7 месеца
За сайта
Страна А — 20.40
Интервю със Светослав Минков - литературна композиция по негови спомени и откъси от "Човекът, който дойде от Америка", "Витамини", "За свободата на словото", "Водородният господин и кислородното момиче". "Лунатин... Лунатин... Лунатин"
Страна Б — 25.15
Интервю със Светослав Минков - литературна композиция по негови спомени и откъси от "Това се случи в Лампадефория", "Дамата с рентгеновите очи", "Алхимия на любовта", "Мадрид гори", "Империя на глада", "Червените покойници", "Панаптикум Лайхенвалд"
Изп. Рачко Ябанджиев, Йорданка Кузманова, Ицках Финци
Текст Румяна Узунова
Светослав Минков е от онези своеобразни творци, отличаващи се от другитс със своите нови, свежи идеи, с оригиналното си виждане за света и неговите проблеми, които не се срещат често не само в българската, но и в световната литература. Неговата белетристика — ярка, запомняща се, остро сюжетна — обогатява съкровищницата на националната ни книжнина не само с екзотичните си краски, но и със значимостта на проблемите, които разработва. Творчеството на Св. Минков ни дава основания да смятаме, че личността му е също така интересна, многообразна и оригинална. И това действително е така, въпреки че животът на писателя наглед не е препълнен със събития.
Роден е на 4 февруари 1902 г. в Радомир в офицерско семейство. Завършва гимназия в София и следва филология в Софийския университет, а след това — търговия в Мюнхен, където се увлича по Хофман, Майринк, Едгар По и започва да пише така наречените "диаболични разкази", наситени с фантазии изображения, които вдъхват страх и ужас. По-късно се записва в търговско-стопанския отдел при Свободння университет в столицата. Дълги години работи в БЗК банка в София, а през периода 1942—1943 г. е чиновник в българската легация в Токио. След победата на социалистическата революция у нас работи във в. "Отечествен фронт", радиото, кинематографията и изд. „Български писател". На 22 ноември 1966 г. прекъсва завинаги неговият житейски и творчески път.
Но тези факти говорит малко. Много по-красноречиви са книгите на писателя. Разстоянието от „Синята хризантема" (1922) и "Паноптикум Лайхенвалд" (1966) е запълнено с низ от произведения, в които можем да проследим идейното и художествено развитие на белетриста, да се насладим на пъстротата от оригинални хрумвания, да навлезем в един нов свят — странен, необикновен, фантастичен, да разберем как отношението на твореца към фактите и конфликтите променя тона на повествованието — от добродушно-насмешлив или леко присмехулен до горчиво-ироничен и убийствено-саркастичен. "Водородният господин и кислородното момиче", „Лунатин... Лунатин... Лунатин”, "Това се случи в Лампадефория", „Дамата с рентгеновите очи", "Алхимия на любовта" — тези разкази на Св. Минков ще останат н класиката на българската литература, благодарение на таланта на писателя да нарисува правдива картина (макар със средствата на гротеската) на обществените отношения в царска България и света на капитализма, да изрази своето гражданско отношение към конфликтите в тази действителност, да намери най-подходящата хумористично-сатирична форма за изобразяване на проблемите и характерите. Със същата сила на въздействие са и по-късните му произведения — "Колет от Америка", "Империя на глада", "Патент САС", "Паноптикум Лайхенвалд".
Най-острите, най-актуалните, дори най-злободневннте проблеми на съвременността винаги са в центъра на неговото писателско внимание. Тревожната гражданска съвест на Св.Минков долавя дисонансите на социалната несправедливост по всички кътчета на планетата. Авторът разпозиава злото под различните му маски и прикрития. Неговият смях — заразяващ, убеждаващ, действен — повдига занеси, разтваря врати, разрушава стени, за да достигне до истината за битието, за хората, за техните взаимоотношения и закони. А артистичною му въображение намира най-оригиналното сюжетно решение, най-добрата художествена форма. Произведенията на Св. Минков са пример за пълна изява на гражданската съвест, за активно отношение към проблематиката на съвремието, за вяра в оздравителната сила на сатирата и въздействената мощ на белетристиката.
