Името на Бойка Присадова е неразрывно свързано с родопския песенен фолклор. От онази забележителна за нея 1961 г., когато е отличена на събора-надпяване на Рожен, та до днес, като една от най-добрите солистки на Държавния ансамбъл за народни песни и танци — София, тя живее с нежната и дълбоко лирична родопска песен, която гали, очарова и вълнува.
Бойка пее леко, без напрежение. Красивият й звучен глас се лее с меките извивки на песента, сякаш следва заоблените, вълнообразни очертания на родопските върхове. Чародейната сила на песните й и нейния изпълнителски талант й спечелиха безброй почитатели.
Репертоарът на Бойка Присадова е богат и разнообразен. От песните й груят ту весели и игриви звуци, ту тъжни и затрогващи мотиви. Особено популярни са: „Личко льо", ,,Момне ле мари хубава", „Пустоно лудо и младо", ,,Забурил бех да се женя", „Сьоднал ми е млад терзия", „Подзим съм, мамо, легнала", „Соньо, ти мой соньо", ,,Овньо льо, вакъл каматан", „Загорке, либе Загорке", ,,Мари Марудо, Марудо", „Кукувичка, холан, рано закукала"...
С ансамбъла и самостоятелно Бойка Присадова е разнасяла хубостта на българската народна песен по много страни на света, по много села и градове на нашата родина. Тя редовно участвува и в предаванията на радиото и телевизията. През 1976 г. завършва Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив и сега предава своите знания и опит на самодейни колективи.
В настоящата плоча са включени част от най-популярните и и обичани от слушателите песни.

Любим музикален инструмент за родопчани е каба гайдата, без която не може нито едно веселие, нито един празник. И много са изкусните гайдари, конто изтръгват от големите мехове и гайдуници топлите звуци на родопските мелодии, дето разприпкват сърцата на възрастни и млади. Един от тези изкусни гайдари е Дафо Трендафилов от смолянского село Гела. В неговите ръце гайдата не само свири, а лее нежни звуци, които галят слуха и попиват в душата. Запали ли се той, около него веднага ще се съберат люде и само подир малко или ще извъртят традиционното „тьожко" хоро, или ще подхванат блага песен, като безсмъртнага ,,Бяла съм, бяла, юначе", която е станала като химн на Родопите.
Учил майсторлъка, както всички родопски гайдари, край стадото, Дафо Трендафилов не е запомнил ден през 62-годишния си живот без свирня. Не толкова от непрекъснат стремеж да израстне като голям гайдар, колкото от вътрешната потребност да живее с музиката. Затова и не се лъчи от самодейците в Гела и Широка лъка, затова е примерен свирач в прочутия окръжен оркестър ,,Сто каба гайди' . А от републикански фестивали и национални събори на народното творчество е сьбрал цяла колекция от 3латни и сребърни медали, от специални грамоти и значки.
От създаването на Средното музикално училище в Широка лъка, Дафо Трендафилов предава своето умение на утрешнни изкусни гайдари.
Петър Динчев