Страна А — 21.55
Молитва, Безплодний шумен ден замлъкна, Лъч, На лунния блясък вълните, Ти смътно се мяркаш, Песен, Пропасти вечни делят те, Сонет, И все с надежда бяха дървесата, Златна пепел, Аз горд напуснах, Спи градът, Утро, Устрем, Светъл спомен, Аз искам да те помня все така, Брезите сладостно заспали, Отгласи, Пролетно утро, Станси

Страна Б — 24.35
Черна песен, Пловдив, В тъги родени, Отдавна е слънцето, Победен, Помниш ли, помниш ли, В тъмница, Да се завърнеш в бащината къща, Самотници, Отдих, Кръстопът на бъдещето, Старият бивак, Един убит, Тиха победа, Грижа, Сиротна песен, Светла вяра

Като наследство, големият български поет Димчо Дебелянов ни е оставил две спретнати томчета — стихове, сатири, писма, ученически наброски. Той не видя приживе отпечатана своя книга. А днес неговата поезия се издава в огромни тиражи. И е обичана, и търсена от съвременния читател.
Ние, които не сме негови съвременници, откриваме в поезията му онова, което я прави наша съвременница. Може би защото тя е светъл спомен за един от най-тъжните и същевременно най-светли поети на България. Иди защото се населява от топли човешки чувства, каквито всеки от нас изпитва. Неговата поезия има една искрена изповедност, която вълнува помислите на современника. Тя изразява чисто и свято наситеността на любовното чувство, в което грее и радостта от обичта, и ликуването на младата душа, намерила отклик и отзвук в сродна душа, и любовната мъка, която често върви ръка за ръка с любовната радост. Широк диапазон от чувства, на които не е чужд съвременният човек... Ние разбираме скритите вопли на неговата изстрадала душа, защото разбираме мъките и терзанията на човека, търсещ брод от безпътицата, в която е изпаднал в условията на онова чуждо и жестоко време. Искаме ли да кажем нещо топло и свято на своите майки, ние се обръщаме към неговата поезия, за да прошепнем задушевните слова към онази най-обичащата от всички, които носят призванието да обичат; най-търпеливата от всички, на чието лице, като на светица, е легнал знакът на търпението; на онези, които са до нас с мислите си до сетния им дъх.
Дебелянов ни е скъп, защото е творец, в чиято съдба се преплитат толкова тъжни детски спомени и нерадостна младост; гражданин, който вижда неправдите на живота и обществото, но не може, поради редица обстоятелства, да намери истински брод и затова мъчително и болезнено търси изход чрез поезията си. Неговите песни остават като бисерни свидетелства за поетнчната неспокойна съвест, спонтанни изблици на една гражданска и художествена самобитност. Свежест на чувството, музикалност на фразата, богатство на езика, психологическо проникновение, проницателност на поетическия заряд — ето само част от емоционалното й богатство, което приема от нея съвременният читател и той сам ще открие в неговата поезия онова, което му е близко, което допада на неговото настроение, на неговото светоусещане, на лирично предпочитание. И ще си вземе колкото му е нужно от неговата чистота и душевна мъдрост, от неговата искреност и развълнуваност — може би тихите вопли и светлия спомен, или мигове от тихото завръщане и светлата вяра ...
А слушателят на тази плоча посредством тънкото и задушевно изпълнение на народния артист Любомир Кабакчиев ще навлезе още по-дълбоко, още по-интимно, още по-съкровено в света на големия поет. Високото изпълнителско майсторство на актьора, неговото художествено умение да разкрива тънко и емоционално поетичното слово, голямата му обич и пристрастие към поезията на Дебелянов ще го дари с радостта от една забележителна среща на поетично вълнение и поетично изпълнение, ще го потопи в красотата на изкуството, където негови поетични събеседници ще бъдат двама, неделими един от друг, поет и актьор ...
Л. Матева