7 месеца
За сайта
Концерт за цигулка и оркестър №1
Н. Паганини
1. Алегро маестозо
2. Адажио еспресиво
3 Рондо-алегро спиритуозо
цигулка - Емил Камиларов
диригент - Васил Стефанов
оркестър на Софийска държавна филхармония
Името на Николо Паганини (1782—1840) е увенчано със славата на ненадминат и до днес майстор на цигулката. За съжаление само малка част от произведенията му са достигнали до съвременния слушател. Сред тези запазени до наши дни творения силно изпъква, наред с прочутите 13 „Капричии", концертът за цигулка и оркестър в ре мажор, опус 6, създаден през 1811 год., когато авторът е бил на 29 години.
И тук, както в почти всички композиции на Паганини са на лице характерните особености на неговия виртуозен почерк. За да могат обаче да изпъкнат чисто художествените качества на творбата, необходимо е изпълнителят да превъзмогне и надрасне виртуозността, да я превърне не в цел, а в средство за музикална изява. С такива качества се отличава именно изпълнението на солиста Емил Камиларов. Той преодолява чисто външния блясък и ни поднася едно сериозно и задълбочено тълкуване.
Емил Камиларов е един от изтъкнатите български цигулари — представители на по-младото поколение инструменталисти: роден на 15 април 1928 година в Тулуза (Франция) той израства в родината си и учи цигулка от 6 годишна възраст. Завършва Българската държавна консерватория през 1949 година, като абсолвент в класа на проф. Владимир Аврамов, след което специализира в Ленинградската консерватория при проф. Ейдлин. След своето завръщане, той редовно концертира в своята страна, като същевременно гостува с успех в СССР, Чехословакия, Германия. Франция, Италия, Полша, Унгария и Румъния. Голямо постижение за него бе отличаването му с първата награда на конкурса „Паганини" в Генуа — Италия през октомври 1961 година, постижение, което утвърди името му на талантлив артист — изпълнител.
Камиларов е богато надарен инструменталист, чиито широки възможности варират от пеешата лирика и ситната техника до драматичните изблици и внушителното многогласие. Тези негови качества силно проличават при изпълнението на първия Паганиниев концерт.
Предлаганата тук редакция на концерта принадлежи на бележития виртуоз Фердинанд Давид (1810—1873). Творбата следва традиционната за инструменталния концерт постройка: три ясно обособени части с обширен оркестров увод.
Първата част — allegro maestoso, се отличава с енергичност и стремителност. Макар и изградена в сонатна форма, тя разкрива доста отклонения от общоприетия класически начин на тематично разгрътане. Особено постижение на Камиларов в тази част е майсторското изпълнение на соло-каденцага, написана от известния френски цигулар Емил Соре (1852—1920 г.).
Запитан за смисъла на втората част adagio espressivo, Паганини отговарял, че представлявала музикално въплъщение на сцена в тъмница, тьй като била писана в памет на големия италиански актьор Демарини, който по ненадминат начин пресъздал образа на невинно осъден.
Третата част „ Рондо“ е пропита от онова жизнерадостно чувство, което пораждат топлите слънчеви лъчи, щедро леещи се от дълбоката синевина на италианското небе. Блестящите акорди, трилери, флажолети и хроматични гирлянди водят към триумфалния завършек на частта, както и на целия концерт.
Н. Паганини
1. Алегро маестозо
2. Адажио еспресиво
3 Рондо-алегро спиритуозо
цигулка - Емил Камиларов
диригент - Васил Стефанов
оркестър на Софийска държавна филхармония
Името на Николо Паганини (1782—1840) е увенчано със славата на ненадминат и до днес майстор на цигулката. За съжаление само малка част от произведенията му са достигнали до съвременния слушател. Сред тези запазени до наши дни творения силно изпъква, наред с прочутите 13 „Капричии", концертът за цигулка и оркестър в ре мажор, опус 6, създаден през 1811 год., когато авторът е бил на 29 години.
И тук, както в почти всички композиции на Паганини са на лице характерните особености на неговия виртуозен почерк. За да могат обаче да изпъкнат чисто художествените качества на творбата, необходимо е изпълнителят да превъзмогне и надрасне виртуозността, да я превърне не в цел, а в средство за музикална изява. С такива качества се отличава именно изпълнението на солиста Емил Камиларов. Той преодолява чисто външния блясък и ни поднася едно сериозно и задълбочено тълкуване.
Емил Камиларов е един от изтъкнатите български цигулари — представители на по-младото поколение инструменталисти: роден на 15 април 1928 година в Тулуза (Франция) той израства в родината си и учи цигулка от 6 годишна възраст. Завършва Българската държавна консерватория през 1949 година, като абсолвент в класа на проф. Владимир Аврамов, след което специализира в Ленинградската консерватория при проф. Ейдлин. След своето завръщане, той редовно концертира в своята страна, като същевременно гостува с успех в СССР, Чехословакия, Германия. Франция, Италия, Полша, Унгария и Румъния. Голямо постижение за него бе отличаването му с първата награда на конкурса „Паганини" в Генуа — Италия през октомври 1961 година, постижение, което утвърди името му на талантлив артист — изпълнител.
Камиларов е богато надарен инструменталист, чиито широки възможности варират от пеешата лирика и ситната техника до драматичните изблици и внушителното многогласие. Тези негови качества силно проличават при изпълнението на първия Паганиниев концерт.
Предлаганата тук редакция на концерта принадлежи на бележития виртуоз Фердинанд Давид (1810—1873). Творбата следва традиционната за инструменталния концерт постройка: три ясно обособени части с обширен оркестров увод.
Първата част — allegro maestoso, се отличава с енергичност и стремителност. Макар и изградена в сонатна форма, тя разкрива доста отклонения от общоприетия класически начин на тематично разгрътане. Особено постижение на Камиларов в тази част е майсторското изпълнение на соло-каденцага, написана от известния френски цигулар Емил Соре (1852—1920 г.).
Запитан за смисъла на втората част adagio espressivo, Паганини отговарял, че представлявала музикално въплъщение на сцена в тъмница, тьй като била писана в памет на големия италиански актьор Демарини, който по ненадминат начин пресъздал образа на невинно осъден.
Третата част „ Рондо“ е пропита от онова жизнерадостно чувство, което пораждат топлите слънчеви лъчи, щедро леещи се от дълбоката синевина на италианското небе. Блестящите акорди, трилери, флажолети и хроматични гирлянди водят към триумфалния завършек на частта, както и на целия концерт.