7 месеца
За сайта
Средна плоча (251)
Страна А : Четири арии из опери на Дж. Пучини - 1. Ария на Рудолф из I д. на оп. ''Бохеми'' ;
2. Ария на Каварадоси из III д. на оп. ''Тоска'' ;
3. Ария на Калаф из I д. на оп. ''Турандот'' ;
4. Ария на Калаф из III д. на оп. ''Турандот''.
Страна Б : 1. Ария на Радамес из I к. на оп. ''Аида'' / Дж. Верди ;
2. Ария на Манрико из VI к. на оп. ''Трубадур'' / Дж. Верди ;
3. Стрета на Манрико из VI к. на оп. ''Трубадур'' / Дж. Верди ;
Участва и мъжкия хор на Соф. нар. опера ;
4. Ария на Момчил из едноименната опера / Л. Пипков.
Голяма плоча (ВОА 251):
I. Арии из опери на Джакомо Пучини
Ария на Рудолф из I. д. на оп. „Бохеми“
Ария на Каварадоси из III. д. на оп. „Тоска“
Ария на Калъфа из I. д. на оп. „Турандот“
Ария на Калъфа из III. д. на оп. „Турандот“
II. Две Арии на Канио из оп. „Палячо“ (Леонкавало)
Ариозо из I. д.
Ария из II. д.
III. Три арии из опери на Джузепе Верди:
Романс на Радамес из I. к. оп. „Аида“
Ария на Манрико из VI. к. оп. „Трубадур“
Стрета на Манрико из VI. к. оп. „Трубадур“
Участвува и мъжкия хор на Софийската нар. опера
IV. Ария на Момчил из VI. к. оп. „Момчил“ (Любомир Пипков)
Съпр. симфоничният орк. на Българско радио и телевизия, дир. Васил Стефанов (I, III, IV), Руслан Райчев (II)
"Браво на тенора! Никола Николов даде отлични доказателства за своите изключителни възможности. Неговият глас е много добре поставен и щедро надарен с индивидуални вокални багри". Така възторжено се отховава италианският вестник "Джорнале дел матино" за гласовите качества и певческото майсторство на прославения български тенор Никола Николов
Заслужилият артист и лауреат на Димитровската награда Никола Николов е роден в София през 1925 г. Още от малък той обиква вокалната музика и едва 17-годишен започва да учи пеене при видния баритон и педагог Събчо Събев. През 1947 г. Николов дебютира с успех на Варненската сцена като Пинкертон от оп. "Мадам Бътерфлай" на Пучини. Богатите гласове и артистични данни на Николов блясват и във всички следващи роди, които той изнася на Варненската сцена: Рудолф от "Бохеми" на Пучини, Дон Хозе от "Кармен" на Бизе, Алфред от "Травиата" на Верди, Туриду от "Селска чест" на Маскани, "Каварадоси" от "Тоска" на Пучини и др.
Първата си крачка към световната слава младият певец извършва през 1951 г., когато той спечелва лауреатското звание на III-ия световен младежки фестивал в Берлин. През 1953 г. той повтаря успеха си, този път в Букурещ, ставяйки лауреат и на IV-ия световен фестивал. Следващата година високоталантливият певец заминава на специализация в СССР. Неговото участие по оперните сцени на Москва, Ленинград, Киев, Рига, Минск, Вилно и Талин получава блестящи оценки. През 1955 г. Николов е отново в родината си, вече като член на Софийската народна опера. През следващата година той се явява на международния музикален конкурс във Верчели - Италия. И ето че неизвестният български певец се проявява и в родината на вокално изкуство - той се класира пръв между тенорите. Н. Николов започва да бъде търсен от италиански оперни театри. Той пее в Падуа в "Риголето", в Сполето - в "Макбет", във Верчели - в "Тоска". Италианската преса веднага откликва. В. "Ла национале италиана" пише: "Никола Николов е тенор с топъл глас и по-добро от това, което показа, не може да се даде. Неговото участие намери горещи одобрения". Тези нови успехи на младия певец стават причина да бъде поканен за два отговорни концерта пред микрофона на италианското радио. Ето че вече и ръководството на прочутата Миланска скала се интересува от българския тенор. На 11 февруари 1959 г. Николов пее за пръв път на сцената на Миланската скала в оп. "продадена невеста", дирижирана от прославения Ловро фон Матачич. Същата година известният вече български тенор бива поканен да пее в ежегодния голям музикален фестивал в гр. Уексфорд - Ирландия. Петте спектакла на оп. "Аролдо" от Верди с участието на Николов и именития италиански баритон Алдо Проти преминават при забележителен успех. След нови гастроли в СССР, Николов за пръв път гостува на Лондонската "Ковент Гардън". Неколкократните му участия като Радамес от "Аида" на Верди преминават при триумфален успех и суперлативни оценки от страна на взискателна английска критика, която на времето даде класически оценки за изкуството на легендарните тенори Карузо, Пертиле и Мерли. В. "Финаншъл таймс" откликва: "Николов е един от най-добрите тенори, каквито не сме слушали дълго време в "Ковент Гардън". И отново триумфални успехи: участие в Реквиемът на Верди в Лондон, дебют в Ню Йоркската Метрополитен опера в "Кармен" на Бизе, дебют във Виенската щатс опер в "Турандот" на Пучини, участие във Вердиевия реквием във Виена, гастроли в Белград, Загреб, Будапеща, Москва, Ленинград, Букурещ, Лайпциг, Берлин, участие във фестивала на оперните звезди в Хамбург, в откриването на сезона 1963-64 г. на прочутата Неаполитанска опера "Сан Карло" в главната роля на оп. "Африканката" от Майербер, в "Кармен" в Лисабон, премиерата на същата опера на сцената на Женевския Гран театър в края на 1964 г. и т. н. И постоянни ангажименти на сцената на Виенската и Лондонската опери в "Риголето", "Трубадур", "Тоска", "Турандот", "Аида" и др., заедно със световни знаменитости като А. Проти, А. Мофо, Дж. Симионато, Н. Дзакария, А. Стела, Ет. Бастианини, Р. Картери и др.
