1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30755 коментара
3 3 | ВТА 1529 дата на запис: 1975  |
| I страна НАГОРЕ, НАГОРЕ —т. Ас. Босев (2.25) КЪДЕ БЪРЗА РЕКИЧКАТА — т. Ив. Генов (2.05) ПАРТИЗАНИ — т. Вес. Георгиев (2.20) ПОПЪТНА ПЕСЕН — т. Ив. Генов (2.00) МАРШ НА СЕПТЕМВРИЙЧЕТАТА — т. Ас. Босев (1.55) ПЕСЕН ЗА ДЪЖДОВНИТЕ КАПКИ — т. Цв. Ангелов (1.05) ЗИМА В ГОРАТА — т. Г. Авгарски (3.40) ПЕЙ, УЧИЛИЩНО ЗВЪНЧЕ — т. Цв. Ангелов (1.35) II страна РОДИНА — т. К. Шишков (2.30) ШАРО И ПЪРВИЯ СНЯГ — т. Цв. Ангелов (1.25) ПРОЛЕТНА ПОХОДНА ПЕСЕН - т. Ив. Давидков (2.00) ПЕСЕН ЗА ЧАСОВНИКА - т. Л. Милева (1.25) ПИОНЕРСКА ПЪРВОМАЙСКА ПЕСЕН — т. Д. Ненчев (1.20) КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН — т. Л. Станчев (3.30) МНОГО ПЪТИЩА ЗНАМ — т. В. Ханчев (1.20) СИНЬОТО ЗНАМЕ — т. Ив. Генов (1.45) Аранжименти — Ст. Рибаров Изп. ДЕТСКИ ХОР — гр. КАЗАНЛЪК и ЕСТР. ОРКЕСТЪР Диригент — Г. РОБЕВ. Хормайстор — П. ПАВЛОВИЧ Може би някои познават този значителен наш музикален творец от първите му популярни масови песни "Партизани", "Велико име", „Гласът на Партията" ... Или са гледали балета му "Хайдушка песен" (1952), операта "Мост" (1965), или са слушали някои от четирите му симфонии. За други първата среща с него се с осъществила при изпълнението на ораторията "Дружба" (1954), или симфоничния възпев "Ленински поколения" (1970). Композиторът Александър Райчев е роден на 11 април 1922 г. в град Лом. Учи композиция при проф. Панчо Владигеров и завършва консерваториите в София и Будапеша. Удостоен е с Димитровска награда и званието "Народен артист". За утвърдените вече български композитори и музиковеди той е внимателният колега. За студентите от Консерваторията е техният професор по хармония, по композиция, техният ректор. За младежта той е композиторът на десетки възторжени масови и лирични песни. За пионерите е автор на "Пей, училищно звънче" (1945), „Родина" (1947), „Край лагерния огън" (1956). А малките притежатели на сини връзки сигурно са се заслушвали във веселите и интересни песнички: „Песен за часовника" (1945), „Къде бърза рекичката" (1946) и много други мелодични и заинтригуващи детското съзнание музикални творби. И най-популярната пионерска песен, тази, която за всеки пионер е символ, тази, с която всеки е крачил под пионерските знамена и която впоследствне стана марш на ДПО „Септемврийче" — „Марш на септемврийчатата", създадена веднага след Деветосептемврийската победа. Отличен познавач на детската психика, Александър Райчев умее така да свърже мелодия и текст, че да намери най-непосредствения път до сърцата на своите малки слушатели. От неговите песни бликат нежна лирика, младежки оптимизъм или неподправено детско веселие. Пъстроцветна е и гамата от преживявання, която композиторът пресъздава във всяко свое произведение. Сякаш всяка една песен е отделна картина с различно осветление, релеф, бои, герои ... В предлаганата плоча са записани едни от най-добрите песенни образци в творчеството на Александър Райчев. Новият аранжимент, в който са поднесени, сполучливо допълва онова, което те носят в себе си като заряд — лекотата и полета на фантазията. Шестнадесетте песни изтъкват още веднъж Александър Райчев като един от големите приятели на децата. Те ще се запеят с още по-голям жар от всяко дете, от всеки пионер, ще се слушат с интерес от всеки възрастен, ще станат неизменен спътник на младото ни поколение, защото са отглас на нашето съвремие чрез гражданската отзивчивост на своя творец. Петър Льондев |
| А1. Революцио моя - муз. Ж. Леви, т. Н. Парушев, 2. Така е тихо - муз. В. Райчев, т. Д. Точев, 3. Лъв и жерави - муз. И. Герон, т. Б. Банов, 4. Лека нощ - муз. Д. Христов, т. народен, 5. Дилмано, Дилберо - обр. К. Кюркчийски, т. народен, 6. Възпоминание - муз. Менделсон, 7. Тъга - муз. Пуленк, 8. Италианска салата - обр. Хернел. Изп. хор "Г. Кирков" - лауреат на наши и международни конкурси, дир. С. Видас В1. Софийски вечери - м. Хр. Пучков, т. В. Ранев - солист Г. Милев, 2. Мечтание - м. Шуман, 3. Танц на елфите - муз. Дженкинсон, 4. Сюита от Пирински народни песни. Изп. струнен оркестър, дир. Хр. Пучков (1—3), мандолинен оркестър, дир. Г. Бояджиев (4) |
