7 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30346 коментара
1 3 | 10020  |
| Мила Родино - изп. Хр. Казаков с АМПБРТ, дир.М. Милков |
1 1 | ВАА 1475 1973, дата на запис: 1972 |
| Страна А — 22.35 Страна Б — 22.30 Композиция по откъси от писма, статии и документи Изпълнява Андрей Чапразов |
5 1 | 0435 дата на запис: 1965 |
5 1 | 0435 дата на запис: 1965 |
7 3 | ВХА 1241 1972, дата на запис: издание 1972 г. |
7 3 | ВХА 1241 1972, дата на запис: издание 1972 г. |
7 3 | ВХА 1241 1972, дата на запис: издание 1972 г. |
7 3 | ВХА 1241 1972, дата на запис: издание 1972 г. |
3 4 | ВСА 1230 дата на запис: издание 1972 г. |
4 2 | ВАА 10193 дата на запис: 1978 |
| Страна А — 20.40 Интервю със Светослав Минков - литературна композиция по негови спомени и откъси от "Човекът, който дойде от Америка", "Витамини", "За свободата на словото", "Водородният господин и кислородното момиче". "Лунатин... Лунатин... Лунатин" Страна Б — 25.15 Интервю със Светослав Минков - литературна композиция по негови спомени и откъси от "Това се случи в Лампадефория", "Дамата с рентгеновите очи", "Алхимия на любовта", "Мадрид гори", "Империя на глада", "Червените покойници", "Панаптикум Лайхенвалд" Изп. Рачко Ябанджиев, Йорданка Кузманова, Ицках Финци Текст Румяна Узунова Светослав Минков е от онези своеобразни творци, отличаващи се от другитс със своите нови, свежи идеи, с оригиналното си виждане за света и неговите проблеми, които не се срещат често не само в българската, но и в световната литература. Неговата белетристика — ярка, запомняща се, остро сюжетна — обогатява съкровищницата на националната ни книжнина не само с екзотичните си краски, но и със значимостта на проблемите, които разработва. Творчеството на Св. Минков ни дава основания да смятаме, че личността му е също така интересна, многообразна и оригинална. И това действително е така, въпреки че животът на писателя наглед не е препълнен със събития. Роден е на 4 февруари 1902 г. в Радомир в офицерско семейство. Завършва гимназия в София и следва филология в Софийския университет, а след това — търговия в Мюнхен, където се увлича по Хофман, Майринк, Едгар По и започва да пише така наречените "диаболични разкази", наситени с фантазии изображения, които вдъхват страх и ужас. По-късно се записва в търговско-стопанския отдел при Свободння университет в столицата. Дълги години работи в БЗК банка в София, а през периода 1942—1943 г. е чиновник в българската легация в Токио. След победата на социалистическата революция у нас работи във в. "Отечествен фронт", радиото, кинематографията и изд. „Български писател". На 22 ноември 1966 г. прекъсва завинаги неговият житейски и творчески път. Но тези факти говорит малко. Много по-красноречиви са книгите на писателя. Разстоянието от „Синята хризантема" (1922) и "Паноптикум Лайхенвалд" (1966) е запълнено с низ от произведения, в които можем да проследим идейното и художествено развитие на белетриста, да се насладим на пъстротата от оригинални хрумвания, да навлезем в един нов свят — странен, необикновен, фантастичен, да разберем как отношението на твореца към фактите и конфликтите променя тона на повествованието — от добродушно-насмешлив или леко присмехулен до горчиво-ироничен и убийствено-саркастичен. "Водородният господин и кислородното момиче", „Лунатин... Лунатин... Лунатин”, "Това се случи в Лампадефория", „Дамата с рентгеновите очи", "Алхимия на любовта" — тези разкази на Св. Минков ще останат н класиката на българската литература, благодарение на таланта на писателя да нарисува правдива картина (макар със средствата на гротеската) на обществените отношения в царска България и света на капитализма, да изрази своето гражданско отношение към конфликтите в тази действителност, да намери най-подходящата хумористично-сатирична форма за изобразяване на проблемите и характерите. Със същата сила на въздействие са и по-късните му произведения — "Колет от Америка", "Империя на глада", "Патент САС", "Паноптикум Лайхенвалд". Най-острите, най-актуалните, дори най-злободневннте проблеми на съвременността винаги са в центъра на неговото писателско внимание. Тревожната гражданска съвест на Св.