Световното признание на Н. Николов е плод на неговите забележителни изпълнителски качества. Певческата му природа е действително изключителна. Неговият обемист и необичайно плътен почти чисто драматичен тенор се разгръща в твърде широк диапазон от плътните низини, на които би завидял всеки баритон (ниското "до" от канцоната в "Бал с маски") до виртуозните и спонтанни височини (пределно високите "ре бемоли" от "Риголето" и "Трубадур"). Гласовото му богатство се изявява през призмата на един стихиен и завладяващ темперамент. Буйните драматични акцени, несдържаната гласова мощ, широките необятни фрази, бляскавите и патетични кулминации отговарят на представата за най-спонтанните и пълноценни драматични тенори от мащаба на наповторимия Франческо Мерли. Николов е чужд на външните ефекти и показност. Винаги топъл и сердечен, винаги воден от здрав и естетически верен вкус, той пленява и покорява сърцата на публиката със своето искрено пресъздаване.
Константин Карапетров
Страна А : Четири арии из опери на Дж. Пучини - 1. Ария на Рудолф из I д. на оп. ''Бохеми'' ;
2. Ария на Каварадоси из III д. на оп. ''Тоска'' ;
3. Ария на Калаф из I д. на оп. ''Турандот'' ;
4. Ария на Калаф из III д. на оп. ''Турандот''.
Страна Б : 1. Ария на Радамес из I к. на оп. ''Аида'' / Дж. Верди ;
2. Ария на Манрико из VI к. на оп. ''Трубадур'' / Дж. Верди ;
3. Стрета на Манрико из VI к. на оп. ''Трубадур'' / Дж. Верди ;
Участва и мъжкия хор на Соф. нар. опера ;
4. Ария на Момчил из едноименната опера / Л. Пипков.
Голяма плоча (ВОА 251):
I. Арии из опери на Джакомо Пучини
Ария на Рудолф из I. д. на оп. „Бохеми“
Ария на Каварадоси из III. д. на оп. „Тоска“
Ария на Калъфа из I. д. на оп. „Турандот“
Ария на Калъфа из III. д. на оп. „Турандот“
II. Две Арии на Канио из оп. „Палячо“ (Леонкавало)
Ариозо из I. д.
Ария из II. д.
III. Три арии из опери на Джузепе Верди:
Романс на Радамес из I. к. оп. „Аида“
Ария на Манрико из VI. к. оп. „Трубадур“
Стрета на Манрико из VI. к. оп. „Трубадур“
Участвува и мъжкия хор на Софийската нар. опера
IV. Ария на Момчил из VI. к. оп. „Момчил“ (Любомир Пипков)
Съпр. симфоничният орк. на Българско радио и телевизия, дир. Васил Стефанов (I, III, IV), Руслан Райчев (II)
"Браво на тенора! Никола Николов даде отлични доказателства за своите изключителни възможности. Неговият глас е много добре поставен и щедро надарен с индивидуални вокални багри". Така възторжено се отховава италианският вестник "Джорнале дел матино" за гласовите качества и певческото майсторство на прославения български тенор Никола Николов
Заслужилият артист и лауреат на Димитровската награда Никола Николов е роден в София през 1925 г. Още от малък той обиква вокалната музика и едва 17-годишен започва да учи пеене при видния баритон и педагог Събчо Събев. През 1947 г. Николов дебютира с успех на Варненската сцена като Пинкертон от оп. "Мадам Бътерфлай" на Пучини. Богатите гласове и артистични данни на Николов блясват и във всички следващи роди, които той изнася на Варненската сцена: Рудолф от "Бохеми" на Пучини, Дон Хозе от "Кармен" на Бизе, Алфред от "Травиата" на Верди, Туриду от "Селска чест" на Маскани, "Каварадоси" от "Тоска" на Пучини и др.
