I страна
Маджарица (3.50)
Вереница (Годеница) (3.50)
Влайна (Влахиня) (3.10)
Живея ден за ден (3.30)
Грешница (4.00)

II страна
Опа, опа, бузуки (2.35)
Няма такъв случай (3.05)
Младежки години (2.15)
Прости ми, че те обикнах (2.50)
Горгона (2.40)
Анагастика (2.25)
Кораб с чужди платна (2.55)

1972 е годината на създаване на един оригинален и своеобразен състав с ръководител Стоян Гигов. Навярно първоначално е било трудно, навярно е имало неудачи и творчески търсения. Навярно е било като всяко начало — напрегнато, но с любов към музиката и много ентусиазъм. Иначе не бихме си обяснили този бърз напредък я утвърждаване на вокално-инструменталното трио „Синхрон", защото това име дадоха тримата млади ентусиасти на своя състав.
Богатият репертоар от народни, естрадни песни и песни на народите е също резултат на много упоритост, вокално-инструментално майсторство и добър вкус. В разнообразния репертоар на триото се пее на десет езика, а добрата им професионална подготовка позволява боравенето със завидно богат инструментариум : акордеон, цигулка, китара, ел. орган, бузуки, бас-китара, мунд-хармоника, електрически барабани — още една предпоставка за изпълнение на пиеси от различен характер и с богато звучене.
Но и успехът не закъснява. Още при първото излизане зад граница — ноември 1972 г., Радио Кьолн прави 30-минутен полезен запис на темпераментното, сърцато изпълнение на младите българи. За същото изпълнение, което така се хареса и на японската публика, телевизията на Токио отдели 20 минути от програмата си на хубавата, жизнерадостна музика. Оказва се, че навсякъде се харесва, когато се пее от сърце — следват турнета в Холандия, Белгия, Чехословакия, Югославия, отново ГФР, отново Югославия. Отново успехи.
Тази първа плоча на трио „Синхрон" е още една стъпка към утвърждаване и популяризиране сред широката публика.
А наше пожелание е да запазят обичта и искреността към работата си и този грабващ ентусиазъм да остане завинаги с тях.