Минков долавя дисонансите на социалната несправедливост по всички кътчета на планетата. Авторът разпозиава злото под различните му маски и прикрития. Неговият смях — заразяващ, убеждаващ, действен — повдига занеси, разтваря врати, разрушава стени, за да достигне до истината за битието, за хората, за техните взаимоотношения и закони. А артистичною му въображение намира най-оригиналното сюжетно решение, най-добрата художествена форма. Произведенията на Св. Минков са пример за пълна изява на гражданската съвест, за активно отношение към проблематиката на съвремието, за вяра в оздравителната сила на сатирата и въздействената мощ на белетристиката. Румяна Узунова |
1 3 | ВКА 10294 дата на запис: 1980 |
| I страна С. Прокофиев. Детска музика, оп. 65 — 16.26 Утро, Разходка, Приказка, Тарантела, Жалба, Валс, Марш на малките понита, Дъжд и дъга, Надбягване, Марш, Вечер, Ходи месецът над поляна С. Прокофиев. Приказка на старата баба, оп. 31 — 7.30 II страна Дм. Шостакович. Три характеристични пиеси: 1. Полка — 1.25, 2. Валс-шега — 2.20, 3. Латерна — 0.45 Дм. Шостакович. Три фантастични танца — 3.35 Дм. Шостакович. Три прелюдии без опус — 3.40 Дм. Кабалевски. Сонатина, оп. 13 № 1 (1. Allegro assai — 2.30. 2. Andantino — 2.25. 3. Presto — 1.55) Дм. Кабалевски. Леки вариации, оп. 51 № 1 и оп. 40 № 1 — 1.40, 2.20 Худ. оформление — Николай Пекарев |
3 4 | ВСА 1230 дата на запис: издание 1972 г. |
8 3 | ВКА 10754-10755 (2 плочи) 1983, дата на запис: 1983 |
| Димитър Ненов (1902—1953) е един от най-видните български композитори, които създават традиции в българското музикално творчество. Още в младежките си години той проявява разностранни интереси към музика и литература, изкуство и философия, математика и физика. В 1920 г. отива в Дрезден, където следва архитектура във Висшето техническо училище, а успоредно с това — пиано, теория и композиция в Консерваторията. Тук пише първите си по-значителни произведения: Соната за пиано, Четири скици за голям оркестър и др. След завръщането си в България той работи като архитект. През лятото на 1931 г. заминава на специализация при именития пианист Егон Петри в Закопане, Полша. Оттук започва бляскавата му дейност на музикант. Ненов се отдава на съсредоточена композиторска работа и създава едни от своите най-хубави творби — Концерт за пиано и оркестър, две балади за пиано и оркестър, Рапсодична фантазия, песни за глас и оркестър, клавишни произведения и др. Като пианист Ненов концертира с голям успех в Германия, Дания, Италия, Полша, Палестина, Египет, Сирия, Гърция и други страни. Неговият репертоар обхваща над 250 пиеси и 17 концерта за пиано и оркестър от различии епохи и стилове, от чуждестранни и български композитори. Пианистичният му стил се отличавал с прецизна техника, хубав тон и индивидуалност в интерпретацията. Композиторът се отдава и на педагогическа работа — от 1943 г. е избран за редовен професор в Българската музикална академия. Наред с това е един от най-изявените изпълнители на камерна музика в страната и ревностен пропагандатор на българското музикално изкуство като пианист, и критик. Клавирното творчество на Димитър Ненов е неголямо по обем, но се отличава със специфична изразителност и звучност, с използуването на богати пианистични средства и фантазия. С този албум „Балкантон" предлага запис на всички творби за соло пиано от Д. Ненов, някои от които са „възродени" от архива на композитора. Подбрани са произведения, създадени и в по-ранна возраст и по време на майсторската му зрялост. Това позволява от една страна, да се проследи еволюцията на композиторскою му мислене, а от друга — израстването му като пианист с голямо измерение. Сонатата за пиано оп. 3 в ми бемол минор е написана в края на 