7 месеца
За сайта
Богата с съкровищницата ни от народни песни. Десетилетия наред песенната ни традиция се поддържа от хиляди народни певци и свирачи.
Един от тях е и народният певец Борис Машалов. Роден през 1914 г. в град Севлиево, той още от най-ранните си детски години започва да помага на баща си в работата. Бащата — беден занаятчия, работил и пеел, а малкият Борис поглъщал песен след песен. Това е било единственото богатство, което наследил от баща си. Още като юноша той идва в София, за да изкарва лрехраната си с труд, но не забравя да пее. Случайната среща с известния ни певец Събчо Събев изиграва важна роля в живота му. Събев го учи безплатно и най-старателно го подтиква да стане народен певец. Освен народни песни, Машалов пее и шлагери. някои от които записва на грамофонни плочи. Така той се запознава в Прага с българския писател Йордан Стубел и по негов съвет започва да пее само народни песни.
По Радиото гласът му прозвучава през 1937 год. Оттогава той се определи само към народната песен и изпълненията му достигат до хилядите любители на народни песни.
Гласът на Машалов е приятен, звучен, висок. Надарен с голяма музикалност и артистичност, той пее песните си с топлота и задълбоченост. Репертоарът му е богат и разнообразен. В него влизат песни почти от цялата страна. Той пее еднакво добре както бързите и хороводни песни, така също и бавните, богато орнаментирани песни, затрогващи със своята непринуденост и дълбоко вживяване. Много известни са изпълненията на песните му: "Заблеяло ми агънце", "Засвирили са, Дойне", "Провикнал сай Николчо", "Зън, зън, Ганке ле", "Мама Елка буди" и др.
Машалов развива голяма концертна дейност из страната и в чужбина. Изнася концерти в Чехословакия, Германия, Унгария, Албания, Полша, Франция, Югославия. СССР и други страни като солист на ансамбъла на ЦДНА. Лауреат е на общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство през 1955 година.
Машалов ни остави повече от 400 песни, голяма част от конто се намират във фонда на Радиото, а други — в Института за музика при БАН и представляват ценен материал за научни изследвания.
Вергилий Атанасов
Един от тях е и народният певец Борис Машалов. Роден през 1914 г. в град Севлиево, той още от най-ранните си детски години започва да помага на баща си в работата. Бащата — беден занаятчия, работил и пеел, а малкият Борис поглъщал песен след песен. Това е било единственото богатство, което наследил от баща си. Още като юноша той идва в София, за да изкарва лрехраната си с труд, но не забравя да пее. Случайната среща с известния ни певец Събчо Събев изиграва важна роля в живота му. Събев го учи безплатно и най-старателно го подтиква да стане народен певец. Освен народни песни, Машалов пее и шлагери. някои от които записва на грамофонни плочи. Така той се запознава в Прага с българския писател Йордан Стубел и по негов съвет започва да пее само народни песни.
По Радиото гласът му прозвучава през 1937 год. Оттогава той се определи само към народната песен и изпълненията му достигат до хилядите любители на народни песни.
Гласът на Машалов е приятен, звучен, висок. Надарен с голяма музикалност и артистичност, той пее песните си с топлота и задълбоченост. Репертоарът му е богат и разнообразен. В него влизат песни почти от цялата страна. Той пее еднакво добре както бързите и хороводни песни, така също и бавните, богато орнаментирани песни, затрогващи със своята непринуденост и дълбоко вживяване. Много известни са изпълненията на песните му: "Заблеяло ми агънце", "Засвирили са, Дойне", "Провикнал сай Николчо", "Зън, зън, Ганке ле", "Мама Елка буди" и др.
Машалов развива голяма концертна дейност из страната и в чужбина. Изнася концерти в Чехословакия, Германия, Унгария, Албания, Полша, Франция, Югославия. СССР и други страни като солист на ансамбъла на ЦДНА. Лауреат е на общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство през 1955 година.
Машалов ни остави повече от 400 песни, голяма част от конто се намират във фонда на Радиото, а други — в Института за музика при БАН и представляват ценен материал за научни изследвания.
Вергилий Атанасов