8 месеца
За сайта
Страна А — 23.50
От прекрасната дама до Русия - композиция по стихове на Ал. Блок, откъси от негови дневници, писма, спомени на К. Чуковски и др.
Страна Б — 22.50
От просешка Русия до Дванадесете - композиция по стихове на Ал. Блок, откъси от негови дневници, писма, спомени на К. Чуковски и др.
Автор на композицията: Веса Куцарова
Изпълняват: Николай Бинев, Антони Генов, Кина Дашева, Никола Стефанов.
Режисьор: Иван Андонов
От прекрасната Дама на сърцето до прекрасната Дева на революцията
Александър Блок е роден през 1880 година в дворянско имение в Шахматове край Петербург. Дядо му по майчина линия е известен руски ботаник, професор, ректор в Петербургския университет. Баща му е професор във Варшавския университет по държавно право. Жената на Блок е дъщеря на големия руски учен Д. Менделеев.
Животът на А. Блок е сложен, изпълнен с противоречия и колебания, с отчаяние и надежда. Възпитан в най-добрите традиции на руското дворянство и в най-изящните форми на руския символизъм, той намира пътя към сърцето на Русия не изведнъж и не леко.
Революцията в 1905 година поставя пред него много въпроси и един от тях той разгадава дълго: накъде трябва да се върви. В 1908 година поетът лише: „И ето, вдигна се тихата завеса на нашите съмнения и противоречия, падения и безумства: чувате ли вие задъханата гонитба на тройката. Това е Русия, полетяла незнайно къде — в гълъбовосинята бездна на времето — на своята нагиздена и украсена тройка. Виждате ли нейните звездни очи, обърнати с молба към нас: „Заобичай ме, обикни моята красота!“ Кой ще се промъкне по тайни и мъдри пътеки срещу летящата тройка, с кротко слово ще спре разпенените коне, със смела ръка ще смъкне демонския кочияш..."
Блок дълго време пишете своите „волни мисли", „танци на смъртта“, „славеева градина", „Кармен", в стиховете му се лееха звуци на камбани в безплодни равнини, виелици и кошмари, мрак и безумие, но много често златните нишки на музиката се разкъсваха и се промъкваха други гласове, които жалеха просешка Русия, миришеха на оран и коне — бяха гладни, тъжни, унижени, нещастни гласове. Блок имаше вярно ухо за музика и във въздуха долавяше незатихналите ветрове и незагасналите пожари на 1905 година.
Неговият усет не му измени. Октомврийската революция му каза думи, които той до тогава не бе чувал, но които желаеше да чуе. И му разкри свят, който той преди това не бе разбирал, но който желаеше да разбере. Най-големият поет на дворянска Русия разбра и прие великите дни — нещо повече — стана един от моралните им устои. Предизвикателно са звучали думите през това време: Блок работи за Съветите. Думата „работи“ има истински смисъл за него: работи в няколко издания, председател е на няколко комисии, пише стотици рецензии, редактира преволи, укрепва Болшой театър, участвува в безброй четения и заедно с всички стоически понася лишеннята на революцията — той, дворянинът Александър Блок, чието имение край Петербург е разграбено от селяните, съумя да разграничи голямото от хаоса, неповторимото от маловажното и устоя на ударите. Ударите му нанасяше стара Русия, озлобена, че той е напуснал прекрасната дама на сърцето и е започнал да служи на прекрасната дева на революцията. На 19 август 1906 година Блок бе написал: „О, дево, пред тебе вървя — нима е опасно това...“ А на 9 януари 1918 г. бе допълнил: „С цялото си същество, с цялото си сърце, с цялото си съзнание — слушайте Революцията !"
На тази революция той посвети одата „Скити" и поемата „Дванадесетте" — най-добрия поетически дар на Октомври, обезсмъртил епохата на великото сътворение и осигурил на автора званието „велик национален поет".
Сто години след раждането му ние го срещаме все така красив със своята горда и тъжна осанка и, както казва Горки, „с глава на флорентинец от Възраждането". Неговата дама е все така прекрасна, макар и неземна, и ние все още чуваме тя да се обръща към нас с божествените думи на несвършващата любов. И все още виждаме дванадесетте червеноармейци с винтовки на гръб, с ален флаг, сред преспите и вятъра...
И все така е сложно нашето чувство към него, смес от печал и възхищение пред неговия удивителен, вълнуващ поетнчен глас, пред неговата страстна лирика и трескава, неспокойна, вътрешна музика, където всичко е реално и нереално. И все още се питаме: какво е Блок? — Един неповторим живот, една драма, изживени без поза и фалш, една великолепна песен към любовта в човешките души, една ненатрапчива щедрост на сърцето заради радостта от живота, но също и поклон, и ода, и възхвала пред строгото и светло лице на Революцията.
В. Куцарова
Стиховете в гр. плоча ВАА 10497 "Александър Блок — портрет" са преведени от: Мл. Исаев (На майка ми; Замина, но зюмбюлът чака; Ден пролетен без труд отмина; На девойката — революция; За подвизи, за доблест, за слава; Безумно искам да пламтя; Да, казва моето вдохновение; Нощ, улица, фенер, аптека; Скити; Дванадесетте). Хр. Радевски (Русия), В. Петров (Непозната), К. Зидаров (Влизам аз бавно в храма), П. Стефанов (В морето на детелината; Ние срещнахме се с тебе по залез; След време, когато ще бъда извън), В. Раковски (Още бледно зареше небето; Есенен ден).
