Страна А — 23.40
Клетва, Песен, След разпита, Свиждане, На приятела ми, Дъжд, Отговор, Пред пролет, Безсмъртие, Балада за морето, Гора, Предупреждение

Страна Б — 22.10
Сън, На тебе, сине, Разговор с моя син в деня на неговата първа годишнина, Разкаяние, Есен, Върни се. Нищо повече, Година, Поезия, България

"ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ е създал творчество, което го изнася напред, в най-челната редица на съвременната ни литература. Силна личност, всеотдаен патриот, комунист, жаден за борба и полемика, той може да се отнесе към групата вдъхновени певци, прославили и историята и промените на текущая ден. Джагаров е всякога конфликтен поет: ако няма с кого да се бори, с кого да спори и какво да утвърждава, той не може да пише поезия. Ще спори с подтисниците през далечното минало, ще въстава срещу скорошните поробители на народа, ще се бунтува срещу любимата даже, срещу домашния уют, но все ще извисява идеала си в остри схватки и в буйни полемики. Напрегнатото и стремително чувство се отразява на силата и интимността на поезията му. Тя е оцветена леко от традиционно-фолклорни багри и с модерна, оригинално индивидуална, както творчеството на всеки голям поет. В нея са едновременно и миналото, и настоящето, и грядущето на нашия народ."
Акад. Пантелей Зарев

"В поезията на ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ няма тихи песни, кротки съзерцания, мирно възпроизвеждане и любуване на живота. За него не подхожда онова, което често се казва за художниците — не е важна темата, важно е осъществяването. Не, на него си му нужни големи теми, събития с огромна обществена значимост. За възпламеняването на вдъхновението му е необходимо не какво да е гориво. Ядрото на неголямото му по обем творчество се гради върху две теми — революцията и България. Техният отблясък се чувствува и върху най-интимната му лирика."
Пенчо Данчев

"ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ винаги е бил надарен с едно комунистическо "чутие", което му е позволявало да види нещата по същество. Той е надарен с класово-партийно динамо, което го движи в живота. То насочва неговата емоционална дейност. Това гражданско и партийно чувство го различава сред множество поети. Той е твърде разнообразен по настроения, но има една и съща тема, която търпи многобройни вариации. В младежка възраст него го е пленила Революцията. Той не може да напусне нейния пленителен, кървав, сложен и противоречив образ. Той е от тия натури, на чието детско чело тя е отпечатала своите съдбовни знаци
Здравко Петров

"Творчеството на ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ е възможност да се върнем към класическите образци на българската поезия: страстна и вдъхновена, заклинателно-патетична и съдбовно-драматична. Тази изява с отглас на една жива представа за личността, която участвува дейно в обществения живот и се смята отговорка за съдбините на народа като изпитва дълбоко чувство на вина от всеки акт на индивидуализъм и отчужденост.
И което е интересно, това повишаване на гражданския тон, това засилване на прякото емоционално волнение характеризира въобще преломния момент в българската поезия, когато тя става дълбоко индивидуално, лично дело още в гениалното творчество на Христо Ботев"
Чавдар Добрев