Страна А
1. Прочу се чета голяма (песен за Тодор Грудов) (5.00)
2. Тракийско хоро (2.40)
3. Ай гиди, Стано (3.00)
4. Язменска ръченица (2.50)
5. Каролинчице, момне ле (2.50)
6. Тангаръшко хоро (3.30)
Обр. Божидар Абрашев (1, 2), Огнян Хранов (4), Здравко Манолов (6)
Съпр. орк. при ДАНПТ с дир. Михаил Йорданов (1); ОАНПБР с дир. Боян Нанков (2), Добрин Панайотов (4); Тракийската тройка (3); Странджанската група (5); орк. с дир. Димитър Карагьозов (6)

Страна В
1. Брястовско хоро (4.00)
2. Иван на Руска думаше (3.10)
3. Бавна седенкарска и Хоро (3.55)
4. Сяла мома ран босилек (коледарска песен) (2.30)
5. Пазарджишка копаница (3.55)
6. Руска за вода ходеше (3.00)
Обр. Здравко Манолов (1), Божидар Абрашев (3, 5)
Съпр. орк. с дир. Димитър Карагьозов (1), Тракийската тройка (2); ОАНПБР с дир. Добрин Панайотов (3, 5); Странджанската група (4, 6)

Комня Стоянова е израстнала в семейство на потомствени певци и свирачи, в малкото китно село Драчево, скътано в полите на Странджа планина. От малка тя е закърмена с хубавата странджанска народна песен.
Нейните песни достигат до народа, до трудовите хора, които обичат българската песен, посредством многобройните записи в Българското радио и телевизия.
Надарена с мек и красив глас и чувствителност към песенното изкуство, тя се развива като прекрасна певица и се нарежда между най-ярките изпълнители на Странджански народни песни. Когато разказва или пее, тя се вживява в песента, вълнува се и предава отколешната случка като очевидка.
В тази плоча ще се срещнем с легендарния герой на Странджа Тодор Трудов и неговата чета в борбата му против фашизма. С веселата песен, в която се разказва за девойката и руските освободители. В друга песен се разказва за овчаря и неговата любима девойка.
От 1953 г. Комня Стоянова е в Държавния ансамбъл за народни песни и танци, София. Оттогава и до днес с майсторското си изпълнение тя омайва слушателите си и ги кара да се възхишават от създаденото през вековете българско песенно народно творчество.
Епена Огнянова

Иван Богоев е роден в странджанското село Долно Ябълково, Бургаско. Името и изпълненията му на кавал са известни не само в родния му край, не само в България, но и в много страни на Европа, Азия и Африка.
Кавалът бе първата играчка в ръцете на малкия Иван — баща му Никола бе известен кавалджия в селото. С кавала Иван Богоев израстна, с кавала се учеше, учи се и до днес. Помня го оше като дете — кавалът бе по-висок от него, ала той намираше сили в себе си да свири. И свиреше не как да е, а по добре и от баща си. Ненадминат свирач по хора и седенки бе Иван. Момите и ергените се уморяваха, а той продължаваше да свири и след като хорото се бе пръснало. От село Иван Богоев отиде в Бургас, там учител му стана Иван Вълев. Той го подготви отлично за да спечели през 1965 година конкурса за кавалджия в Тракийския ансамбъл в София. И само две години по-късно, при изключителна конкуренция, Иван Богоев постъпи на работа в Държавния ансамбъл за народни песни и танци с главен художествен ръководител н. а. Филип Кутев.
Закърмен от малък със звучните странджански и тракийски песни и хора, Иван Богоев ги претворява днес, с кавала си, в чудни мелодии !
Кирип Момчипов

Худ. оформление — Ани Иринчева