Жул Леви
Симфония № 3 „Вечният огън" за мецосопран, баритон и симфоничен оркестър по текст на Сабина Тянкова
I страна
1. Самарското знаме
2. Мать родная

II страна
3. Писмо до учениците от 28-мо училище гр. Куйбишев
4. Вечният огън

Александрина Милчева-Нонова — мецосопран
Николай Смочевски — баритон
Симфоничен оркестър на КТР. Диригент — Васил СТЕФАНОВ

Александър Танев
Строителна музика
Софийска държавна филхармония. Диригент — Димитър МАНОЛОВ

Разностранно и многолико, обхващащо едва ли не всички жанрове на музиката, е творчеството на заслужилия артист Жул Леви. Активната му съзидателна дейност в областта на масовата песен и естрадно-танцовия жанр му помогна да проникне по-спонтанно в сърцевината на оперетния спектакъл, да го насити с интонационната сфера на битувашата музика. На свой ред, пропитото му с релефни музикални образи, вътрешна динамика и отговорни художествени проблеми симфонично творчество, хвърли отпечаток върху гражданската осмисленост, естетическата издържаност на неговите мюзикъли и особено на балета му „Панаир в София". Песенността пък се изяви и в симфоничните му произведения, за да ги насити със своята демократична достъпност и конкретна емоционалност и създаде условия за органичен синтез между литературната програма и музиката, между поетичния текст и породената от него сфера на емоционално-асоциативни образи.
В трите симфонии на Ж. Леви е залегнало определено програмно начало. В Първата си симфония композиторът пресъздава мислите и чувствата, породени от посветения
на близкото революционно минало роман на Димитър Ангелов "На живот и смърт". Втората му симфония возниква под воздействие на картината на Стоян Венев "Прощаване", също по сюжет от сопротивителното движение. Третата симфония на Леви „Вечният огън" продължава лирико-героичната линия на двете си предшественички. Но за разлика от тях тя е посветена на напълно акгуална, съвременна тема — на вековната дружба между българския и съветските народи. Освен това композитори за първи път използува в своя симфонична творба и човешкият глас, прякото въздействие на поетичното слово.
Симфония № 3 "Вечният огън" за солисти: мецосопран и баритон и за голям симфоничен оркестър е създадена по текст на Сабина Тянкова. Мотото на творбата: „От далеч, през цялата руска земя то е донесено от нас, в уверение на това, че то не ви се дава само от едно кътче на Русия, а от цялата руска земя", е извлечено из речта на Алабин, произнесена при поднасянето на Самарското знаме на българското опълчение. Идеята за създаване на произведението се ражда през 1974 г., при посещението на композитора и авторката на текста в гр. Куйбишев, някогашната Самара, по време на чествуването на 30-годишнината от социалистическата ни революция. I-та наст, "Самарското знаме", представлява тема с вариации. Епичната главна тема се появява първо в оркестъра, а сетие звучи и у солиста: "Светиньо . . . в лицето ти се взрях и тръгнах по пътеките на славната история". По-късно се разгръща и клетвената тема за вечната дружба. ll-та част "Мать родная", в триделна форма, представлява излияние на чувства пред великата река Волга. Завърнала се в България, Тянкова отправя писмо до учениците от 28 училище в Куйбишев, отпечатано във в. "Волжская заря". Върху поетичния текст възниква III-та част — рондо. В изградената в сонатна форма IV-та част отново звучи клетвената тема "Песента на века ни е дружба и мир ! Огромният вечен огьн гори". Вечният огън, пламтящ пред паметника на Шипка, пред мавзолея в Плевен и в сърцата на всички българи и руси !
Константин Карапетров