Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
Гротескна сюита "Бай Ганю" (В. Стоянов),
Симф. поема "Легенда за Лопянската гора" (Г. Иванов)

ДСОБРТ, дир. В. Стефанов

Веселин Стоянов - роден на 20 април 1902 година в гр. Шумен (сега Коларовград). Изучавал пиано от 1922 до 1926 година в Държ. музикална академия при брат си проф. Андрей Стоянов, а от 1926 год. до 1930 год. - композиция при проф. Франц Шмидт, пиано при проф. Пол дьо Кон и проф. Виктор Ебенщайн в Държавната музикална академия в Виена. Бил е професор и директор на Държ. муз. академия в София, директорна Соф. нар. опера, а понастоящем В. Стоянов е ректор на Българската държавна консерватория. По-известните му творби са гротескната сюита "Бай Ганю", симфонична поема "Кървава песен", "Рапсодия", два концерта за пиано и един за цигулка и оркестър, оперите "Женско царство", "Саламбо" и "Хитър Петър" и др.
Гротескната сюита "Бай Ганю" е сътворена през 1941 година върху сюжет от едноименната книга на българския писател-хуморист Алеко Константинов. В нея композиторът с майсторство е обрисувал приключенията на нашия комичен герой. Тя се състои от четири части "Бай Ганю пътува", "Бай Ганю във Виена", "Бай Ганю в банята" и "На село". Първата част рисува пътуването с влак на един примитивен човек, който напуща за първи път своята родина. Втората наречена още "Едно пикантно приключение", започва с разходката на нашия герой из широките виенски улици, обрисувана с една мъжка ръченица. Ненадейно срещнал една виенска девойка (виенски валс), той започва да флиртува с нея "по нашенски". Девойката изплашено побягва. Третата част - "Бай Ганю в банята", ни представя нашия герой във Виенската баня, в едно от най-веселите му приключения. За очуда на присъствуващите, той показва своето изкуство в плуването и гръмко дава израз на своето задоволство. В четвъртата част - "На село", авторът на сюита се отклонява от литературния първоообраз. Тя е свободно музикално допълнение към първите чертите на Бай Ганю, тук авторът, със замаха на старинното Кончерто гросо рисува огрян от слънцето български пейзаж. Градация в инструментация и динамика довежда до апотеоза на ценното, родното, което няма и не може да има нищо общо с байганювщината.
За творческата му дейност като композитор В. Стоянов е удостоен със званието "Заслужил артист" и е награден с Димитровска награда.

Георги Иванов - роден на 23 август 1924 год в София. Музикалната си подготовка получава като ученик на професорите Веселин Стоянов и Любомир Пипков. От 1946 до 1950 год учи композиция в Московската консерваториия при проф. В. Белый и проф. Ю. Шапорин. През 1950 год. се завръща в България и се отдава на композиторската дейност. В творчеството си се насочва предимно към по-крупните симфонични и инструментални форми.
За музиката към филма "Песен за човека" е награден с национална награда за защита на мира.
Едно от първите по-значителни произведения на Г. Иванов е симфоничната поема "Легенда за лопянската гора". Тя е възникнала под чувствата, породени у композитора от едноименния разказ на писателя Веселин Андреес за героичната борба на партизаните при село Лопян, в която той самият е участник. Поемата е написана във форма на сонатно алегро с пролог и епилог. В пролога е обрисувана картината на нашия хайдушки балан, в който борците за народни правдини са намирали закрила и по време на чуждоземния покорител и срещу фашизма. В сонатното алегро е предаден героичният подвиг на славните български партизани срещу омразния фашизъм. Краят на поемата-епилогът, въвежда отново слушателите в тишината на величава Лопянска гора, но тук картината на гората е съвсме друга, гората - закрилница е спомогнала за извоюване на свободата. Подвигът при Лопянската гора трябва да остане героичен пример на по-младите поколения за великата жертва на славните борци за свободата.