9 месеца
За сайта11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
11 3 | ВХА 1326 дата на запис: издание 1973 г. |
Верую / Хр. Манолов. Тебе поем / Сапожников. Преславная днес / С. Дегтярьов. Нине отпущаеми / Строкин. Отче наш / Кр. Марев. На реках вавилонских / А. Ведель касета ВХМС 7097 |
5 1 | ВАА 1325 дата на запис: 1972 |
Страна А — 18.30 Страна Б — 21.35 Документальная композиция по его автобиографическим заметкам, статьям, интервью, публичным выступлениям. Исп. Юрий Меснянкин, Владимир Абросимов |
3 3 | ВАА 1324 1972, дата на запис: 1972 |
Страна А — 21.50 Страна Б — 23.20 Изпълняват з. а. Кирил Янев, Петър Чернев, Борислав Бояджиев, Георги Манолов Писмата на Апостола чете з. а. Кирил Янев Единственият пряк достъп до идеите и мислите на революционера дават личните писма на Васил Левски. Те са всичко 105. Сьбрал ги Димитър Страшимиров. Издал ги е през 1929 година народният комитет "Васил Левски" Писани са по точно определен повод и с ясно изразена цел. Писани са до съвременници на апостола, но разлисти ли ги наш съвременник — притаява дъх. Кратките писма са поле за лична среща с Васил Левски. В тях той е цялостен и завършен революционер: демократ, родолюбец, политик, държавник, организатор и стратег на националната революция и на "чистата и свята" народна република. Васил Левски създава фантастичен план и го осъществява с удивителна последователност. Той напластява търпеливо всеки порив на народната непримиримост срещу робството в тежкия юмрук на бунта. Левски издига борбата за народна свобода над личните подбуди на хайдутите, изтръгва я от сковаващите ограничени цели на четите, не я подчинява на исканията на един край, нито на интересите на едно съсловие, а мисли и работа за бъдещето на България. Предшествениците му се опитват да смъкнат тиранията със стремителна атака на отбор юнаци — Левски минира властта на поробителите с динамита на народното съзаклятие и прави делото на свободата първа грижа на всеки българин. Той сам служи всеотдайно и безкористно на революцията и се стреми с всяка своя постъпка да дава безукорен пример за подражание; сам води точна сметка на народната пара и никому за нищо, като пак започва от себе си, не позволява да пропилее един грош, защото измерва стойността на всяко късче метал по числото на куршумите, които може да набави с него. Дотогава решените да не търпят повече робските вериги забягват от робството в чужбина — Васил Левски буди, сплотява, организира, въоръжава всеки годен да носи сабя и пушка, за да прогони извън България поробителите. Преди него родолюбците възлагат надеждите си на четите и поглеждат навън — Васил Левски обикаля градове и села и заклева в българската свобода млади и стари, учени и прости — цяла България. Левски не се надява на благотворителността на чорбаджиите, но настоява те да дадат принос за народното дело. Той не си прави илюзии за бъдещето устройство на България и именно в писмата си до чорбаджиите предупреждава, че "не ще бъде така в нашата България, както е в Турско сега", а в революционната конституция предвижда смърт на оня, който "призре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република". В историята на българската революция няма друг случай, когато в ръцете на един човек е бивала съсредоточена толкова голяма власт. Но именно този всевластен апостол на тайната революционна организация учи българските революционери да не търпят тайни в народните работи и за народните хора, и вместо силната воля на водителите въздига вишегласието във върховен закон на народното съзаклятие. На пръсти се броят великите мъже, които пред лицето на смъртта са могли да повторят с открито чело, но вече като осъществено дело думите, от които са се ръководили през живота си. Васил Левски се посвещава на революцията със съзнанието: "... ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си“, а под сянката на бесилката пак изрича ръководното начало на живота си: "Занятието ми е да облекчавам положението на българите и аз обикалях, за да давам упование..." Роден е в Карлово на 18 юли 1837 година. Обесват го в София на 19 февруари 1873 година. Никой не знае къде е гробът му. Образът му прелита изведнаж от неизвестността на тайната революционна организация в приказния свят на българските герои. А преди да изминатпет пълни години от деня на неговата гибел, там където поробителят е побил коловете на бесилката му, българинът изправя колоните на тържествена арка и на лобното място на апостола на българската свобода бъдещата столица на свободна България посреща освободителите. М. Радуков |
11 4 | ВНА 1323 дата на запис: издание 1972 г. |
А) Петрунино хоро; Хайдушко хоро; Трите пъти; Танц с лъжици; Бригадирско хоро; Бежанско хоро / обраб. К. Колев. В) Шабленска сборенка; Изтърси калци; Пайдушко; Котленска ръченица; Велинградско хоро; Млекаревско хоро / обраб. Ал. Йосифов. Съпр. орк., дир. К. Колев Едва ли любителят на народна музика, който ще се заслуша в мелодиите, записани на тази грамофонна плоча, ще се нуждае от обстойно запознаване с техния изпълнител. Особено като акордеонист Коста Колев е добре познат по всички краища на българската земя. Но дори и да се опитам да представя по-широко този наш изтъкнат народен музикант, диригент и композитор, това едва ли ще ми се удаде. Твърде дълга и богата е биографията на Коста Колев. Не казвам човешката или творческата му биография, защото откак се помни човек, Коста Колев живее с музиката. Разказът за неговото израстване като музикант трябва да започне с незабравимите песни и свирните по сватбите и разни други тържества и поводи в родното му село Кортен, Сливенско. Но те не са само спомен. Богатството от омайни звуци и прелестни мелодии е източник за творческа импулсивност и до днес. Когато Коста Колев постъпва в радиото като ръководител на оркестър от народни инструменти, той често се връща в родното си село, нотира стари мелодии и ги изпълнява на акордеон, обработва ги за народен оркестър. Това продължава вече две десетилетия и кръгът на старите народни музиканти, с които работи Коста Колев, е твърде широк. Коста Колев е от малцината образовани музиканти, които не са се отдалечили ни за миг от народната музика. Близо 20 години той ръководи оркестъра на Ансамбъла за народни песни при Комитета за телевизия и радио – единственият у нас оркестър за народна музика, изграден класически стил. На Коста Колев принадлежат хиляди обработки на народни песни от цяла България, той твори и авторска музика на народностна основа. На тази плоча са записани народни хора и ръченици от почти всички фолклорни области. След като ги чуе, у слушателят не остава само впечатлението за мелодичните характерности, за ритмичното разнообразие – елементи, по различен начин застъпени в Тракия и Добруджа, в Пиринско и по земите край Дунав и Странджа. Коста Колев запазва и подчертава оригиналността и специфичните особености на автентичната мелодия и на тази основа изявява умението си на голям майстор на акордеона със свой стил на изпълнение. Борислав Геронтиев |
2 2 | ВНА 1322 дата на запис: издание 1972 г. |
Иван на Рада думаше; Снощи се Радка скарала / изпълнява Г. Анастасова - певица. Хоро / изпълняват Н. Маринов - гайда и Г. Кръстев - гъдулка. Мари Радо, бяла Радо / изпълнява Г. Жеков - певец. Бавна песен / изпълнява Г. Кръстев - гъдулка-копанка. Любил си ме, любе ле; Като сей гора раззеленила / изпълнява Р. Радев - певец. Бавна песен и ръченик / изпълнява И. Радев - доп. свирка. Съпр. орк., дир. Хр. Тодоров (4, 6, 7) и Ан. Наумов (1, 2) Стоян Стоянка залюби; Месечика ле, Денке ле / изпълнява В. Иванов - певец. Бавна песен и ръченик / изпълнява Т. Станчев - гайда. Любили ми са и лъгали / изпълнява М. Михайлова - певица. Стара мале, я кажи ми / изпълнява П. Стефанов - певец. Бавна песен / изпълнява Н. Маринов - гайда. Мама Танаски думаше / изпълнява А. Филипова - певица. Съпр. орк., дир. Ан. Наумов (1, 2, 4) и Хр. Тодоров (5, 7) |
