7 месеца
За сайта
Симф. поема "Герман", Народни танци за симф. оркестър (Ф. Кутев), Сакарска сюита (Ф. Кутев).
Изп. СДФ, дир. авторът
Народният артист Филип Кутев, лауреат на Димитровската награда, е един от най-изтъкнатите съвременни български композитори и музикални общественници. Роден е през 1903 г. в Айтос. През 1328 г. завършва Музикалната академия и работи като диригент и капелмайстор. След Девети септември 1944 г. ръководи художествената самодейност в Народната армия. От 1951 г. поема художественото ръководство на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, а от няколко години е главен секретар на Съюза на българските композитори.
От самото начало на композиционната си дейност Ф. Кутев се насочва главно към два жанра, които са най-близки на неговата творческа природа - оркестровата музика и хорова песен. В първия период на творчеството си той създава "Скерцо", "Българска рапсодия" - за оркестър, балада за хор, солисти и оркестър "Клепалото бие" (по Ив. Вазов), четири сюити за хор и оркестър върху народни песни - Лазарска, Родопска, Песни от северозападна България и Тракийска, симфонична поема "Герман", "Сакарска сюита" - за оркестър, "Пасторал" - за флейта и оркестър и много хорови песни. След 1944 г. Ф. Кутев написва: кантатата за хор, солисти и оркестър "Девети септември", Симфония "Младежка", Симфонични танци, симфонична музика към поемата "Септември" от Гео Милев, няколко инструментални пиеси, много песни, музика към филми. Важно място в новото му творчество заемат неговите прекрасни песни и народен дух за битов женски хор, много от които добиха всенародна популярност. Като главен художественен ръководител и диригент на Държавния ансамбъл Ф. Кутев го издигна на изключително голяма висота.
Целокупното творчество на Ф. Кутев се отличава с дълбока народност, ярко национална форма и достъпност. Симфоничната поема "Герман" (1940 г.) е най-крупното произведение на Ф. Кутев от първия му творчески период. Тя носи наименованитето на един оригинален старинен обряд за измолване на дъжд от природните сили, който е послужил като тема за вдъхновение на композитора. В тази творба са претворени не само мъката на българския селянин в миналото, но и неговата любов към земята-майка и надеждата му за по-светло бъдеще. По симфоничната поема "Герман" е правена хореографска постановка в Софийската народна опера.
"Симфонични танци" са завършени през 1953 г. В тях композиторът е използвал като теми и развил народни инструментални мелодии от репертоара на Държавния ансамбъл. В оркестрацията са приложени някои похвати, които напомнят свиренето на народните инструменти.
В "Сакарска сюита" (1941 г.) Ф. Кутев е разработил симфонични народни песни и мелодии от Източна България.
Изп. СДФ, дир. авторът
Народният артист Филип Кутев, лауреат на Димитровската награда, е един от най-изтъкнатите съвременни български композитори и музикални общественници. Роден е през 1903 г. в Айтос. През 1328 г. завършва Музикалната академия и работи като диригент и капелмайстор. След Девети септември 1944 г. ръководи художествената самодейност в Народната армия. От 1951 г. поема художественото ръководство на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, а от няколко години е главен секретар на Съюза на българските композитори.
От самото начало на композиционната си дейност Ф. Кутев се насочва главно към два жанра, които са най-близки на неговата творческа природа - оркестровата музика и хорова песен. В първия период на творчеството си той създава "Скерцо", "Българска рапсодия" - за оркестър, балада за хор, солисти и оркестър "Клепалото бие" (по Ив. Вазов), четири сюити за хор и оркестър върху народни песни - Лазарска, Родопска, Песни от северозападна България и Тракийска, симфонична поема "Герман", "Сакарска сюита" - за оркестър, "Пасторал" - за флейта и оркестър и много хорови песни. След 1944 г. Ф. Кутев написва: кантатата за хор, солисти и оркестър "Девети септември", Симфония "Младежка", Симфонични танци, симфонична музика към поемата "Септември" от Гео Милев, няколко инструментални пиеси, много песни, музика към филми. Важно място в новото му творчество заемат неговите прекрасни песни и народен дух за битов женски хор, много от които добиха всенародна популярност. Като главен художественен ръководител и диригент на Държавния ансамбъл Ф. Кутев го издигна на изключително голяма висота.
Целокупното творчество на Ф. Кутев се отличава с дълбока народност, ярко национална форма и достъпност. Симфоничната поема "Герман" (1940 г.) е най-крупното произведение на Ф. Кутев от първия му творчески период. Тя носи наименованитето на един оригинален старинен обряд за измолване на дъжд от природните сили, който е послужил като тема за вдъхновение на композитора. В тази творба са претворени не само мъката на българския селянин в миналото, но и неговата любов към земята-майка и надеждата му за по-светло бъдеще. По симфоничната поема "Герман" е правена хореографска постановка в Софийската народна опера.
"Симфонични танци" са завършени през 1953 г. В тях композиторът е използвал като теми и развил народни инструментални мелодии от репертоара на Държавния ансамбъл. В оркестрацията са приложени някои похвати, които напомнят свиренето на народните инструменти.
В "Сакарска сюита" (1941 г.) Ф. Кутев е разработил симфонични народни песни и мелодии от Източна България.