7 месеца
За сайта
Суппе Ф. Из оперетты "Великая неизвестная": Ария Барона; Ария Лучии; Песня Феофиля; Из финала I-го действия; Интродукция ко II-му действию; Песня Барона; Песня Полины;
Дуэт Полины и Феофиля; Дуэт Лучии и Барона: Дунаевский И. О. Дуэт Пепиты и Мики из I-ого действия; Дуэт Пепиты и Мики из III-ого действия: из оперетты "Вольный Ветер"; Дуэт Вари и Гриши из оперетты "Звездные дороги"; Дуэт Ларисы и Яшки из оперетты "Белая акация"
Х. Харалампиев (1, 4, 6, 9), Ил. Григорова (2, 4, 9), В. Даскалов (3, 4, 8, 10―14), Х. Михайлова (4, 7, 8, 10), Л. Кисьова (11―14); [музыкальное] сопровождение ОСОКТР, дирижеры Н. Недялков (1, 2, 4, 7―10), Др. Ненов (11―14), хор (1, 2, 4, 7―10)
Името на Франц фон Супе е записано в историята на музиката наред с Йохан Щраус, Офенбах, Калман, Лехар — композитори, които допринесоха за разгръщането и издигането на оперетния жанр.
Супе е роден на 18 април 1819 г. в Спалато, а умира на 21 май 1895 г. във Виена. Учил е във Виенската консерватория, а по-късно работи като капелмайстор в различни виенски театри. Написал е една симфония, една меса, един реквием, няколко увертюри и около 200 оперети, но в наши дни на известност се радват: "Десет милиона и някакьв мьж", "Дама пика", "Хубавата Галатея“, "Леката кавалерия", "Бокачио" и "Великата неизвестна". Последната неотдавна бе реализирана у нас на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски".
Оперетата "Великата неизвестна" не се отличава с оригинално либрето, както и повечето оперети, създадени през този период. Действието се развива в Париж. На фона на борбата между бонапартистите и роялистите се разгръща една лична драма, която в края на събитията има щастлив финал. Недостатъците в либретото в известен смисъл се компенсират от приятната — лееща се мелодия, от вярната музикална характеристика на героите. Не малко място е отредено и на ансамблите.
Днес едва ли ще се намери човек, който не познава жизнеутвърждаващото, оптимистично и талантливо изкуство на Исак Осипович Дунаевски.
Музикалното дарование на един от основоположниците на съветската масова песен, филмова и оперетна музика, се проявява още от най-ранно детство. 10-годишен, той постъпва в Харковското музикално училище. Бурните дни на революцията— 1917 г., Дунаевски преживява в Харков. Октомври му отваря вратите на народната консерватория, и той я завършва през 1919 г. Работи в Харковския драматичен театър, естрадния театър „Ермитаж", сатиричния театър в Москва. За Дунаевски театъра става втора консерватория. Той му помага да придобие конкретност на музикалния език и умение образно да мисли в музиката.
Значимостта на творчеството на Дунаевски не се измерва с цифри. То има по-други измерения и се оценява с други категории и величини. Но ако все пак трябва да се обърнем към цифрите, те ще наброят стотици опуси : 12 оперети, 4 балета, музиката към 28 филма, много танцови пиеси за естраден оркестър, детски естрадни песни, маршове.
С творчеството си Дунаевски великолепно доказва, че в музиката няма сериозни и несериозни жанрове, че "В истински хубавата музика всичко е хубаво..." — както сам той писа в сп. "Советская музика".
Жейна Елиезер
Дуэт Полины и Феофиля; Дуэт Лучии и Барона: Дунаевский И. О. Дуэт Пепиты и Мики из I-ого действия; Дуэт Пепиты и Мики из III-ого действия: из оперетты "Вольный Ветер"; Дуэт Вари и Гриши из оперетты "Звездные дороги"; Дуэт Ларисы и Яшки из оперетты "Белая акация"
Х. Харалампиев (1, 4, 6, 9), Ил. Григорова (2, 4, 9), В. Даскалов (3, 4, 8, 10―14), Х. Михайлова (4, 7, 8, 10), Л. Кисьова (11―14); [музыкальное] сопровождение ОСОКТР, дирижеры Н. Недялков (1, 2, 4, 7―10), Др. Ненов (11―14), хор (1, 2, 4, 7―10)
Името на Франц фон Супе е записано в историята на музиката наред с Йохан Щраус, Офенбах, Калман, Лехар — композитори, които допринесоха за разгръщането и издигането на оперетния жанр.
Супе е роден на 18 април 1819 г. в Спалато, а умира на 21 май 1895 г. във Виена. Учил е във Виенската консерватория, а по-късно работи като капелмайстор в различни виенски театри. Написал е една симфония, една меса, един реквием, няколко увертюри и около 200 оперети, но в наши дни на известност се радват: "Десет милиона и някакьв мьж", "Дама пика", "Хубавата Галатея“, "Леката кавалерия", "Бокачио" и "Великата неизвестна". Последната неотдавна бе реализирана у нас на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски".
Оперетата "Великата неизвестна" не се отличава с оригинално либрето, както и повечето оперети, създадени през този период. Действието се развива в Париж. На фона на борбата между бонапартистите и роялистите се разгръща една лична драма, която в края на събитията има щастлив финал. Недостатъците в либретото в известен смисъл се компенсират от приятната — лееща се мелодия, от вярната музикална характеристика на героите. Не малко място е отредено и на ансамблите.
Днес едва ли ще се намери човек, който не познава жизнеутвърждаващото, оптимистично и талантливо изкуство на Исак Осипович Дунаевски.
Музикалното дарование на един от основоположниците на съветската масова песен, филмова и оперетна музика, се проявява още от най-ранно детство. 10-годишен, той постъпва в Харковското музикално училище. Бурните дни на революцията— 1917 г., Дунаевски преживява в Харков. Октомври му отваря вратите на народната консерватория, и той я завършва през 1919 г. Работи в Харковския драматичен театър, естрадния театър „Ермитаж", сатиричния театър в Москва. За Дунаевски театъра става втора консерватория. Той му помага да придобие конкретност на музикалния език и умение образно да мисли в музиката.
Значимостта на творчеството на Дунаевски не се измерва с цифри. То има по-други измерения и се оценява с други категории и величини. Но ако все пак трябва да се обърнем към цифрите, те ще наброят стотици опуси : 12 оперети, 4 балета, музиката към 28 филма, много танцови пиеси за естраден оркестър, детски естрадни песни, маршове.
С творчеството си Дунаевски великолепно доказва, че в музиката няма сериозни и несериозни жанрове, че "В истински хубавата музика всичко е хубаво..." — както сам той писа в сп. "Советская музика".
Жейна Елиезер