7 6 | ВТА 1527 1975, дата на запис: 1975 |
7 6 | ВТА 1527 1975, дата на запис: 1975 |
7 6 | ВТА 1527 1975, дата на запис: 1975 |
| I страна 1. Майчице свята (3.20) м. и ар. Митко Щерев, т. Иля Велчев 2. Знам, море (3.20) м. и ар. Митко Щерев, т. Стефан Банков 3. Сбогуване (3.35) м. и ар. Митко Щерев, т. Надежда Захариева 4. Някъде има градче (2.50) м. и ар. Митко Щерев, т. Стефан Банков 5. Обич (2.15) м. Анджей Рибински, т. Жива Кюлджиева, ар. Митко Щерев 6. Вечерен бряг (2.15) м. и ар. Янко Миладинов, т. Андрей Германов Съпр. ЕО, дир. М. Щерев, ЕОКТР, дир. Д. Таралежков (6) II страна 1. Денят е близо (3.15) м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов 2. Преди да дойде края (3.40) т. Димитър Керелезов, ар. Развигор Попов 3. В утринта (3.30) м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов 4. О, слънце (2.55) т. Милчо Спасов, ар. Развигор Попов 5. Спри за миг (2.50) т. Милчо Спасов, ар. Развигор Попов 6. Очакване (4.20) м. и ар. Развигор Попов, т. Милчо Спасов Съпр. ВИГ "Стакато", дир. Р. Попов, ЕОКТР, дир. В. Казасян (6) |
6 3 | ВРА 1525-1526 (2 плочи) |
| Плоча 1 Хубавата Елена - Офенбах, Леката кавалерия - Супе, Бокачио - Супе, Поет и селянин - Супе, Орфей в Ада - Офенбах. Изп. СОПФ, дир. Руслан Райчев Плоча 2 1. „Прилепът“ - Й. Щраус, 2. „Цигански барон" - Й. Щраус, 3. „Царицата на чардаша"- Калман, 4. „Графиня Марица" - Калман, 5. „Страната на усмивките" - Лехар, 6. „Веселата вдовица" - Лехар. изп. СОПФ, дир. Руслан Райчев |
5 3 | ВХА 1524 дата на запис: издание 1973 г. |
| А) На прощаване, Зададе се облак тъмен, Я надуй дядо, кавала, Моята молитва, Делба, Обесването на Левски, В) Пристанала, Къде си, вярна ти, любов народна, Слънцето трепти, захожда, Вятър ечи, Балкан стене, Топчето пукна, Стани, стани, юнак балкански, Марш на Панагюрските въстаници |
9 4 | ВАА 1522 1974, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 17.00 Страна Б — 17.00 В ролята на Тошко — Асен Ангелов. Участвуват още: Жоржета Чакърова, Меглена Караламбова, Евг. Филипова, Лили Апостолова, Петър Пейков, Стоил Попов и Мария Пантева Режисьор: Р. Майлер касета ВАМС 7712 Мили деца, Прели години големият писател Ангел Каралийчев написа една чудесна повест ТОШКО АФРИКАНСКИ В нея той разказа веселите патила на една малка маймунка. Оттогава мина много време. Много български деца четоха и продължават да четат тази повест, смяха се и продължават да се смеят над приключенията на Тошко, а малката маймунка беше и остава техен любим герой. Сега вие имате възможност да чуете патилата на Тошко Африкански, записани на грамофонна плоча. Артистите записаха тази плоча с голяма радост, защото и те познаваха от детството си повестта на Ангел Каралийчев, защото Тошко Африкански беше и е техен добър познат и любим герой. А това, което човек е обичал силно през детските си години, не се забравя цял живот! |
3 3 | ВАА 1521 1973, дата на запис: 1973 |
5 3 | ВАА 1520 1973, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 21.30 Страна Б — 23.20 В ролята на Буратино — Славка Рачева. Участвуват: Славка Славова, Николай Бинев, Борис Арабов, Сотир Майноловски, Домна Ганева, Асен Ангелов, Банко Банков, Люба Алексиева, Мирослава Стоянова, Васил Кирков, Васил Попов, Илия Добрев Режисьор: Мария Нанчева Музика: Петър Ступел касета ВАМС 7711 |
7 4 | ВАА 1519 1974, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 20.27 Страна Б — 21.24 Изпълняват: Том - Славка Славова. Участват и: Цонка Митева, Апостол Карамитев, Лили Райнова, Домна Ганева, Мара Чапанова, Ганчо Ганчев, Иван Стефанов, Иван Хаджирачев, Борис Арабов, Петър Пейков, Хари Тороманов, Сотир Майноловски, Ст. Стефанов Режисьор К. Каменов касета ВАМС 7139 |
3 3 | ВАА 1518 1975, дата на запис: 1974 |
| Страна А — 24.00 Сто четиридесет и пет дни от 1877 година Изпълняват В. Пехливанов, П. Чернев, Н. Динев. Страна Б — 23.00 Три дни от 1923 година Изпълняват М. Михайлов, П. Чернев, Н. Динев. Режисьор Г. Аврамов |
