8 месеца
За сайта
Страна А
Реч на Георги Димитров през V конгрес на БКП — 18.40
Страна Б
Реч на Георги Димитров по случай сключване договора за дружба и взаимопомощ със СССР — 13.30
Реч на Георги Димитров при приемане на конституцията на НРБ — 6.30
Името на великия Георги Димитров (1882-1949) отдавил е станало символ на революционна неустрашимост и победа над коварния фашизъм, сияйно знаме в борбата на народите против империализма и войната, за мир и социализъм. Син на българската работническа класа, неин организатор и пламенен трибун, ръководител на първото в света антифашистко въстание (1923 г.), легендарннит герой от Лайпциг (1933 г.), кормчията на световното комунистическо движение (генерален секретар на Коминтерна) Георги Димитров увенча със световна слава името си на верен ученик на Ленин.
Непоколебим ленинец-интернационалист, той бе един от най-видните теоретици на световното комунистическо движение. Георги Димитров разработи жизненоважния проблем за единния народен и антифашистки фронт (Седми конгрес на Коминтерна — 1935 г.), теоретичните въпроси за характера, ролята и перспективите на народната демокрация като форма на пролетарската диктатура. Под неговото непосредствено ръководство бе изработена програмата за построяване на социалистическото общество в България. Начертаната от Г. Димитров на Петия конгрес на Партнята генерална линия и нейното творческо практическо осъществяване осигуриха на нашата родина превръщането й във високо развита социалистическа държава.
Величавият пример и заветът на Георги Димитров живеят в нашите сърца, в устрема на народите за мир и щастливо бъдеще.
На 18 декември 1948 година в София бе открит Петият конгрес на БКП, пред който Георги Димитров изнесе основния доклад: „Политически отчет на Централния комитет", записан тогава на магнитофонна лента. В този доклад тон разгледа, наред с другите въпроси, главните периоди в развитието на Партията от нейното основаване през 1891 година до 1948 година.
Това е един сериозен марксистко-ленински анализ на основните събития от нашата история. Речта, която има документален характер, аргументирано и убедително показва мястото на Българската комунистическа партия в Третия комунистически интернационал и ролята на Септемврийското антифашистко въстание през 1923 година като преломен момент в болшевизацията на Партията.
Георги Димитров дава задълбочени оценки и на Втората световна война и героичната борба на съветските народи; на активната въоръжена антифашистка съпротива у нас под ръководството на Българската комунистическа партия; на смисъла и ролята на програмата на Отечествения фронт; на всенародната обич и вечна признателност на нашия народ към освободителната съветска армия и Съветския съюз.
Плочите с извадки от доклада на Георги Димитров пред Петия конгрес на БКП и някои други негови речи са незаменимо средство за задълбочено и документално изучаване историята на Партията и нашата държава.
Г. Георгиев
Реч на Георги Димитров през V конгрес на БКП — 18.40
Страна Б
Реч на Георги Димитров по случай сключване договора за дружба и взаимопомощ със СССР — 13.30
Реч на Георги Димитров при приемане на конституцията на НРБ — 6.30
Името на великия Георги Димитров (1882-1949) отдавил е станало символ на революционна неустрашимост и победа над коварния фашизъм, сияйно знаме в борбата на народите против империализма и войната, за мир и социализъм. Син на българската работническа класа, неин организатор и пламенен трибун, ръководител на първото в света антифашистко въстание (1923 г.), легендарннит герой от Лайпциг (1933 г.), кормчията на световното комунистическо движение (генерален секретар на Коминтерна) Георги Димитров увенча със световна слава името си на верен ученик на Ленин.
Непоколебим ленинец-интернационалист, той бе един от най-видните теоретици на световното комунистическо движение. Георги Димитров разработи жизненоважния проблем за единния народен и антифашистки фронт (Седми конгрес на Коминтерна — 1935 г.), теоретичните въпроси за характера, ролята и перспективите на народната демокрация като форма на пролетарската диктатура. Под неговото непосредствено ръководство бе изработена програмата за построяване на социалистическото общество в България. Начертаната от Г. Димитров на Петия конгрес на Партнята генерална линия и нейното творческо практическо осъществяване осигуриха на нашата родина превръщането й във високо развита социалистическа държава.
Величавият пример и заветът на Георги Димитров живеят в нашите сърца, в устрема на народите за мир и щастливо бъдеще.
На 18 декември 1948 година в София бе открит Петият конгрес на БКП, пред който Георги Димитров изнесе основния доклад: „Политически отчет на Централния комитет", записан тогава на магнитофонна лента. В този доклад тон разгледа, наред с другите въпроси, главните периоди в развитието на Партията от нейното основаване през 1891 година до 1948 година.
Това е един сериозен марксистко-ленински анализ на основните събития от нашата история. Речта, която има документален характер, аргументирано и убедително показва мястото на Българската комунистическа партия в Третия комунистически интернационал и ролята на Септемврийското антифашистко въстание през 1923 година като преломен момент в болшевизацията на Партията.
Георги Димитров дава задълбочени оценки и на Втората световна война и героичната борба на съветските народи; на активната въоръжена антифашистка съпротива у нас под ръководството на Българската комунистическа партия; на смисъла и ролята на програмата на Отечествения фронт; на всенародната обич и вечна признателност на нашия народ към освободителната съветска армия и Съветския съюз.
Плочите с извадки от доклада на Георги Димитров пред Петия конгрес на БКП и някои други негови речи са незаменимо средство за задълбочено и документално изучаване историята на Партията и нашата държава.
Г. Георгиев