I страна
1. Среднощен час (От. Рединг, Л. Георгиев) — 2.40
2. Сянката на твоята усмивка (Дж. Мандел, Ал. Бръзицов, Л. Георгиев) — 3.50
3. Приятелството (А. Заберски, Л. Георгиев) — 3.15
4. Твоята близост (Х. Кармайкл, Л. Георгиев) — 6.50
5. Сребърна сватба (Л. Георгиев, М. Станчев) — 4.10

II страна
6. Възпоминание за Джордж (Ем. Георгиев) — 3.50
7. Лято (Дж. Гершуин, Ив. Стайков - Л. Георгиев) — 3.00
8. Тази малка земя (м. и ар. А. Заберски) — 3.30
9. Любовна история (Фр. Ле, Ал. Бръзицов) — 3.30
10. Импрессия (м. и. ар. Л. Георгиев) — 6.05

Людмил Георгиев - алт саксофон
Съпр. ЕОКТР, дир. В. Казасян (1—3, 7—10), Ем. Георгиев (5, 6), М. Станчев - пиано, Т. Шиков - бас китара, Кр. Калъчев - ударни (4)

Ако в света на музиката беше прието да се говори за рекорди, бих казал, че един от българските рекорди принадлежи на Людмил. Чудесен рекорд на вярност и любов към саксофона и музиката, рекорд на трудолюбие и професионална етика, на вдъхновено музикантско майсторство.
Той започна сам и сам извървя дългия и труден път на усъвършенствуването, без строгата методичност, без насочващата ръка на педагога. За да го срещнем днес, в зрялата му възраст, достигнал до едно забележително тоново и техническо съвършенство, до една академическа висота, колкото и странно да прозвучава в случая този термин.
Не е проблем да го склониш да посегне към инструмента, за да ти припомни,- как би изсвирил дадена тема Джони Ходжес или Чарли Паркър, Пол Дезмънд или Джулиан Кенонбал — неговият идеал. И след като дълго сте разговаряли, и той е свирил, и пак е свирил, и пак дълго сте разговаряли, след като си надникнал в едно ъгълче на неговия свят, започваш да си даваш сметка, че малкото, което току-що си чул, и многото, което е останало неказано и неизсвирено, му струва хиляди часове, дни и нощи пред плочите и записите, хиляди часове и дни в борба с капризния инструмент. И започваш да проумяваш, че е черпил вода направо от извора, че се е учил от големите ...
И ако някой ден сам той ви разкаже, че негови учители са били този или онзи преподавател или музикант, отнесете това към неговата скромност. Защото на онова, което той знае и може, би могъл да го научи само упорития му труд и собствения му талант.
Людмил е преминал през всички кръгове на музикантското чистилище — през танцовите забави в крайните квартали, през летните градини и увеселителните заведения, през аматьорските концерти на "Джаза на младите" и тези на големите оркестри от 50-те години, през осемте години в цирка със състава на „Оптимистите", през петте години, в които ръководеше оркестър "София" и през още толкова — на работа извън страната ... Път богат и разнообразен, който, съчетан с личните му качества и музикална дарба, го създаде като забележителна фигура, като истински "Ас" на забавната музика и джаза, и то — не само по нашите мащаби.
Пред нас е първата му плоча, с която прекрасния музикант ни дарява щедро със зрялото си инструментално и импровизаторско майсторство. Подбраните пиеси издават недвусмислено неговите музикални предпочитания и вкус, и безспорно са измежду ония, които винаги е желаел да изсвири. Плочата е предназначена за широка слушателска аудитория — това проличава най-вече в аранжиментите, решени преобладаващо в съвременен популярен стил. Този стил е пределно познат на изпълнителя и той го защитава превъзходно, като не пропуска да подчъртае и определената си склонност към джаза.
Заслужава да се изтъкне колегиалната помощ на аранжьорите А. Бръзицов, И. Стайков, А. Заберски, Р. Любенов и М. Станчев, на диригента В. Казасян, на художника Филип Малеев и не на последно място на тонрежисьора Деян Тимнев, вложил в работата си много старание и вещина.
На Людмил Георгиев и на новата инициатива на "Балкантон" — на добър час!
Емил Е. Георгиев