7 месеца
За сайта
Страна А — 20.20
Страна Б — 20.00
Изпълнява Стефан Гецов
На тази плоча народният артист Стефан Гецов възпроизвежда, въз основа на стенограмата, моменти от речта на Петко Енев, произнесена пред фашисткия съд в Нова Загора на 15 декември 1924 година.
През декември 1924 година, в най-голямата зала в Нова Загора — тогава клуб на широките социалисти в града, се води голям политически процес. Фашистката власт обвинява заради участието им в Септемврийското въстание през 1923 година тридесет и трима въстаници и ръководителят на въстанието в Новозагорско Петко Енев. Съдии и прокурор се заемат с непосилна задача: в публичен процес да поставят извън закона истинските защитници на народните права. Палачите най-безцеремонно се опитват да прехвърлят върху жертвите позора на своите престъпления.
Единствен защитник на подсъдимите е главният обвиняем — Петко Енев. На 15 декември 1924 година съгласно съдебната процедура, преди съдът да произнесе присъдата, думата се дава на защитата. Затова в съдебния протокол речта на Петко Енев е наречена защитна. Но тя нито се ограничава, нито се побира в традиционните представи за една юридическа защита.
Петко Енев защищава правото на народа да въстане и обвинява от името на потъпкания народ. Смелият комунист доказва, че въпреки всичко, силата не поражда право. Речта му е неделимо единство от разказ и обвинение. Тя е преди всичко разказ-възхвала на народния подвиг през Септември 1923 година. В същото време всяка дума от тази реч е обвинение срещу деветоюнските узурпатори на властта и проклятие над фашистките палачи.
Петко Енев превръша процеса в Нова Загора през декември 1924 година в пряко продолжение и блестящ финал на Септемврийското въстание.
Петко Енев е роден в село Стоил войвода, Новозагорско, на 19 ноември 1889 година. Учил в Нова Загора, а след това завършва Априловската гимназия в Габрово. Учнтелствува кратко време в селата Загорци и Сборище и се записва в Юридическия факултет на Софийския университет. Изучил юридическите науки, трябва да замине на фронта. Командува 16 рота от 32 пехотен Загорски полк. Тежко ранен, загубва едното си око.
Социалистическите идеи прегръща още като гимназист. От началото до края на следването си е в първите редици на софийската партийна организация. От първия конгрес на БКП (1919 г.) до деня на гибелта си е член на Висшия партиен съвет, но след войната живее и работи в Нова Загора. Посвещава се всеотдайно на партийна дейност: организира и укрепва комунистическото движение в Новозагорско. След деветоюнския преврат хвърля всичките си сили и енергия за изграждането на единен фронт на работниците и селяните и подготовката на въоръженото въстание. Фашистите го арестуват на 12 септември. От ареста го освобождават въстаниците. След смъртта на Диньо Нойков лично рьководи въстанието, а после начело на чета въстаници се оттегля в Балкана. Минава месец. Четата е принудена да се прибере.
Затварят го в Старозагорския затвор. Там поддържа духа на затворниците. Поема защитата на новозагорските въстаници и я провежда безукорно. Съдът издава оправдателна присъда. Сам излиза от затвора, но само след пет месеца фашистката полиция извършва посред нощ в Станционната градина в Стара Загора онова, което не успява да направи фашисткият съд — Петко Енев загива заедно с единофронтовеца земеделец Кънчо Чамов. Убиват ги през нощта на 27 април 1925 година.
Делото и идеите на Петко Енев не загиват. Двадесет тежки години се води борбата на живот и смърт, но в края на краищата делото на Септември побеждава окончателно и безвъзвратио.
Страна Б — 20.00
Изпълнява Стефан Гецов
На тази плоча народният артист Стефан Гецов възпроизвежда, въз основа на стенограмата, моменти от речта на Петко Енев, произнесена пред фашисткия съд в Нова Загора на 15 декември 1924 година.
През декември 1924 година, в най-голямата зала в Нова Загора — тогава клуб на широките социалисти в града, се води голям политически процес. Фашистката власт обвинява заради участието им в Септемврийското въстание през 1923 година тридесет и трима въстаници и ръководителят на въстанието в Новозагорско Петко Енев. Съдии и прокурор се заемат с непосилна задача: в публичен процес да поставят извън закона истинските защитници на народните права. Палачите най-безцеремонно се опитват да прехвърлят върху жертвите позора на своите престъпления.
Единствен защитник на подсъдимите е главният обвиняем — Петко Енев. На 15 декември 1924 година съгласно съдебната процедура, преди съдът да произнесе присъдата, думата се дава на защитата. Затова в съдебния протокол речта на Петко Енев е наречена защитна. Но тя нито се ограничава, нито се побира в традиционните представи за една юридическа защита.
Петко Енев защищава правото на народа да въстане и обвинява от името на потъпкания народ. Смелият комунист доказва, че въпреки всичко, силата не поражда право. Речта му е неделимо единство от разказ и обвинение. Тя е преди всичко разказ-възхвала на народния подвиг през Септември 1923 година. В същото време всяка дума от тази реч е обвинение срещу деветоюнските узурпатори на властта и проклятие над фашистките палачи.
Петко Енев превръша процеса в Нова Загора през декември 1924 година в пряко продолжение и блестящ финал на Септемврийското въстание.
Петко Енев е роден в село Стоил войвода, Новозагорско, на 19 ноември 1889 година. Учил в Нова Загора, а след това завършва Априловската гимназия в Габрово. Учнтелствува кратко време в селата Загорци и Сборище и се записва в Юридическия факултет на Софийския университет. Изучил юридическите науки, трябва да замине на фронта. Командува 16 рота от 32 пехотен Загорски полк. Тежко ранен, загубва едното си око.
Социалистическите идеи прегръща още като гимназист. От началото до края на следването си е в първите редици на софийската партийна организация. От първия конгрес на БКП (1919 г.) до деня на гибелта си е член на Висшия партиен съвет, но след войната живее и работи в Нова Загора. Посвещава се всеотдайно на партийна дейност: организира и укрепва комунистическото движение в Новозагорско. След деветоюнския преврат хвърля всичките си сили и енергия за изграждането на единен фронт на работниците и селяните и подготовката на въоръженото въстание. Фашистите го арестуват на 12 септември. От ареста го освобождават въстаниците. След смъртта на Диньо Нойков лично рьководи въстанието, а после начело на чета въстаници се оттегля в Балкана. Минава месец. Четата е принудена да се прибере.
Затварят го в Старозагорския затвор. Там поддържа духа на затворниците. Поема защитата на новозагорските въстаници и я провежда безукорно. Съдът издава оправдателна присъда. Сам излиза от затвора, но само след пет месеца фашистката полиция извършва посред нощ в Станционната градина в Стара Загора онова, което не успява да направи фашисткият съд — Петко Енев загива заедно с единофронтовеца земеделец Кънчо Чамов. Убиват ги през нощта на 27 април 1925 година.
Делото и идеите на Петко Енев не загиват. Двадесет тежки години се води борбата на живот и смърт, но в края на краищата делото на Септември побеждава окончателно и безвъзвратио.