7 месеца
За сайта
Панчо Владигеров (р. 1899), народен артист и лауреат на Димитровска награда, е один от най-крупните български композитори. Творчеството му отдавна е получило признание у нас и в чужбина. Създал е операта "Цар Калоян", балета "Легенда за езерото", сценична музика към много пиеси, 4 концерта за пиано и 1 концерт за цигулка, 2 симфонии, 2 увертюри, 2 симфонични поеми, 6 оркестрови сюити, българска рапсодия "Вардар", 25 различни пиеси за оркестър, камерни творби, към 100 пиеси за пиано, цигулка и други инструменти и много песни.
Балетът "Легенда за езерото", оп. 40, има за сюжетна основа едно старинно предание за възникването на Дойранското езеро. Завършен е през 1946 г., но не е поставян сценично. От него композиторът е оформил две оркестрови сюити за концертно изпълнение (първата - през 1947 г., втората - през 1953 г.). Музиката на балета се отличава с дълбоко национална форма, ярка образност, голяма емоционална наситеност и цветиста оркестрация.
Първата сюита от балета "Легенда за езерото" се състои от четири части, всяка от които включва по няколко епизода. Първата част носи заглавие "Въведение и Главен танц". Въведението, което е голямо по размери, се явява като обобщено предварително зложение на идейно-образното съдержание на балета. Започвайки мрачно, музиката в развитието си става ту разказвателна, ту лирична, ту пейзажно-описателна. Многообразието на настроенията е свързано умело и логично в единна композиционна постройка. След въведението с кратък преход встъпва "Главен танц" - динамичен хоровод с чести синкопирани ритми и избухвания на оркестровата звучност.
Втората част - "Пасторал" - е една поетична музикална идилия. В средния дял настроението придобва носталгично-тъжовна окраска, след което отново се възвръща светлата лиричност. В следващата част - "Легенда за езерото" - преобладава романтичното повествувание, на което не липсва и емоционална напрегнатост. Заключителната част на сюитата - "Русалийски игри" - пресъздава тези буйни македонски народни танци. Написана изцело в комбинирани неравноделни тактове (9/8 +5/8, 7/8 +5/8 и др.) музиката на тази част притежава една особена първична изразителност и сила. Войнственият дух на русалийските танци е постигнат също и с характеристични мелодически интонации и оркестрационни похвати.
Сюита № 1 от балета "Легенда за езерото" е изпълнена за пръв път на 19.IV.1948 г. от Софийската държавна филхармония под диригентството на автора.
Балетът "Легенда за езерото", оп. 40, има за сюжетна основа едно старинно предание за възникването на Дойранското езеро. Завършен е през 1946 г., но не е поставян сценично. От него композиторът е оформил две оркестрови сюити за концертно изпълнение (първата - през 1947 г., втората - през 1953 г.). Музиката на балета се отличава с дълбоко национална форма, ярка образност, голяма емоционална наситеност и цветиста оркестрация.
Първата сюита от балета "Легенда за езерото" се състои от четири части, всяка от които включва по няколко епизода. Първата част носи заглавие "Въведение и Главен танц". Въведението, което е голямо по размери, се явява като обобщено предварително зложение на идейно-образното съдержание на балета. Започвайки мрачно, музиката в развитието си става ту разказвателна, ту лирична, ту пейзажно-описателна. Многообразието на настроенията е свързано умело и логично в единна композиционна постройка. След въведението с кратък преход встъпва "Главен танц" - динамичен хоровод с чести синкопирани ритми и избухвания на оркестровата звучност.
Втората част - "Пасторал" - е една поетична музикална идилия. В средния дял настроението придобва носталгично-тъжовна окраска, след което отново се възвръща светлата лиричност. В следващата част - "Легенда за езерото" - преобладава романтичното повествувание, на което не липсва и емоционална напрегнатост. Заключителната част на сюитата - "Русалийски игри" - пресъздава тези буйни македонски народни танци. Написана изцело в комбинирани неравноделни тактове (9/8 +5/8, 7/8 +5/8 и др.) музиката на тази част притежава една особена първична изразителност и сила. Войнственият дух на русалийските танци е постигнат също и с характеристични мелодически интонации и оркестрационни похвати.
Сюита № 1 от балета "Легенда за езерото" е изпълнена за пръв път на 19.IV.1948 г. от Софийската държавна филхармония под диригентството на автора.