I страна
Алилуя (м. и ар. В. Николов) — 9.00
О, тъжно момиче (м. и ар. В. Николов) — 4.40
Щастливи дни (м. и ар. В. Николов) — 6.00

II страна
Работна песен (м. В. Николов - Адерлей, ар. В. Николов) — 9.30
Виетнамски фрески (м. и ар. В. Николов) — 13.00

Джазовият оркестър „Бели, зелени и червени" притежава сравнително кратка биография. Той е основан в края на 1971 година при Младежкия дом в град Пазарджик със задачата да изпълнява определени функции по провеждането на естетическото възпитание сред младежта, съобразно програмата на Окръжния и Градския комитет на Димитровския комунистически младежки съюз.
Премиерният концерт е изнесен през януари 1972 година и още от този момент проличава, че качествата на формацията (първоначално нонет) и изпълнителските възможности на нейните членове надхвърлят рамките на един град. Успоредно с редовните си концерти по плана на Младежкия дом, оркестър "Бели, зелени и червени" свири в Пловдив, Варна, Велико Търново, Хасково и други градове на страната. Първото запознаване на столичната публика с оркестъра се осъществява през месец май в салона на Народния театър за младежта, а през декември домакин на тяхната изява е най-голямата концертна зала в София — зала "България". През този период в централната и местна преса се появяват редица ласкави отзиви за техните прояви.
Значителен дял в успехите на все още младия оркестър има диригентът му Веселин Николов, който е и с най-голям принос за оформянето на собствения му изпълнителски стил. Много пиесите, които оркестърът включва в своя репертоар, са негови оригинални композиции. В настоящата плоча са включени само пет от тях, но и те дават точна, макар и не напълно изчерпателна представа за творческите му търсения. Магистър-музиковед, Веселин Николов е специалист по старославянска музика, един факт, който в голяма степен предопределя насоките в неговата дейност на композитор, аранжор и изпълнител. Плод на доброто познаване на най-старото българско музикално наследство е пиесата „Алилуя", инспирирана от образите на Първото и Второто българско царство (13-14 век). Веселин Николов е потърсил една интересна връзка между минало и настояще, между традиция и съвременност, която осъществява чрез автентично звучащата тема и пречупената през призмата на днешното светоусещане нейна джазова интерпретация. „Виетнамски фрески“ е композиция, изградена на простата като схема рифова тъкан, но с полихромна фактура, на фона на която изпъкват някои директно поднесени фигури. Намерен е музикално-образен еквивалент на ужасите по бойните полета на Виетнам, наситен с експресивно поднесен протест срещу насилието. В „О, тъжно момиче“ и „Щастливи дни" авторът е раздвижил музикалния текст с много хумор и пародийни елементи, докато и „Работна песен“ познатата тема на Нат Едърли е разработана от един нов, неподозирано нов и актуален ъгьл.
Ако трябва с няколко думи да се обобщят характерните черти в изпълнителското изкуство на „Бели, зелени и червени", може да се каже следното: използуване на съвременни изразни средства, характерни в голяма степен за свободния джаз, деформация на тона, широко взаимствуване на теми и инвенции от образците на старославянската и старобългарската музика, търсене на функционално оправдани звукови петна, стремеж към сложна, но винаги ясна фактура и включване (ако това е необходимо) на елементи от поп-джаза.
Владимир Гаджев

Художник — Силя Аронова