Страна А — 20.45
Янис Рицос. Лунната соната (поема), Помниш ли, Песен (стихотворения)

Страна Б — 18.40
Жак Превер. Стихотворения: Тази любов, Подвижни пясъци, Сутринна закуска, За теб, моя любима, Как да нарисуваме портрет на една птица, Три клечки кибрит
Христо Фотев. Стихотворения: Колко си хубава, Позволи ми, Наистина ли си отива лятото, Понякога

Музикален оформител: Виолета Топалова. Тонрежисьор: Мая Стоянова. Звукооператор: Лора Димитрова
Записът е направен в V тонстудио на Българското радио

Любовта, това е безсмъртието, жаждата за него, силата на човека. Тя е слаюото място в бронята, тя е прозорчето в затвора, тя е грешката в пресмятането: тя е животът, тя е началото и краят.
За любовта е написано много. За любовта е написано малко. Много, защото пред нас са стотици, хиляди редове, продиктувани от нежност и вълнение. Малко, защото това чувство е неизчерпаемо... Любовните стихове на Жак Превер, Янис Рицос, Христо Фотев — обичам ги много — и тях, и този миг, в който мога да ги споделя. И чувствувам как цялата се превръщам в тяхно огледало, отразявам ги и така двойно ги притежавам.
Любовни изповеди? Или може би изповеди на влюбени? Това чувство, колкото и съкровено да е, може би най-много се нуждае да бъде изповядано. Поне пред един човек. Тогава е просто любов. Или пред целия свят. Тогава е поезия. Тези трима поети, толкова далечни и толкова близки, изстрадали всички синини в душата си, чийто пулс продънва вселената, идват при нас в безсъние и насън, деликатно докосвайки се до това крехко чудо — човешкото щастие. Магията и болката на тяхното слово, дантелено и просто, опияняващо жизнено, тайнствено и откровено, постепенно се превръщат в празничния звън на живота. И у нас отново изгрява надеждата. За нещо по-добро.
Виолета Донева