7 месеца
За сайта
Страна А
Монолог на Меркуцио из "Ромео и Жулиета" (У. Шекспир) — 3.30
Монолог на маркиз Поза из "Дон Карлос" (Фр. Шилер) — 4.00
Монолог на Сирано дьо Бержерак из "Сирано дьо Бержерак" (Е. Ростан) — 15.00
Диалог на Астров и Соня из "Вуйчо Ваньо" (А. П. Чехов) — 6.50; ролята на Соня изпълнява Славка Славова
Страна Б
Диалог на Хислинг и Шолц из "Нощна изповед" (Ал. Арбузов) — 8.40; ролята на Шолц изпълнява Емил Стефанов
Диалог на Джек и Ричард из "Всичко в градината" (Ед. Олби) — 4.25; ролята на Ричард изпълнява Любомир Киселички Диалог на Драгиев и Балчев из "Тази малка земя" (Г. Джагаров) — 8.00; ролята на Балчев изпълнява Сава Хашъмов
Неговите роли са един търсен и непрекъснат диалог със зрителя, с автора, с времето, в което се е родил и живее. Няма спокойствие или безразличие при срещите му с парливите проблеми на съвременния динамичен живот. Народният артист Андрей Чапразов взривява нашата инерция, за да ни покаже истинските измерения, страда, за да ни пречисти, води ни през прозрението към истината, за да бьдем по-добри, по-верни на себе си и на онзи голям морал, който е неговото житейско кредо. С разказите си за обичта, омразата, разяждащите страсти, възвишеността на Меркуцио, маркиз Поза. Сирано дьо Бержерак, д-р Астров, той ни кара да се замислим и върху силата на българското слово.
Андрей Чапразов започва своята артистична дейност през септември 1944 година. Съвсем наскоро след това младият актьор пристъпва прага на Народная театьр "Иван Вазов", за да се срещне с изкуството и опита на своите учители: Петко Атанасов, Георги Стаматов, Владимир Трандафилов, за да стане съпричастник в сътворяването на духовните ценности на своя народ.
И започва осъществяването на едно голямо призвание. Роля след роля, труд, размисъл, разведряване в музиката и в споделените с приятели часове. Каква по-голяма радост от това да откриваш ежедневно тайните на театъра, да разбираш все повече, че говорит на един изумителен език, да бъдеш готов вече сам да чертаеш пътеки за нови открития. Да, трябва да има и нови открития, защото актьорьт знае, че едно творчество се мери преди всичко по върховете.
С Меркуцио от "Ромео и Жулиета" на Шекспир, Андрей Чапразов блестящо защищава това свое становище. Меркуцио на Чапразов изявява недвусмислено своето съпричастие към хуманизма на отминалите и днешни дни. Умен, вдъхновен, чувствителен, философски прозрял битието, Андрей Чапразов ни отвежда в своя най-верен свят — слета на истинското изкуство.
"Материята сама по себе си няма духовна стойност и придобива безсмъртие само когато творческият дух на човека мине през нея и залъчи границите на времето" — тези думи на Константин Константинов се сливат напълно с един от най-запомнящите се образи, постигнати от А. Чапразов — Сирано. Мечтателят, храбрецът, философьт и поетът, нежният влюбен се свързва в една цялостна личност.
За един мислещ човек и гражданин хуманизмът на съвремието, като най-широко понятие, би трябвало да бъде закон № 1, равен на закона любов към родината, любов към приятел, към най-скъпото на сърцето. И маркиз Поза — Чапразов намира един върхов еквивалент на многобройните въпроси, които отправя времето към него. Смел и деликатен, нежен и неотстъпчив, кавалер и дързък мислител, безумно преклонен пред осъзнатата свобода, той стига до своя апотеоз в монолога на маркиз Поза: "О, дайте свобода на мисълта!"
В дните и вечерите, отдадени на творчество, премисляне, неспокойства и търсене на нови хоризонти се ражедат д-р Астров от "Вуйчо Ваньо" на Антон Чехов, майор Хислинг от "Нощна изповед" на Алексей Арбузов и още колко много образи, бележещи сътворяването на един неповторим актьорски свят.
В стремлението на човека да осъществи. да покори, да осмисли върховете на съвременния хуманизьм има много пречки. Но актьорът Андрей Чапразов въстава с всичките си сетива, с цялата си духовна същност срещу отровната мъгла на равнодушието, разобличава пълзящото "добруване", не може да приеме студенината към своя ближен, другар и приятел. Джек от "Всичко в градината" на Едуард Олби търси човешките пътеки и измерения не само за себе си, а за всички добри хора на земята. С горчива ирония, с блясъците на интелектуалния рефлекс Андрей Чапразов дава един чудесен урок за това, как се осъществява модерното театрално изкуство.
Гражданин на своята страна, на актьора не са убегнали срещите с проблемите на неговия ден. Драгиев от "Тази малка земя" на Георги Джагаров е един образ, който А. Чапразов пресъздаде с пълно концентриране, с едно проникновение, което властвува над зрителя. Осъждайки непрекъснато Драгиев, Чапразов воюва за светлината и големия морал — неотменима същност на нашия живот.
Народният артист Андрей Чапразов стотици пъти е връщал своите зрители и слушатели към вечните извори на българщината и световната класика. Резултат на неговата творческа максима: "Всяка минута трябва да има своето златно покрытие" е и тази плоча с негови изпълнения.
Нека ми бъде позволено да завърша с думи, изречени от Андрей Чапразов: "Актьорът може да има сто лица, но той никога не трябва да забравя своето собствено лице. В него се оглеждат епохата, авторът, моралът, човекът!"
