Страна А — 23.00
Страна Б — 21.00
Литературна композиция с откъси от творби на Георги Раковски, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Иван Вазов, Захари Стоянов, Йордан Йовков, Генчо Стоев и Михаил Берберов
Изпълняват Виолета Бахчеванова, Кирил Янев, Петър Чернев, Коста Цонев, Васил Михайлов, Бочо Василев, Емил Стефанов, В. Борисов и Петър Петров
Композиция В. Куцарова. Режисьор Е. Драганова-Иванова

Историята на всеки народ разполага с факти, притежава документи, претендира за истинност. Но колко са хората, които се приобщават към миналото на своя народ само чрез книгите по история? Кое създава у човека познание, съпроводено с лично усещане към горестите и гордостите на своята страна. Представата ни за Левски, Бенковски и Каблешков, за Перущица и Батак, за Брацигово и Панагюрище щеше ли да бъде тъй жива, ако не съществуваше „Епопея на забравените" от Вазов? Не запомнихме ли от нея великия подем и великия погром на Априлци? А какво би било ако Захари Стоянов не би ни оставил своите неповторими „Записки" . ..?
В учебници, изследвания и студии има всичко, свързано с Априлското въстание — дати, историческо развитие, участие на личности. Всичко? Това ли е всичко? Духът на самопознанието търси да мине през сърцето, където познанието се превръща в лично съпричастие и превръща отделния човек в част от голямата съдба на народа му.
Разказът „Юнашки глави“ на Йордан Йовков струва колкото няколко учебници по история. Повестта „Цената на златото“ от Генчо Стоев превръща идеята на родолюбието във въпроси на съвестта днес. Стиховете на Михаил Берберов провокират паметта ни, за да я държат будна и за настоящето.
Почти всички литературни съвременни творби за Априлското въстание търсят не само възхвалата на една национална гордост, но и нравствените ценности, които имат непреходно значение за човешката биография. В този смисъл Априлското въстание през 1876 година става тема за по-големи обобщения във всички области на човекознанието.
В. Куцарова