4 3 | ВАА 1517 1974, дата на запис: 1973 |
6 3 | ВХА 1516 дата на запис: издание 1973 г. |
| Изпълняват Коста Цонев и Невена Мандаджиева; [съпровожда] Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Александър Владигеров. Кой вижда по-надалеч / Петър Ступел и Юри Ступел; текст Стефан Цанев; изпълнява Климент Денчев. Мъже в море / Петър Ступел; текст Христо Берберов; изпълнява Тодор Колев |
3 2 | ВАА 1514 дата на запис: издание 1973 г. |
| Страна А — 25.30 Една българка Страна Б — 23.15 Дядо Йоцо гледа Художественото наследство на Вазов представлява едно от най-големите богатства на нашата култура. Свързано с определен исторически момент, отразяващо конкретна историческа действителност, то обаче надхвърля своето време, не е само документ за една епоха съдържа идейно-възпитателни и художествени ценности, които говорят непосредствено и живо и на съвременния читател. Преценявайки огромната и разностранна творческа дейност на Вазов, ние не можем да не се възхитим от неговата необикновена творческа енергия, от неговото дело на творец във всички области на художествената литература и в лириката, и в поемата, и в разказа, и в романа, и в пътеписа, и в драмата. Не е твърде лесно да се определи къде точно най-много тежи това дело, в коя област се е проявила най-ярко творческата сила на Вазов. В неговото литературно наследство се срещаме с прекрасни и забележителни творби както в лириката, така и в художествената проза и особено в белетристиката .................... Разказите на Вазов — без всяко съмнение представляват една от най-ценните страници не само в белетристиката му, но и в цялото му творческо дело. Те са не само един от върховете в неговото творчество, но в много отношения и досега остават ненадминати в българската литература......... ............. С неговите разкази са възпитани цели поколения. Образите на дядо Йоцо/баба Илийца, Левеки от „Из кривините" й „Чистият път“, майката, братчето и сестричето от „Иде ли?", старата селянка от „Пейзаж", Василица, селяните в „Негостолюбиво село“ и т. н. нарисувани така релефно, с толкова непосредственост и топлота, оставят дълбока следа в съзнанието на читателите. Не само в делото на Вазов, но в цялата българска литература изобщо посочените разкази се очертават като забележителни и в много отношения и до днес недостигнати по реализъм и сила на изображението творби. Те са един от върховете на нашата художествена мисъл, разкриват най-пълно творческата дарба на писателя, въздействуват дълбоко и неотразимо. За техните големи художествени качества свидетелствува не само приемът им от българските читатели, но и високата оценка, която са получили в чужбина, където са проникнали в преводи. В най-хубавите си разкази Вазов е отразил съществени, типични прояви от живота на народа и се очертава като истински народен писател. Проф. ПЕТЪР ДИНЕКОВ Из предговор към „Разкази" от Иван Вазов |
3 3 | ВАА 1513 1973, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 23.30 Страна Б — 25.00 Композиция по негови бележки, писма, откъси от творби и др. Композиция Веселин Димитров Текстът на Елин Пелин чете Георги Черкелов, Участвуват още: Петър Чернев, Петър Пейков, Л. Захова и В. Борисов Режисьор Е. Драганова |
5 5 | ВАА 1511 1973, дата на запис: 1973 |
| Страна А 1 част - Орел и ловец — 19.00 Изпълняват Рачко Ябанджиев, Сотир Майноловски, Светослав Карабойков, Лилия Енева, Лили Апостолова, Нина Стамова, Н. Гочева Страна Б 2 част - Патилата на Иван — 21.10 Изпълняват Рачко Ябанджиев, Илия Добрев, Домна Ганева, Мирослава Стоянова, Борис Арабов и др. Думите, загубили своето значение за нас, имат една съдба — те са обремени на забрава, престават да се произнасят от хората и преминават в речниците. Историята, като филтър, прецежда езика и оставя на човека само тези думи, които са му необходими. Една от тях е "приказка". "О — могат да кажат някои,— нашият век е век на думи като кибернетика, електроника, социология... Сега не ни е до приказки." И все пак приказката