6 месеца
За сайта
Страна А
1. Врабчето си иска зърното - изп. Славка Славова (3.55)
2. Патила - изп. Цонка Митева (2.10)
Страна Б
1. Цървулан и Патаран - изп. Славка Славова (6.10)
Режисьор Асен Траянов
Приказките на Ангел Каралийчев! Те са проникнали тъй дълбоко сред народните недра, тьй яко са се вплели в живота на българина, станали са хляб насъщен, слънчев лъч, глътка изворна вода. Без тях детството на нашите деца десетилетия вече е немислимо.
През 1925 г. двадесет и три годишният Каралийчев издава първата си книга за деца— „Мечо" — приказки и разкази. И на улицата на българската детска литература настана празник. Ведър, радостен, сияен... Оттогава и до днес изпод перото
му се редят книга след книга, коя от коя по-пъстри, по-приемливи... Тъй в литературата ни изникна едно явление, което свикнахме да наричаме "Приказния свят на Ангел Каралийчев" — най-високото измерение на неговия щедър дар.
Ангел Каралийчев повежда задушевен разговор с децата, без превземки и натрапчивост. Главен подтик на творческите му пориви е чувството. То възпламенява въображението му и с топлината си дава живот на всичко. Чувството е, което оплодява мисълта му, прави я искрена и проникновена, образна и пластична, придава особен ритьм на фразата и една покоряваша звучност. Името на писателя е неразделно от представата ни за романтичното, за фантастичното, за магичното. Назовем Каралийчев и сякаш прекрачваме дверите на вълшебството. Отворим дума за вълшебството и мислим за Каралийчев. Но името на писателя е неразделно и от представата ни за реалното, за близкото, за родното. Каралийчев значи и домашно огнище, менче прясно мляко, първа читанка; и ръце, напукани от тежък труд, сиромашки сълзи, бежанска несрета; и цъфнали вишни, славеева песен, разлюляни жита... Тъй е при него. Приказно и реално, мечта и действителност твърде често се преплитат.
Приказките на Ангел Каралийчев! Те придадоха нов блясък на башиния език, издигнаха престижа на българската детска литература и отредиха на своя създател достойно място сред най-добрите майстори в света.
Н. Янков
1. Врабчето си иска зърното - изп. Славка Славова (3.55)
2. Патила - изп. Цонка Митева (2.10)
Страна Б
1. Цървулан и Патаран - изп. Славка Славова (6.10)
Режисьор Асен Траянов
Приказките на Ангел Каралийчев! Те са проникнали тъй дълбоко сред народните недра, тьй яко са се вплели в живота на българина, станали са хляб насъщен, слънчев лъч, глътка изворна вода. Без тях детството на нашите деца десетилетия вече е немислимо.
През 1925 г. двадесет и три годишният Каралийчев издава първата си книга за деца— „Мечо" — приказки и разкази. И на улицата на българската детска литература настана празник. Ведър, радостен, сияен... Оттогава и до днес изпод перото
му се редят книга след книга, коя от коя по-пъстри, по-приемливи... Тъй в литературата ни изникна едно явление, което свикнахме да наричаме "Приказния свят на Ангел Каралийчев" — най-високото измерение на неговия щедър дар.
Ангел Каралийчев повежда задушевен разговор с децата, без превземки и натрапчивост. Главен подтик на творческите му пориви е чувството. То възпламенява въображението му и с топлината си дава живот на всичко. Чувството е, което оплодява мисълта му, прави я искрена и проникновена, образна и пластична, придава особен ритьм на фразата и една покоряваша звучност. Името на писателя е неразделно от представата ни за романтичното, за фантастичното, за магичното. Назовем Каралийчев и сякаш прекрачваме дверите на вълшебството. Отворим дума за вълшебството и мислим за Каралийчев. Но името на писателя е неразделно и от представата ни за реалното, за близкото, за родното. Каралийчев значи и домашно огнище, менче прясно мляко, първа читанка; и ръце, напукани от тежък труд, сиромашки сълзи, бежанска несрета; и цъфнали вишни, славеева песен, разлюляни жита... Тъй е при него. Приказно и реално, мечта и действителност твърде често се преплитат.
Приказките на Ангел Каралийчев! Те придадоха нов блясък на башиния език, издигнаха престижа на българската детска литература и отредиха на своя създател достойно място сред най-добрите майстори в света.
Н. Янков