От прекрасната дама до Русия - композиция по стихове на Ал. Блок, откъси от негови дневници, писма, спомени на К. Чуковски и др.
Страна Б — 22.50
От просешка Русия до Дванадесете - композиция по стихове на Ал. Блок, откъси от негови дневници, писма, спомени на К. Чуковски и др.
Автор на композицията: Веса Куцарова
Изпълняват: Николай Бинев, Антони Генов, Кина Дашева, Никола Стефанов.
Режисьор: Иван Андонов
От прекрасната Дама на сърцето до прекрасната Дева на революцията
Александър Блок е роден през 1880 година в дворянско имение в Шахматове край Петербург. Дядо му по майчина линия е известен руски ботаник, професор, ректор в Петербургския университет. Баща му е професор във Варшавския университет по държавно право. Жената на Блок е дъщеря на големия руски учен Д. Менделеев.
Животът на А. Блок е сложен, изпълнен с противоречия и колебания, с отчаяние и надежда. Възпитан в най-добрите традиции на руското дворянство и в най-изящните форми на руския символизъм, той намира пътя към сърцето на Русия не изведнъж и не леко.
Революцията в 1905 година поставя пред него много въпроси и един от тях той разгадава дълго: накъде трябва да се върви. В 1908 година поетът лише: „И ето, вдигна се тихата завеса на нашите съмнения и противоречия, падения и безумства: чувате ли вие задъханата гонитба на тройката. Това е Русия, полетяла незнайно къде — в гълъбовосинята бездна на времето — на своята нагиздена и украсена тройка. Виждате ли нейните звездни очи, обърнати с молба към нас: „Заобичай ме, обикни моята красота!“ Кой ще се промъкне по тайни и мъдри пътеки срещу летящата тройка, с кротко слово ще спре разпенените коне, със смела ръка ще смъкне демонския кочияш..."
Блок дълго време пишете своите „волни мисли", „танци на смъртта“, „славеева градина", „Кармен", в стиховете му се лееха звуци на камбани в безплодни равнини, виелици и кошмари, мрак и безумие, но много често златните нишки на музиката се разкъсваха и се промъкваха други гласове, които жалеха просешка Русия, миришеха на оран и коне — бяха гладни, тъжни, унижени, нещастни гласове. Блок имаше вярно ухо за музика и във въздуха долавяше незатихналите ветрове и незагасналите пожари на 1905 година.
Неговият усет не му измени. Октомврийската революция му каза думи, които той до тогава не бе чувал, но които желаеше да чуе. И му разкри свят, който той преди това не бе разбирал, но който желаеше да разбере. Най-големият поет на дворянска Русия разбра и прие великите дни — нещо повече — стана един от моралните им устои. Предизвикателно са звучали думите през това време: Блок работи за Съветите. Думата „работи“ има истински смисъл за него: работи в няколко издания, председател е на няколко комисии, пише стотици рецензии, редактира преволи, укрепва Болшой театър, участвува в безброй четения и заедно с всички стоически понася лишеннята на революцията — той, дворянинът Александър Блок, чието имение край Петербург е разграбено от селяните, съумя да разграничи голямото от хаоса, неповторимото от маловажното и устоя на ударите. Ударите му нанасяше стара Русия, озлобена, че той е напуснал прекрасната дама на сърцето и е започнал да служи на прекрасната дева на революцията. На 19 август 1906 година Блок бе написал: „О, дево, пред тебе вървя — нима е опасно това...“ А на 9 януари 1918 г. бе допълнил: „С цялото си същество, с цялото си сърце, с цялото си съзнание — слушайте Революцията !"
На тази революция той посвети одата „Скити" и поемата „Дванадесетте" — най-добрия поетически дар на Октомври, обезсмъртил епохата на великото сътворение и осигурил на автора званието „велик национален поет".
Сто години след раждането му ние го срещаме все така красив със своята горда и тъжна осанка и, както казва Горки, „с глава на флорентинец от Възраждането". Неговата дама е все така прекрасна, макар и неземна, и ние все още чуваме тя да се обръща към нас с божествените думи на несвършващата любов. И все още виждаме дванадесетте червеноармейци с винтовки на гръб, с ален флаг, сред преспите и вятъра...
И все така е сложно нашето чувство към него, смес от печал и възхищение пред неговия удивителен, вълнуващ поетнчен глас, пред неговата страстна лирика и трескава, неспокойна, вътрешна музика, където всичко е реално и нереално. И все още се питаме: какво е Блок? — Един неповторим живот, една драма, изживени без поза и фалш, една великолепна песен към любовта в човешките души, една ненатрапчива щедрост на сърцето заради радостта от живота, но също и поклон, и ода, и възхвала пред строгото и светло лице на Революцията.
В. Куцарова
Стиховете в гр. плоча ВАА 10497 "Александър Блок — портрет" са преведени от: Мл. Исаев (На майка ми; Замина, но зюмбюлът чака; Ден пролетен без труд отмина; На девойката — революция; За подвизи, за доблест, за слава; Безумно искам да пламтя; Да, казва моето вдохновение; Нощ, улица, фенер, аптека; Скити; Дванадесетте). Хр. Радевски (Русия), В. Петров (Непозната), К. Зидаров (Влизам аз бавно в храма), П. Стефанов (В морето на детелината; Ние срещнахме се с тебе по залез; След време, когато ще бъда извън), В. Раковски (Още бледно зареше небето; Есенен ден).