Димитър Ст. Димитров
Монолог на Меркуцио из "Ромео и Жулиета" (У. Шекспир) — 3.30
Монолог на маркиз Поза из "Дон Карлос" (Фр. Шилер) — 4.00
Монолог на Сирано дьо Бержерак из "Сирано дьо Бержерак" (Е. Ростан) — 15.00
Диалог на Астров и Соня из "Вуйчо Ваньо" (А. П. Чехов) — 6.50; ролята на Соня изпълнява Славка Славова
Страна Б
Диалог на Хислинг и Шолц из "Нощна изповед" (Ал. Арбузов) — 8.40; ролята на Шолц изпълнява Емил Стефанов
Диалог на Джек и Ричард из "Всичко в градината" (Ед. Олби) — 4.25; ролята на Ричард изпълнява Любомир Киселички Диалог на Драгиев и Балчев из "Тази малка земя" (Г. Джагаров) — 8.00; ролята на Балчев изпълнява Сава Хашъмов
Неговите роли са един търсен и непрекъснат диалог със зрителя, с автора, с времето, в което се е родил и живее. Няма спокойствие или безразличие при срещите му с парливите проблеми на съвременния динамичен живот. Народният артист Андрей Чапразов взривява нашата инерция, за да ни покаже истинските измерения, страда, за да ни пречисти, води ни през прозрението към истината, за да бьдем по-добри, по-верни на себе си и на онзи голям морал, който е неговото житейско кредо. С разказите си за обичта, омразата, разяждащите страсти, възвишеността на Меркуцио, маркиз Поза. Сирано дьо Бержерак, д-р Астров, той ни кара да се замислим и върху силата на българското слово.
Андрей Чапразов започва своята артистична дейност през септември 1944 година. Съвсем наскоро след това младият актьор пристъпва прага на Народная театьр "Иван Вазов", за да се срещне с изкуството и опита на своите учители: Петко Атанасов, Георги Стаматов, Владимир Трандафилов, за да стане съпричастник в сътворяването на духовните ценности на своя народ.
И започва осъществяването на едно голямо призвание. Роля след роля, труд, размисъл, разведряване в музиката и в споделените с приятели часове. Каква по-голяма радост от това да откриваш ежедневно тайните на театъра, да разбираш все повече, че говорит на един изумителен език, да бъдеш готов вече сам да чертаеш пътеки за нови открития. Да, трябва да има и нови открития, защото актьорьт знае, че едно творчество се мери преди всичко по върховете.
С Меркуцио от "Ромео и Жулиета" на Шекспир, Андрей Чапразов блестящо защищава това свое становище. Меркуцио на Чапразов изявява недвусмислено своето съпричастие към хуманизма на отминалите и днешни дни. Умен, вдъхновен, чувствителен, философски прозрял битието, Андрей Чапразов ни отвежда в своя най-верен свят — слета на истинското изкуство.
"Материята сама по себе си няма духовна стойност и придобива безсмъртие само когато творческият дух на човека мине през нея и залъчи границите на времето" — тези думи на Константин Константинов се сливат напълно с един от най-запомнящите се образи, постигнати от А. Чапразов — Сирано. Мечтателят, храбрецът, философьт и поетът, нежният влюбен се свързва в една цялостна личност.
За един мислещ човек и гражданин хуманизмът на съвремието, като най-широко понятие, би трябвало да бъде закон № 1, равен на закона любов към родината, любов към приятел, към най-скъпото на сърцето. И маркиз Поза — Чапразов намира един върхов еквивалент на многобройните въпроси, които отправя времето към него. Смел и деликатен, нежен и неотстъпчив, кавалер и дързък мислител, безумно преклонен пред осъзнатата свобода, той стига до своя апотеоз в монолога на маркиз Поза: "О, дайте свобода на мисълта!"
В дните и вечерите, отдадени на творчество, премисляне, неспокойства и търсене на нови хоризонти се ражедат д-р Астров от "Вуйчо Ваньо" на Антон Чехов, майор Хислинг от "Нощна изповед" на Алексей Арбузов и още колко много образи, бележещи сътворяването на един неповторим актьорски свят.
В стремлението на човека да осъществи. да покори, да осмисли върховете на съвременния хуманизьм има много пречки. Но актьорът Андрей Чапразов въстава с всичките си сетива, с цялата си духовна същност срещу отровната мъгла на равнодушието, разобличава пълзящото "добруване", не може да приеме студенината към своя ближен, другар и приятел. Джек от "Всичко в градината" на Едуард Олби търси човешките пътеки и измерения не само за себе си, а за всички добри хора на земята. С горчива ирония, с блясъците на интелектуалния рефлекс Андрей Чапразов дава един чудесен урок за това, как се осъществява модерното театрално изкуство.
Гражданин на своята страна, на актьора не са убегнали срещите с проблемите на неговия ден. Драгиев от "Тази малка земя" на Георги Джагаров е един образ, който А. Чапразов пресъздаде с пълно концентриране, с едно проникновение, което властвува над зрителя. Осъждайки непрекъснато Драгиев, Чапразов воюва за светлината и големия морал — неотменима същност на нашия живот.
Народният артист Андрей Чапразов стотици пъти е връщал своите зрители и слушатели към вечните извори на българщината и световната класика. Резултат на неговата творческа максима: "Всяка минута трябва да има своето златно покрытие" е и тази плоча с негови изпълнения.
Нека ми бъде позволено да завърша с думи, изречени от Андрей Чапразов: "Актьорът може да има сто лица, но той никога не трябва да забравя своето собствено лице. В него се оглеждат епохата, авторът, моралът, човекът!"
Димитър Ст. Димитров