Коментари

Русский

English

Вход

Албуми Коментари Колекция Заглавия Етикети Конверты Показалец Публикации Участници Форум

7 месеца

За сайта

30349 коментара

Умното овчарче, драматизация по мотиви от народни приказки, народни песни и гатанки

ВАА 10592

дата на запис: 1980

Страна А — 19.30 Страна Б — 22.10 В ролите: Умното овчарче - Надя Топалова, Царя - Георги Калоянчев, Царски съветници - Васил Попов, Георги Парцалев, Светослав Пеев. Участвуват още артистите: Ванча Дойчева, Асен Ангелов, Кирил Янев, Атанас Воденичаров, Г. Топалов, Ж. Керанова, Ог. Спиров и др. Драматизация: Божидара Цекова Музика: М. Сливенски Режисьор: Ив. Моловски Народната мъдрост, деца, винаги е била близо до хората — помогала им е в трудни моменти, избавила ги е от страшни беди, правела е живота им по-сигурен и по-ведър. Времето я пренасяло от поколение на поколение, за да стигне до нас и остане след нас, защото това, което е създадено от народа, остава завинаги. Нея можете да я откриете навсякъде — и в хубавата приказка или легенда, и в звучната народна песен, и в кратките, но много съдържателни и поучителни поговорки, пословици, гатанки. Ще я намерите и в приказката за „Умното овчарче“. Тогава сами ще разберете дали мъдростта ще му помогне да се спаси от несправедливая цар и глупавите му съветници, които трябва да отгатнат „Кое е това нещо, дето е по-високо от човека и по-малко от кокотка?". Помъчете се и вие, деца, да намерите отговора на гатанката, ако ли пък не можете..., пуснете грамофонната плоча и слушайте...

Роли и история. Композиция по български исторически пиеси

ВАА 10575

дата на запис: 1980

I страна "Старчето и стрелата" - Никола Русев, монолог на Телериг, изп. Георги Калоянчев (2.40) "Еретици" - Надежда Драгова, Първан Стефанов, откъс, изп. Любомир Кабакчиев (Методи), Сава Хашъмов (Адалвин), Илия Добрев, Рачко Ябанджиев (гласове) (4.10) "Монахът и неговите синове" - Милко Милков, диалог, изп. Апостол Карамитев (Симеон) и Рачко Ябанджиев (Фока). Записът е взет от грамофонна плоча ВАА 1399 (8.40) "Самуил" - Магда Петканова, диалог, изп. Любомир Кабакчиев (Самуил) и Илия Добрев (Йоан) (2.45) "Иванко" - Васил Друмев, откъс, изп. Сава Хашъмов (Иванко), Жоржета Чакърова (Мария) и Коста Цонев (Асен) (5.20) II страна "Калоян" - Камен Зидаров, монолог на Слепия гуслар-богомил, изп. Иван Кондов (1.30) "Ивайло" - Иван Вазов, откъс, изп. Васил Михайлов (Ивайло), Рачко Ябанджиев (Тертер) и Бела Цонева (Кремена) (9.20) "Ръка Илиева" - Стоян Загорчинов, диалог, изп. Коста Цонев (Илия) и Ванча Дойчева (Десислава) (4.40) "Иван Шишман" - Камен Зидаров, монолог на Иван Шишман, изп. Стефан Гецов. Записът е взет от грамофонна плоча ВАМ 5691 (2.30) "Хъшове" - Иван Вазов, откъс, изп. Георги Калоянчев (Странджата), Васил Михайлов (Македонски) и Илия Добрев (Бръчков) (5.00) Тонрежисьор — Р. Симеонов Тоноператор — Н. Тодорова Тонтехник — Б. Агопян Музикално оформление — В. Топалова Режисьор — К. Каменов

Детско утро '80. Нова българска музика. Изп. "Сребърни звънчета" и детска градина № 4 град Павликени

ВЕА 10534

Страна А Чука зимата на прага (м. Ж. Бонев) — 1.20 Песен за водата (м. Георги Минчев, т. П. Славянски, ар. Георги Робев) — 1.40 Първи звън (м. Георги Минчев, т. Димитър Димитров, ар. Георги Робев) — 1.05 Скъпа си ми, прелестна родино (м. Георги Минчев, т. Петър Славов, ар. Георги Робев) — 1.35 Елха (м. Георги Костов, ар. Георги Робев) — 1.00 Песен за елхата (м. Георги Костов, ар. Георги Робев) — 0.40 Изп. "Сребърни звънчета" - гр. Кюстендил, дир. Ангелина Милева Горска теменужка (м. Марин Големинов) — 0.40 Патка плува по море (м. Парашкев Хаджиев, т. Ив. Генов) — 1.40 Дули гайда (м. К. Шопов, т. нар) — 1.00 Сърдито момче (м. К. Шопов, т. нар.) — 1.15 Мартеничка (м. Александър Райчев) — 0.50 Магданоз (м. Петър Ступел) — 0.55 Песен за Ленин (м. Й. Колев) — 1.16 Шаро граничар (м. Парашкев Хаджиев, т. Ив. Генов) — 1.25 Изп. Детска градина № 4 - гр. Павликени Цикъл от 14 детски песни (муз. Т. Попов) : 1. Тръгнал зайо (т. Ел. Катеринова) — 0.55 2. Кукла (т. Н. Стойкова) — 2.10 3. 1 май (т. Цв. Ангелов) — 1.15 4. Смели другари (т. В. Паспалеева) — 0.45 5. Палавник (т, В. Паспалеева) — 1.00 6. Маргаритки (т. Т. Янчев) — 1.00 Страна Б. Цикл от 14 детски песни (продължение) 7. 1 май, привет! (т. В. Паспалеева) — 1.00 8. Корабче бяло (т. Ангелина Жекова) — 1.25 9. На пързалката (т. Тр. Симеонов) — 0.58 10. Ленин (т. Владимир Голев) — 1.10 11. Зима (т. Младен Исаев) — 1.45 12. Кълвач (т. М. Лъкатник) — 0.43 13. Пролет (т. Георги Донков) — 1.40 14. 9 септември (т. Ангелина Жекова) — 2.00 Изп. "Сребърни звънчета", дир. Васил Казанджиев В моя край с небе любимо (м. Димитър Петков, т. Николай Зидаров, ар. Ст. Рибаров) — 2.05 Срещаме зората (м. Димитър Петков, т. Николай Зидаров, ар. Ст. Рибаров) — 3.45 Покана за среща с мира (м. Димитър Петков, т. Николай Зидаров, ар. Ст. Рибаров) — 3.20 Този свят (м. Димитър Петков, т. Николай Зидаров, ар. Ст. Рибаров) — 2.35 Посланици на красотата (м. Димитър Петков, т. Николай Зидаров, ар. Ст. Рибаров) — 2.00 Изп. "Сребърни звънчета", дир. Стефан Рибаров