1921 г. в Дрезден. Забелязва се известна близост до романтичните образци от този жанр — и в характера на тематизма, и в наличието на импровизационно развитие, и в тенденцията към поемност. Тази творба е написана от 19-годишния Ненов, когато той все още не е получил системни знания по композиция и поразява с майсторското боравене с клавирната фактура и свободната форма. Двата етюда оп. 11 датират от 1931—1932 г. Първият е написан в Закопане (18.VII.1931 г.), а вторият — в София (12— 30.V.1932 г.). Те имат висока художествена стойност, поставят сериозни проблеми пред изпълнителя. Прави впечатление усложнения хармоничен език на композитора, който във втория етюд чувствително се хроматизира. Сюитата от шест части е написана през 1925 г. Характерен композиционен похват е бавното и постепенно нарастване и овладяване на звуковото пространство. В петата част на сюитата остава впечатление за вслушванё в звука на пианото. Написана в общоевропейски дух, сюитата е едно от интересните ранни произведения на Ненов. Съвсем в друг „тон" е пиесата „Танц" (1941 г.), написана в свободна форма на вариационен принцип. Едногласно изложената мелодия с национален колорит, с нейната умела хармонизация е пример за Неновото „дискретно" боравене с фолклора, далеч от грубото подражание. Грижа за най-малките е поводът зй написването на двете детски пиески „Приказка" и „Танц", създадени в 1946 г. Точно уловено настроение, ведър характер и народнопесенни интонации бликат в тези очарователни миниатюри. „Ноктюрно" (1915 г.) и „Етюд" (1916 г.) са написани от Д. Ненов, кото е бил на 13—14 години. Макар и подражателни, тези юношески творби показват яркото дарование на композитора, проявено още в млада възраст. Пиесата „Рондо" вероятно принадлежи към ранните композиционни опити на Ненов. За тема на рефрена е послужила хороводната народна песен „Дафинка платно белеше". Тук отново личат кълновете на неговия зрял клавирен стил. Цикълът от пет миниатюри е сътворен през 1945 г. Те са истинско съвършенство на „малката форма и поетичната изява" (К. Илиев). Контрастни помежду си, миниатюрите имат и програмни заглавия: Прелюд — Песен — Стакато — Пасторал — Гайда. Прави впечатление изразителната мелодика и ясна хармонична структура на „Прелюд", „Песен" и „Пасторал"; характерът на звученето говори за Неновата дарба на оркестратор (миниатюрата „Песен" е оркестрирана от автора), както и българската атмосфера, присъствуваща в целия цикъл. В последните три миниатюри тя е свързана и с конкретно жанрово начало, особено в „Гайда". Вариации върху собствена тема във фа диез мажор е написана през 1931 г. и е едно от най-ценните произведения на Д. Ненов, с което той се утвърждава като композитор с неповторима оригиналност. Както сам авторът пише: „Немците намериха много българско в мойте вариации, писани абсолютно в европейски маниер. В какво: в известии хармонични преходи, в начините на строежа им, в изобилието на буйно, силно чувство ... "Темата е взета от III част на ранна клавирна соната, писана през 1921 г., които остава встрани от неговите композиторски търсения. Вариациите са от смесен тип — орнаментални (вар. 1—5, 7—9, 11—16), „сопрано остинато" (6) и свободни (10, 17). Това е едно от първите клавирни произведения от този жанр в историята на българската музика. През 1939 г. Ненов създава една от значителните си творби — Токатата за пиано. Тясно свързана с националния фолклор тя удивлява с фантазията си в разработването на темата. „Пиеса с изявена моторност на израз и структура. По отношение на формата тя е най-конструктивната и архитектонична творба на Д. Ненов" (Тр. Силяновски). Трябва да се отбележи, че дълги години Ненов е изпълнявал някои от произведенията си наизуст (например Сонатата и Темата с вариации). Нотира ги значително по-късно. |
3 2 | ВСА 20040 |
3 2 | ВСА 20040 |
8 2 | ВОА 10760-10762 (3 плочи) |
3 4 | ВТА 10965 1983, дата на запис: 1982 |
3 4 | ВТА 10965 1983, дата на запис: 1982 |
