъртното изкуство на легендарните тенори Карузо, Пертиле и Мерли, писа за Николов: "Един от най-добрите тенори, какъвто не сме слушали от дълго време".
Нестихващите аплодисменти, поднесени на младия и даровит български тенор от публиката на Ню-йоркската Метрополитен опера бяха нови признания за неговия талант. Плътният и кадифян лирико-драматичен тенор със здрави пределни височини, прекрасното чувство за художествена мярка и вълнуващата, искрена игра, съчетани с примерно трудолюбие и творческа скромност, са качества, които несъмнено ще доведат Николов до най-сияйните върхове на певческото майсторство.
През 1951 и 1953 г. Н. Николов спечелва лауреатски звания на третия и четвъртия световни младежки фестивали. Получил Димитровска награда през 1954 г. високоталантливият певец заминава на специализация в СССР. Неговите участия по оперните сцени на Москва, Ленинград, Киев, Рига и Талин получават блестяща оценка.
През 1955 г. Николов е отново в родината си, вече като член на Софийската народна опера. През следващата година той се явява на международния музикален конкурс във Верчели — Италия. И ето, че неизвестният български певец се проявява и в родината на вокалното изкуство — той се класира първи между тенорите.
Получил стипендия за следване в Италия, Николов постъпва в оперната школа при Миланската Скала. По време на специализация си младият българин участвува в редица концерти и оперни спектакли. Възхитен от гласа на младия певец, видният диригент Парио Роси го поканва за изпълнение на Вердиевия реквием в Париж.
Сега вече дори и в прочутата Миланска Скала проявяват интерес към младия българин. И ето, че на 11 февруари 1959 г. Николов пее за първи път на сцената на Миланската Скала в ролята на Йеник от операта на Сметана "Продадена невеста".
Постепенно Николов се утвърждава всред световната музикална общественост, като един от най-даровитите певци на своето време. Тои получава покана дори и от далечна Ирландия и там изнася с голям успех 5 спектакла в ролята на Аролдо от едноименната опера на Верди, заедно с именития италиански баритон Алдо Проти.
През 1960 г. Николов е отново гост на СССР и пее при небивал триумф в Киев, Лвов, Тбилиси, Баку и Московская Болшой театър.
В последно време Ник. Николов е чест и желан гост на Лондонската опера "Ковънт Гарден". Взискателна англйиска критика, която на времето даде класически оценки за беземъртното изкуство на легендарните тенори Карузо, Пертиле и Мерли, писа за Николов: "Един от най-добрите тенори, какъвто не сме слушали от дълго време".
Нестихващите аплодисменти, поднесени на младия и даровит български тенор от публиката на Ню-йоркската Метрополитен опера бяха нови признания за неговия талант. Плътният и кадифян лирико-драматичен тенор със здрави пределни височини, прекрасното чувство за художествена мярка и вълнуващата, искрена игра, съчетани с примерно трудолюбие и творческа скромност, са качества, които несъмнено ще доведат Николов до най-сияйните върхове на певческото майсторство.