26 6 | ВНА 1321 дата на запис: издание 1972 г. |
26 6 | ВНА 1321 дата на запис: издание 1972 г. |
26 6 | ВНА 1321 дата на запис: издание 1972 г. |
Гласът на Пирин / К. Стефанов; текст Ем. Рупел; солисти Р. Стоименова, В. Карадалиева, И. Аргиров. Какво е цвете цъфнало / К. Стефанов Я ти постилам шарени черги / К. Стефанов Карамфило моме / обраб. К. Стефанов; солистка Р. Стоименова. Тефтен Кате / обраб. Ал. Кокарешков; солисти Т. Сърбинска, В. Цветкова. Стига одиш, Яне мори / обраб. К. Стефанов. Леле, Яно / обраб. К. Стефанов; солист И. Аргиров. А бре, Кольо / К. Стефанов; текст Б. Калайджиев. За тебе пеем / К. Стефанов; текст Е. Евтимов. Мелодии за оркестър / Ал. Кокарешков. Момиче мало, убаво / К. Стефанов. Янинка / Ал. Кокарешков Катерино моме / Ал. Кокарешков; солистка Т. Сърбинска. Моме Невено / обраб. Ал. Кокарешков; солисти М. Томова, Ж. Костадинова. Тамбура свири, оро се вие / Ал. Кокарешков. Тръгнала мома за вода / обраб. Ал. Кокарешков; солистка В. Карадалиева. Бела Демяна / Ал. Кокарешков; солисти К. Костадинова, И. Аргиров. |
6 4 | ВНА 1319 дата на запис: издание 1973 г. |
6 4 | ВНА 1319 дата на запис: издание 1973 г. |
6 4 | ВНА 1319 дата на запис: издание 1973 г. |
Шибилево хоро. Тополовска сватбарска ръченица. Амзаларско хоро. Сундевско хоро. Еленино хоро. Съпр. орк., дир. Ив. Шибилев (1), Хр. Тодоров (2, 3, 4, 5) Леководно хоро. Добруджанско хоро. Четворно хоро / соло кларинет - Петко Радев. Брезовско хоро. Поморийско хоро. Ябълковско хоро / соло кларинет - Петко Радев Съпр. орк., дир. Ив. Шибилев (1, 4), Хр. Тодоров (2, 3, 5, 6) касета ВНМС 7247 |
3 3 | ВСА 1318 дата на запис: издание 1975 г. |
3 3 | ВСА 1318 дата на запис: издание 1975 г. |
3 3 | ВСА 1318 дата на запис: издание 1975 г. |
Оп. 40. Концерт No 4 сол минор за пиано и оркестър / Сергей Рахманинов; изпълнява Иван Дреников - пиано със симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Васил Стефанов. 1. Allegro vivace. 2. Largo. 3. Allegro vivace Прелюдии: Оп. 23 No 6. Оп. 32 No 1. Оп. 32 No 9. Оп. 32 No 12. Оп. 32 No 6. Оп. 32 No 10 / изпълнява Иван Дреников - пиано. |
5 4 | ВНА 1317 дата на запис: издание 1974 г. |
А) Залюляла се е Петранка. Посъбра Стоян дружина. Кирчо на Ганка думаше / обраб. и диригент Ан. Наумов. Я изгрей, изгрей. Залюбила е Неделя. Барим се ерген находих / обраб. и диригент К. Колев. В) Йорданчице, малка моме. Остана Кера клето сираче. Севда за вода отива / обраб. Кр. Кюркчийски; диригент Ст. Ангелов. Колко са мъгли и прахове / обраб. и диригент Ан. Наумов. Събрало се хоро голямо / обраб. Кр. Кюркчийски; диригент Ст. Ангелов. Пушка пукна из гора зелена / обраб. и диригент К. Колев. Съпровожда народен оркестър "Балкантон" |
3 4 | ВНА 1316 дата на запис: издание 1973 г. |
Ряка тече / изпълнява хор. Месечинко льо, грейливка / изпълняват солисти и хор. Димчо льо, гайдарджийче ле / изпълняват солисти и хор. Дена слиза от горица / изпълняват солисти и хор със съпровод на 2 гайди. Велина буля думаше / изпълняват В. Сидерова, Я. Танева и Е. Юрукова. Мъри Тойне ле, Тодорке / изпълняват хор и оркестър. Видо, Видо, бяла Видо / текст М. Кутева; изпълняват вокално трио и хор. Янкината песен / текст М. Кутева. Що си, горо, повяхнала; Гарматиче-птиче / изпълнява хор. Що ми си се разсърдила / изпълняват Р. Цветкова, Я. Ненова и Ст. Лалова. Керменска ръченица / изпълнява оркестър. Хранила мама, гледала / изпълняват М. Гергова, Н. Караджова, Я. Танева и Е. Юрукова. Яна и Брайна жътва жънат / изпълнява хор. Залюбих си комшийчето / изпълняват солисти и хор Муз. Филип Кутев; диригент Филип Кутев; обраб. на текстовете Мария Кутева |