Гротескна сюита "Бай Ганю" (В. Стоянов),
Симф. поема "Легенда за Лопянската гора" (Г. Иванов)

ДСОБРТ, дир. В. Стефанов

Веселин Стоянов - роден на 20 април 1902 година в гр. Шумен (сега Коларовград). Изучавал пиано от 1922 до 1926 година в Държ. музикална академия при брат си проф. Андрей Стоянов, а от 1926 год. до 1930 год. - композиция при проф. Франц Шмидт, пиано при проф. Пол дьо Кон и проф. Виктор Ебенщайн в Държавната музикална академия в Виена. Бил е професор и директор на Държ. муз. академия в София, директорна Соф. нар. опера, а понастоящем В. Стоянов е ректор на Българската държавна консерватория. По-известните му творби са гротескната сюита "Бай Ганю", симфонична поема "Кървава песен", "Рапсодия", два концерта за пиано и един за цигулка и оркестър, оперите "Женско царство", "Саламбо" и "Хитър Петър" и др.
Гротескната сюита "Бай Ганю" е сътворена през 1941 година върху сюжет от едноименната книга на българския писател-хуморист Алеко Константинов. В нея композиторът с майсторство е обрисувал приключенията на нашия комичен герой. Тя се състои от четири части "Бай Ганю пътува", "Бай Ганю във Виена", "Бай Ганю в банята" и "На село". Първата част рисува пътуването с влак на един примитивен човек, който напуща за първи път своята родина. Втората наречена още "Едно пикантно приключение", започва с разходката на нашия герой из широките виенски улици, обрисувана с една мъжка ръченица. Ненадейно срещнал една виенска девойка (виенски валс), той започва да флиртува с нея "по нашенски". Девойката изплашено побягва. Третата част - "Бай Ганю в банята", ни представя нашия герой във Виенската баня, в едно от най-веселите му приключения. За очуда на присъствуващите, той показва своето изкуство в плуването и гръмко дава израз на своето задоволство. В четвъртата част - "На село", авторът на сюита се отклонява от литературния първоообраз. Тя е свободно музикално допълнение към първите чертите на Бай Ганю, тук авторът, със замаха на старинното Кончерто гросо рисува огрян от слънцето български пейзаж. Градация в инструментация и динамика довежда до апотеоза на ценното, родното, което няма и не може да има нищо общо с байганювщината.
За творческата му дейност като композитор В. Стоянов е удостоен със званието "Заслужил артист" и е награден с Димитровска награда.

Георги Иванов - роден на 23 август 1924 год в София. Музикалната си подготовка получава като ученик на професорите Веселин Стоянов и Любомир Пипков. От 1946 до 1950 год учи композиция в Московската консерваториия при проф. В. Белый и проф. Ю. Шапорин. През 1950 год. се завръща в България и се отдава на композиторската дейност. В творчеството си се насочва предимно към по-крупните симфонични и инструментални форми.
За музиката към филма "Песен за човека" е награден с национална награда за защита на мира.
Едно от първите по-значителни произведения на Г. Иванов е симфоничната поема "Легенда за лопянската гора". Тя е възникнала под чувствата, породени у композитора от едноименния разказ на писателя Веселин Андреес за героичната борба на партизаните при село Лопян, в която той самият е участник. Поемата е написана във форма на сонатно алегро с пролог и епилог. В пролога е обрисувана картината на нашия хайдушки балан, в който борците за народни правдини са намирали закрила и по време на чуждоземния покорител и срещу фашизма. В сонатното алегро е предаден героичният подвиг на славните български партизани срещу омразния фашизъм. Краят на поемата-епилогът, въвежда отново слушателите в тишината на величава Лопянска гора, но тук картината на гората е съвсме друга, гората - закрилница е спомогнала за извоюване на свободата. Подвигът при Лопянската гора трябва да остане героичен пример на по-младите поколения за великата жертва на славните борци за свободата.