8 месеца
За сайта
А. С. Пушкин. Приказка за цар Салтан
Страна А — 13.45
Страна Б — 13.45
В ролите: Н. Мандаджиева, Ж. Чакърова, Б. Арабов, Ас. Кисимов, К. Коцев и др.
Александър Сергеевич Пушкин написал приказката за глупавия алчен поп и неговия слуга Балда, когато бил на тридесет и една година. А на тридесет и три години подарил на всички деца по земята приказките за цар Салтан и за рибаря и златната рибка.
Пушкин е писал своите приказки в село Болдино — едно място, пълно с тишина, красота и поезия. Място, където всеки догарящ слънчев лъч, всеки отлитащ лист — писателят е работил там през есента — е носел със себе си по една мисъл и от тези мисли се е раждала магията на приказния свят. Привечер до своя любимец сядала някогашната му стара бавачка и той за кой ли вече път — унесен слушал как ромоли потока на народната мъдрост. А народът знае толкова приказки, колкото не знае нито един писател на земята...
Така се появила катеричката, която гризе златни орехи, а след нея — и добрата и умна златна рибка, която винаги много добре знае кой човек колко заслужава. Така дошли в детските книги, а сега и в грамофонните плочи — далечното синьо море с много чудни кораби, вълшебният остров Буян, на който се издига невиждан замък. И хиляда още чудесни неща написал през есента на 1830—1833 година в село Болдино Александър Сергеевич Пушкин за населението на най-хубавия свят — детския и останал завинаги негов най-добър приятел. А сигурно няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш добър и умен приятел на децата.
Страна А — 13.45
Страна Б — 13.45
В ролите: Н. Мандаджиева, Ж. Чакърова, Б. Арабов, Ас. Кисимов, К. Коцев и др.
Александър Сергеевич Пушкин написал приказката за глупавия алчен поп и неговия слуга Балда, когато бил на тридесет и една година. А на тридесет и три години подарил на всички деца по земята приказките за цар Салтан и за рибаря и златната рибка.
Пушкин е писал своите приказки в село Болдино — едно място, пълно с тишина, красота и поезия. Място, където всеки догарящ слънчев лъч, всеки отлитащ лист — писателят е работил там през есента — е носел със себе си по една мисъл и от тези мисли се е раждала магията на приказния свят. Привечер до своя любимец сядала някогашната му стара бавачка и той за кой ли вече път — унесен слушал как ромоли потока на народната мъдрост. А народът знае толкова приказки, колкото не знае нито един писател на земята...
Така се появила катеричката, която гризе златни орехи, а след нея — и добрата и умна златна рибка, която винаги много добре знае кой човек колко заслужава. Така дошли в детските книги, а сега и в грамофонните плочи — далечното синьо море с много чудни кораби, вълшебният остров Буян, на който се издига невиждан замък. И хиляда още чудесни неща написал през есента на 1830—1833 година в село Болдино Александър Сергеевич Пушкин за населението на най-хубавия свят — детския и останал завинаги негов най-добър приятел. А сигурно няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш добър и умен приятел на децата.