Първата си крачка към световната слава младият певец извършва през 1951 г., когато той спечелва лауреатското звание на III-ия световен младежки фестивал в Берлин. През 1953 г. той повтаря успеха си, този път в Букурещ, ставяйки лауреат и на IV-ия световен фестивал. Следващата година високоталантливият певец заминава на специализация в СССР. Неговото участие по оперните сцени на Москва, Ленинград, Киев, Рига, Минск, Вилно и Талин получава блестящи оценки. През 1955 г. Николов е отново в родината си, вече като член на Софийската народна опера. През следващата година той се явява на международния музикален конкурс във Верчели - Италия. И ето че неизвестният български певец се проявява и в родината на вокално изкуство - той се класира пръв между тенорите. Н. Николов започва да бъде търсен от италиански оперни театри. Той пее в Падуа в "Риголето", в Сполето - в "Макбет", във Верчели - в "Тоска". Италианската преса веднага откликва. В. "Ла национале италиана" пише: "Никола Николов е тенор с топъл глас и по-добро от това, което показа, не може да се даде. Неговото участие намери горещи одобрения". Тези нови успехи на младия певец стават причина да бъде поканен за два отговорни концерта пред микрофона на италианското радио. Ето че вече и ръководството на прочутата Миланска скала се интересува от българския тенор. На 11 февруари 1959 г. Николов пее за пръв път на сцената на Миланската скала в оп. "продадена невеста", дирижирана от прославения Ловро фон Матачич. Същата година известният вече български тенор бива поканен да пее в ежегодния голям музикален фестивал в гр. Уексфорд - Ирландия. Петте спектакла на оп. "Аролдо" от Верди с участието на Николов и именития италиански баритон Алдо Проти преминават при забележителен успех. След нови гастроли в СССР, Николов за пръв път гостува на Лондонската "Ковент Гардън". Неколкократните му участия като Радамес от "Аида" на Верди преминават при триумфален успех и суперлативни оценки от страна на взискателна английска критика, която на времето даде класически оценки за изкуството на легендарните тенори Карузо, Пертиле и Мерли. В. "Финаншъл таймс" откликва: "Николов е един от най-добрите тенори, каквито не сме слушали дълго време в "Ковент Гардън". И отново триумфални успехи: участие в Реквиемът на Верди в Лондон, дебют в Ню Йоркската Метрополитен опера в "Кармен" на Бизе, дебют във Виенската щатс опер в "Турандот" на Пучини, участие във Вердиевия реквием във Виена, гастроли в Белград, Загреб, Будапеща, Москва, Ленинград, Букурещ, Лайпциг, Берлин, участие във фестивала на оперните звезди в Хамбург, в откриването на сезона 1963-64 г. на прочутата Неаполитанска опера "Сан Карло" в главната роля на оп. "Африканката" от Майербер, в "Кармен" в Лисабон, премиерата на същата опера на сцената на Женевския Гран театър в края на 1964 г. и т. н. И постоянни ангажименти на сцената на Виенската и Лондонската опери в "Риголето", "Трубадур", "Тоска", "Турандот", "Аида" и др., заедно със световни знаменитости като А. Проти, А. Мофо, Дж. Симионато, Н. Дзакария, А. Стела, Ет. Бастианини, Р. Картери и др.
Световното признание на Н. Николов е плод на неговите забележителни изпълнителски качества. Певческата му природа е действително изключителна. Неговият обемист и необичайно плътен почти чисто драматичен тенор се разгръща в твърде широк диапазон от плътните низини, на които би завидял всеки баритон (ниското "до" от канцоната в "Бал с маски") до виртуозните и спонтанни височини (пределно високите "ре бемоли" от "Риголето" и "Трубадур"). Гласовото му богатство се изявява през призмата на един стихиен и завладяващ темперамент. Буйните драматични акцени, несдържаната гласова мощ, широките необятни фрази, бляскавите и патетични кулминации отговарят на представата за най-спонтанните и пълноценни драматични тенори от мащаба на наповторимия Франческо Мерли. Николов е чужд на външните ефекти и показност. Винаги топъл и сердечен, винаги воден от здрав и естетически верен вкус, той пленява и покорява сърцата на публиката със своето искрено пресъздаване.
Константин Карапетров