Страна А: 1. Родопски песни / Изп. нар. орк. от 100 гайди;
2. Горице, ситна, зелена / Изп. Г. Петканов с нар. орк., рък. К. Колев;
3. Защим ми минеш / Изп. Ф. Лютвиева с нар. орк., рък. К. Колев;
4. Метни ма майчо / Изп. Б. Кисьов с нар. орк., рък. К. Колев;
5. Стига ма майчо льо, карай / Изп. Ж. Лазарева с нар. орк., рък. К. Колев;

Страна Б: 1. Бекиро, либе / Изп. С. Чепишева; Съпр. на кавал Х. Истреоров;
2. Бавна и хороводна / Изп. Л. Каневски - гайда
3. Девойко, сорце шанливко / Изп. Здр. Кезова с нар. орк., рък. К. Колев;
4. Пукни се тресни / Изп. К. Каневски - гайда с нар. орк., рък. К. Колев;
5. Задали са се подали / Изп. Б. Присадова с нар. орк., рък. К. Колев;
6. Ворвете друнки / Изп. Г. Чукалова със съпр. на гайда

През м. август 1961 г. на връх Рожен се състоя събор-надпяване, посветен на родопската песен. На събора дойдоха над 600 певци, певици и свирачи, изпълнители на родопски народни песни и мелодии. Съборът-надпяване на връх Рожен бе вълнуващо народно тържество, той бе посетен от близо 100 хиляди души.
По тематика родопската песен е предимно лирична. Тая особеност на песента е свързана с историческата съдба на родопското население.
Помохамеданчването на голяма част от родопчаните е наложило дълбок отпечатък върху целия духовен живот на народа от Родопския край. Много от юнашките и хайдушки песни били забравени.
Песните на българите-мохамедани крият голям поетичен заряд. Образите и сравненията са изваяни с особена нежност и лекота.
Корсетче му се свиваше
Кайну в горана елине
Очинки му се стрелкаха
Кайну на небе звездине
В словестния текст на песните се срещат старинни форми на езика, конто придават особено благоухание и музикалност на текста.
С особена сила на образа, народният певец е нарисувал красотата на планинския пейзаж и хубостта на девойката.
Бяла съм бяла юначе
цяла съм свята огряла
един бе Карлък останал
и той не щеше остана
да не бе в’могла отонал.
В родопския песенен фолклор не малък дял заемат и овчарските песни. Те са създадени по времето (18 и 19 век), когато овцевъдството е било много развито в целия родопски край. Между овчарските песни срещаме много варианти на тракийските и северняшки песни. Една такава песен е за „баща овена", който овчарят иска да заколи или да продаде.
Овчарю ти мой сайбию
ага щеш мене да караш
кой ще ти води сюрия
кой ще ти носи чянове (звънците)
през високана планина.
Мелодията на родопската песен е също по-различна от песните на останалите краища. Тя се характеризира с наличието на стари ладове (пентатоника и др.) появата на подтоничен тон и др. Бавната песен е смного усложнена милизматика (много и сложни извивки) хороводната е обикновено в такт 24 като бавно хоро.
В Родопската облает се срещат мъже певци. Родопското народно пеене има свой оригинален стил. Характерно е особеното глисандо, което певецът прави най-вече при бавните песни.
В Родопите най-разпространеният народен инструмент е гайдата, така наречената родопска каба гайда.
Родопската гайда се използува не само при съировод на песни. Не е мислимо родопско тържество без кабата гайда.
Много често се събират по 2-3 гайди, конто свирят на един глас. Особено е желана гайдата на родопската сватба.
Съборът-надпяване на Рожен бе открит с оркестър от 100 гайди, изпълнението на които представляваше незабравима картина.
На събор-надпяване посветен на родопската песен се отличиха и бяха наградени родопските певци и свирачи: Бойка Присадова, Георги Петканов, Живка Лазарова и др.; гайдари: Димитър Гривнин, Лазар Станевски.