7 месеца
За сайта3 | ВСА 509 |
Бохуслав Мартину. Концерт за струнен квартет и оркестър: Части: 1. Allegro vivo; 2. Adagio; 3. Tempo moderato: Боян Икономов. Дивертименто за струнен квартет и оркестър: Части: 1. Allegro moderato; 2. Presto scherzando; 3. Andante cantabile; 4. Allegro giocoso: Пиетро Локатели. Концерт за струнен квартет и струнен оркестър: Части: 1. Adagio; 2. Allegro; 3. Minuetto con variazioni Струнен квартет "Димов": Димо Димов - цигулка, Александър Томов - цигулка, Димитър Чиликов - виола, Димитър Козев - виолончело Софийска държавна филхармония. Диригент Константин Илиев БОХУСЛАВ МАРТИНУ (1890-1959) е може би най-яркият измежду представителите на така наречената „Парижка школа", обединяваща група композитори от Средна и Източна Европа, дошли към 25-те години на века да дооформят своя творчески облик в пряк контакт с кипящия артистичен климат на френската столица. Мартину гради своята естетика върху елементи от родния му моравски фолклор и принципи, заимствувани от големите течения на западно-европейската музика—по-точно ренесансовата полифония, класическото кончерто гроссо и такива бележити негови съвременници като учителя му Алберт Русел, Морис Равел и Игор Стравински. Музикалният език на композитора се характеризира с голяма мелодична свобода, ритмично разнообразие, широко използване на пианото в недрата на големия симфоничен състав и оригинална тематична разработка, предпочитаща експлоатацията на една основна тематична клетка пред дуалистичното противопоставяне на сонатен принцип. КОНЦЕРТЪТ ЗА СТРУНЕН КВАРТЕТ И ОРКЕСТЪР представлява една съвременна реплика на класическото Кончерто гроссо. Развитият с много фантазия диалог между солиращия ансамбъл и оркестъра и пищната оркестрация правят от него една своеобразна бурлеска, чиято звукова красота не вълнува с проблеми, но очарова с изящество. БОЯН ИКОНОМОВ (р. 1900) е композитор с активност в почти всички жанрове на музикалното творчество. Ученик на Венсан д’Енди в Парижката "Скола канторум" от 1928 г., той формира почерка си на национална основа, върху която оставят белези влияния на редина френски майстори от първата половина на века — Равел, Русел и др. Композитор с лирични тежнения, Икономов ги адаптира върху класически ясна формална структура, в чиито рамки намират място една по-нова хармония, разнообразен ритъм и национално повлияна метрика. ДИВЕРТИМЕНТОТО ЗА СТРУНЕН КВАРТЕТ И ОРКЕСТЪР е написано през 1956 г. Както личи от названието на композицията, касае се не за проблемно драматургично произведение, а за непринудени музикални фрески, израз на една свободна и необременена фантазия. Личи предпочитание към малките форми, в чиито рамки диалогът между солиращия и акомпаниращия ансамбли протича като един приятен разговор, в който анекдот и безгрижие вървят ръка за ръка. Роден в Бергамо и прекарал по-голямата част от живота си в чужбина (Хесен-Дармшат и Амстердам, кълето умира), ПИЕТРО АНТОНИО ЛОКАТЕЛИ (1695-1764) е един от най-бляскавите представители на школата на Корели. Учил при именития майстор в Рим, той приема неговите съвети както като композитор, така и като изпълнител и става един от най-блестящите цигулкови виртуози на времето. Написал множество капричии за цигулка, които с виртуозната си целенасоченоет предвешават тези на Паганини, Локатели оставя при все това най-сериозни следи в областта на камерната соната и концерта. Тук той следва линията на своя учител, насочена към по-ярко профилиране на основните елементи на формата и към създаване на един благородно-грандиозен стил, базиран върху известно отдалечаване от строгата полифония и разширяване кръга на инструменталните възможности. Предлаганият КОНЦЕРТ ЗА СТРУНЕН КВАРТЕТ И СТРУНЕН ОРКЕСТЪР (X concerto da camera) е в редакцията на Дзино Маринуци. Той следва схемата бавна-бърза-бърза части, като в седемте вариации на менуета се осъществява втория цикъл, който води до стремителната по характер последна вариация. Съотношението между солисти и оркестър е основано на лринципите на класическото Кончерто гроссо, като струнният квартет е използван повече компактно, као солиращ ансамбъл, отколкото като едннични солисти. КВАРТЕТ "ДИМОВ" е състав, който щастливо обединява артисти с подчертан индивидуален облик и единен поглед към проблемите на изпълнителското изкуство. Тази особеност придава на неговите изпълнения изключителна артистичност, колорит и пластика. Създаден през 1956 г., квартетьт скоро завоюва първите си успехи. Оттогава до днес той следва една неотклонна линия на бързо и възходящо развитие, свързано с многобройни концерти в редица европейски страни, както и с присъждането на високи награди на международните конкурси в Будапеща, Лиеж и Мюнхен. Иван Бакалов |
3 | ВКА 507 дата на запис: 1967 |
Страна I Волфганг Амадеус Моцарт. ВАРИАЦИИ ЗА ПИАНО KV 455 — 12.55 Франц Лист. Погребално шествие — 12.20 Страна II Сергей Прокофиев. СОНАТА ЗА ПИАНО № 2, Опус 14 1. Allegro ma non troppo — 6.25 2. Scherzo. Allegro marcato — 2.15 3. Andante — 5.30 4. Vivace — 4.10 Панчо Владигеров ПРЕЛЮД Опус 15, № 1 — 5.10 БАЛКАНСКИ ТАНЦ Опус 46, № 3 — 3.15 НИКОЛАЙ ЕВРОВ - пиано |
14 4 | ВСА 500 |
2 | ВСА 506 |
2 | ВСА 506 |
В. Стоянов. Симфония - Симф. оркестър на БРТ, дир. Васил Стефанов. П. Владигеров - Еврейска поема, оп. 47 - Русенска филхармония, дир. Ал. Владигеров |
3 2 | ВСА 505 |
Л. Пипков. Симфония № 3. В. Казанджиев. Симфония за пиано, саксофон и оркестър Оркестър на Софийска държавна филхармония. Диригенти К. Илиев (1) и В. Казанджиев (2). Солисти О. Шевкенова (пиано) и К. Чилев (саксофон) |
13 5 | 132, ВНА 132 |
13 5 | 132, ВНА 132 |
28 6 | 164, ВНА 164 |
28 6 | 164, ВНА 164 |
14 3 | 340, ВНА 340 |
14 3 | 340, ВНА 340 |
22 6 | 114, ВОА 114 |
22 6 | 114, ВОА 114 |
29 5 | 302, ВОА 302 |
29 5 | 302, ВОА 302 |
29 5 | 302, ВОА 302 |
21 6 | ВОА 408 |
21 6 | ВОА 408 |