Румяна Узунова
Интервю със Светослав Минков - литературна композиция по негови спомени и откъси от "Човекът, който дойде от Америка", "Витамини", "За свободата на словото", "Водородният господин и кислородното момиче". "Лунатин... Лунатин... Лунатин"
Страна Б — 25.15
Интервю със Светослав Минков - литературна композиция по негови спомени и откъси от "Това се случи в Лампадефория", "Дамата с рентгеновите очи", "Алхимия на любовта", "Мадрид гори", "Империя на глада", "Червените покойници", "Панаптикум Лайхенвалд"
Изп. Рачко Ябанджиев, Йорданка Кузманова, Ицках Финци
Текст Румяна Узунова
Светослав Минков е от онези своеобразни творци, отличаващи се от другитс със своите нови, свежи идеи, с оригиналното си виждане за света и неговите проблеми, които не се срещат често не само в българската, но и в световната литература. Неговата белетристика — ярка, запомняща се, остро сюжетна — обогатява съкровищницата на националната ни книжнина не само с екзотичните си краски, но и със значимостта на проблемите, които разработва. Творчеството на Св. Минков ни дава основания да смятаме, че личността му е също така интересна, многообразна и оригинална. И това действително е така, въпреки че животът на писателя наглед не е препълнен със събития.
Роден е на 4 февруари 1902 г. в Радомир в офицерско семейство. Завършва гимназия в София и следва филология в Софийския университет, а след това — търговия в Мюнхен, където се увлича по Хофман, Майринк, Едгар По и започва да пише така наречените "диаболични разкази", наситени с фантазии изображения, които вдъхват страх и ужас. По-късно се записва в търговско-стопанския отдел при Свободння университет в столицата. Дълги години работи в БЗК банка в София, а през периода 1942—1943 г. е чиновник в българската легация в Токио. След победата на социалистическата революция у нас работи във в. "Отечествен фронт", радиото, кинематографията и изд. „Български писател". На 22 ноември 1966 г. прекъсва завинаги неговият житейски и творчески път.
Но тези факти говорит малко. Много по-красноречиви са книгите на писателя. Разстоянието от „Синята хризантема" (1922) и "Паноптикум Лайхенвалд" (1966) е запълнено с низ от произведения, в които можем да проследим идейното и художествено развитие на белетриста, да се насладим на пъстротата от оригинални хрумвания, да навлезем в един нов свят — странен, необикновен, фантастичен, да разберем как отношението на твореца към фактите и конфликтите променя тона на повествованието — от добродушно-насмешлив или леко присмехулен до горчиво-ироничен и убийствено-саркастичен. "Водородният господин и кислородното момиче", „Лунатин... Лунатин... Лунатин”, "Това се случи в Лампадефория", „Дамата с рентгеновите очи", "Алхимия на любовта" — тези разкази на Св. Минков ще останат н класиката на българската литература, благодарение на таланта на писателя да нарисува правдива картина (макар със средствата на гротеската) на обществените отношения в царска България и света на капитализма, да изрази своето гражданско отношение към конфликтите в тази действителност, да намери най-подходящата хумористично-сатирична форма за изобразяване на проблемите и характерите. Със същата сила на въздействие са и по-късните му произведения — "Колет от Америка", "Империя на глада", "Патент САС", "Паноптикум Лайхенвалд".
Най-острите, най-актуалните, дори най-злободневннте проблеми на съвременността винаги са в центъра на неговото писателско внимание. Тревожната гражданска съвест на Св.Минков долавя дисонансите на социалната несправедливост по всички кътчета на планетата. Авторът разпозиава злото под различните му маски и прикрития. Неговият смях — заразяващ, убеждаващ, действен — повдига занеси, разтваря врати, разрушава стени, за да достигне до истината за битието, за хората, за техните взаимоотношения и закони. А артистичною му въображение намира най-оригиналното сюжетно решение, най-добрата художествена форма. Произведенията на Св. Минков са пример за пълна изява на гражданската съвест, за активно отношение към проблематиката на съвремието, за вяра в оздравителната сила на сатирата и въздействената мощ на белетристиката.
Румяна Узунова