Владимир БАШЕВ. Стихове. Изпълнява Стефан ГЕЦОВ

ВАА 10377

дата на запис: 1980

I страна — 24.30 Размисъл Жажда Педя земя Двадесет години Чаша ром Нетърпение Осма симфония Въпрос Из нейното първо писмо Из нейното трето писмо II страна — 25.00 Из нейното шесто писмо Из нейното седмо писмо Из нейното девето писмо Из нейното дванадесето писмо Работник Кестен на тротоара Гара Два щриха от портрета на Ленин Звездни избраници Време Балът на артистите Възраст Тонрежисьор — Ив. Хаджийски Тоноператор — Н. Тодорова Муз. оформление — В. Маринов Режисьор — Г. Аврамов

Георги С. РАКОВСКИ. Автопортрет

ВАА 10515

дата на запис: 1980

Страна А — 25.10 Страна Б — 24.30 Композиция по биографични данни, писма и документи Автор Митьо Радуков Изпълнява Кирил Янев Любов исполинска „До 1862 г. сичките наши опити за въстание са носили на себе си частен характер и не са били следствие на една узряла и разпространена вече идея за свобода, а просто едни въоружени протести против нетърпимите турски насилия и оскорбления. А такъв протест е било и нашего знаменито хайдучество. От 1862 г., т. е. от онова време, когато тая идея излезе из пределите на народното предание и образува особена политическа литература, тия протести приеха съвсем други характер и колорит. Деятелността на Раковски е ознаменувала тоя период. Наистина преди тоя период нашите въстания и съзаклятия са били по-големи и следователно, по-силни, но тие, освен добри и развити предводители, не са имали още и ясно начертана програма и напълно изработена идея. Заслугата на Раковски се състои в това, че той обобщи и разпространи тая идея, и из числото на нашите народни хайдути създаде няколко души народни предводители и пламенни борци за свободата. Семето, което посея този незабвен за нас мъж, даде доста добри плодове, но ние, или неговите наследници, не можахме да се възползуваме во време от тях." Из статия на Христо Ботев във в. "3наме" — 1875 г. "................ ти иска да бутнеш, о, дух, безпокоен, нещастен мечтател, апостол и воин, в един час делото на пет векове. Чухме ние твойте горди викове, когато при Сава и при Дъмбовица викна пръв: «Свобода! Сяйна е зорница!" И ту с перо остро, ту с гореща рен надеждите сейше наблизо и далеч. Един само буден сред толкова спящи, ти един за всички ка то демон бдя щи работи, бори се, стреска, вълнува, тук мъдрец замислен, там луда глава, мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана, поет и разбойник под съща премяна, мисъл и желязо, лира и тръба: всичко ти бе вкупом за една борба." Из стихотворението "Раковски" от Иван Вазов — 1882 г. „На 1859 намислих да ида по европейските места дано науча някой европейски занаят. В Белград кондисахме в една кръчма, дето питахме за Раковскаго, като носехме препоръчително писмо. ... Азн ми се искаше да изуча книговезството, а господин Раковски искаше да ме даде словослагател, че нимало българи - словослагатели, но при много си труд не можах да вляза в печатницата словослагател, но ма дадоха пък на подвързач на някого си Волфа немскаго, но азн не знаях нито една дума немски. Едната неделя беше като изпитание. Като отидох на неделята при Раковски и ме попита как се минавам, азн му разправих всичките мои мъчнотии от незнание езика, но той ми разкава да забелязвам най-нужните за шетането немски приказки и полека да ги запомням. Азн много добре слугунах, че майсторът ма обикна и ма прибра при него... Господин Раковски ми беше дал една рубла за харч и отидох да му и връщам, но той ме нахока, като ми каза аз не ти я дадох в заем и азн я похарчих. Видях, че се събират всички българчета при него всяка неделя и им приказва от българската история и ми заръча да ходя при него всяка неделя. Там, ако го нима, той казваше, събирайте се и си приказвайте, бьлгарчета, да не забравите матерния език. Не само учениците, но и другите българи, които се намираха в Белград, ходехме и фанах да ставам — да работя и аз да ни е свободна България. Фанах да почитам и да питам никои ученици като не разбирам и най-подир заех се и аз според силите си да върша нещо..." Из спомените на Христо Иванов Големия