съществува. Как да си обясним това ? Но не е ли по-добре преди да си обясним, да си припомним какво е това прнказка, или по-точно — какво е руската приказка? Най-кратко я определя самият автор — народът. "Приказката — това е измислица." Руският писател К. С. Аксаков добавя — "В приказката разказвачът съвсем съзнателно нарушава всички представи за време и пространство, говори за тридесето царство, за небивали страни и какви ли не фантазии". А едно от съвременните определения гласи — „Основната черта на приказката като жанр е подчертаната, съзнателна насоченост на измислицата". Да, приказката съзнателно нарушава предела за време и пространство. "Хвърчащото килимче", измислено от народа, нарушава пространството и лети в приказката със скоростта на свръхзвуков самолет. Приказката — това е предусещане на нашето настояще. Затова тя съществува в живота така естествено, както наред с небостъргачите на Калининския проспект в Москва съществува и мъничката църква. Приказката говори, че и миналото на народа е не по-малко фантастично от неговото бъдеще. В понятието "мечка" напр. у славяните се е запечатала представа за кръвно-родствените отношения на човека с мечката. Приказките са съхранили поверия, според които тя е помагала на заблудилия се в гората, а в нейната лапа е скрита тайнстиена сила. Това звучи не по-малко фантастично, отколкото съществуването на човекоподобни на другите планети. И ако сега науката ни открива бъдещето на народите, то приказката ни показва неговото минало. Тя е неговото наивно детство. А как се докосва приказката до нашето ежедневие? В живота на всеки има случаи, когато някой го разиграва, "върти го на пръст“. При подобно положение руснакът възкликва "Ох, Лисано, Лисано!" А самата Лисана идва от приказката — ловка, хитра. Тя може да се престори дори на мъртва, за да изяде всичката риба на селянина. Но постепенно от героиня на приказките лисицата се е превърнала и в характеристика на определени хора. Така приказката се вмъквав живота, в речта, във взаимоотношенията между хората. Приказката е ясна като кристал. В нея винаги побеждава доброто. Но тя не е елементарна. В нея живее фантазията. Водата, която пием, в приказката върши чудеса: тя връща младостта и зрението, прави героя по-силен от най-страшните чудовища; превръща човека в птица, а птицата — в човек. О, тази жива вода на приказката, която напомня, че всичко около нас е чудо! В приказката думите са наредени по законите на музиката. Те са пеещи думи. Ние, хората, приличаме на приказката. А тя пък е неделима част от човека. Той я носи в сърцето си дори без сам да забелязва. Затова сега в космоса летят ракети и... през вековете се носи Конче Вихрогонче, а Василиса-умница загубва свойте пера... Та, нали в края на краищата на детето още с неговото рождение започват да му разясняват живота не с електронни устройства, а с приказки. Затова "приказката" се отнася към тези думи, които не ще изчезнат от живота. Вл. Абросимов |
4 1 | ВАА 1509 1973, дата на запис: 1973 |
| Страна А — 20.05 Страна Б — 17.20 Композиция по документи, спомени и др. Композиция Т. Карапетров Изпълняват Кирил Янев, Петър Чернев, Иван Тонев и Ганчо Ганчев |
3 3 | ВТА 1506 1973, дата на запис: 1973 |
| БЯГСТВО В РОПОТАМО, филм на режисьора Рангел Вълчанов, продукция на Студия за игрални филми, София музика и аранжименти Иван Стайков Солисти МИМИ НИКОЛОВА, БОРИС ГУДЖУНОВ и БОЯН ИВАНОВ Диригент Емил Георгиев Първа страна 1. Въведение (3.00) 2. Небе о небе (Панчо Панчев) (3.49) 3. Простите неща (Р. Вълчанов — И. Стайков) (2.31) 4. Не искам да съм певица (Панчо Панчев) (2.27) 5. Старите вещи (Панчо Панчев) (1.56) 6. Асфалтът ни души (3.03) 7. Двата бряга I (Марко Ганчев) (1.58) 8. Вариете (2.12) Втора страна 1. Каменната статуя & Танци (Борис Априлов) (9.07) 2. Двата бряга II; Диалози (6.27) 3. Миговете идват изведнъж (Р. Вълчанов — И. Стайков) (5.12) Тонрежисьор Михаил Люцканов Художник Людмил Механджиев Фотограф Илия Игнатов Запис от оригиналната звукова лента |
7 5 | ВТА 1505 1973, дата на запис: 1973 |
