1 година
За сайта



2 2 | ВНК 3548 |
7 3 | 5702 |
7 3 | 5702 |
6 1 | ВЕН 487, ВЕА 487 1966 |
6 1 | ВЕН 487, ВЕА 487 1966 |
3 3 | ВТА 12107 1988 |
4 3 | ВАА 1517 1974, дата на запис: 1973 |
| Щастлив е оня народ, които има своите жреци на смеха — животворния, проницателен и лековит смях, изтръгнат от човека, за да сече бурените на злото, да открива дребнавото и пошлото в живота, да отпраща с широк замах пороците на обществото в миналото. Пред нас е снимката на мъж - слабо лице, плешиво чело, очила с тъмна рамка, риза с папионка. "Типичен славянски интелектуалец“, е казал един френски лекар. Това е Стефан Назаров Костов, или Костич — както са го наричали неговите приятели, или Ст. Л. Костов — име, с кое то е останал завинаги в нашата културна история. По професия — етнограф, по призвание — комедиограф, той отлично съчета образованието и таланта и даде на българската наука своите изследвания върху творческия гений на народа, а на българския театър — смеха, с който воюваше срещу тъмните герои на своето време. Интересите му към науката и литературата вървяха успоредно. Той издаваше научни трудове върху веществената културана нашия народ, неговите нрави и обичаи и в същото време правеше първите си скромни опити в театралното поприще. Литературният талант на Ст. Л. Костов разцъфтя доста късно, въпрски че още като студент той пишете малки хумористични разкази. Отрано обичаше и театъра, правеше преводи на френски и немски пиеси, но насочването му към комедията бе малко неочаквано и случайно. "...Нашата действителност е пълна с такива типове, че без да си писател, ще пропишеш ", писа той и на бял свят излезнаха: „Мъжемразка", „Пред изгрев слънце", „Златната мина", „Големанов", „Член 233", „Скакалци", „Новото пристанище", „Вражалец", историческата пиеса „Симеон", психологическата драма „Тя и двамата", „Комедия без име", „Женено царство", „ Дьржавните липи" и др. Ст. Л. Костов, най-видният български комедиограф, бе и първият, който отреди самостоятелно място на комедията в нашата литература от двадесетте години. Когато името му започна да се появява по театралните афиши, сърбите вече имаха Нушич, румънците — Караджале. Българите бяха малко закъснели, но Ст. Л. Костов запълни бързо празнината, догони съседите ни и остави един солиден фонд в българското театрално съкровище. В. Илиева |
5 2 | ВСА 11070 дата на запис: издание 1984 г. |
| Руски език: Рихард Штраус ДОН КИХОТ Фантастические вариации на тему рыцарский характер Опус 35 Венцеслав Николов — виолончель Никола Зидаров — виола Симфонический оркестр Болгарского радио Дирижер — Васил Казанджиев |
5 2 | ВСА 11070 дата на запис: издание 1984 г. |
| Свири, хармонико (песен из филма "Утро над Родината", муз. Т. Попов, текст В. Ханчев) / Партизанин-бригадир (песен из филма "Утро над Родината", муз. Т. Попов, текст В. Ханчев) - изп. хор и орк. "Радиопром", дир. Вл. Симеонов |
3 2 | ВАА 11018 1983, дата на запис: 1982 |
3 2 | ВАА 11018 1983, дата на запис: 1982 |
32 7 | 164, ВНА 164 |
32 7 | 164, ВНА 164 |
3 2 | 060061 дата на запис: April 1989 |
| 1. Скерцо (м. Кирил Грозданов) 13.33 2. Монолог 2.13 3. Литовойска любеница 2.35 4. Муха в буркан 4.37 5. Татовата работилница 2.51 6. Бозаджията 4.51 7. Гурбетчийски моабет 7.22 8. Провикнал се Тодор 1.55 Пясъчното момчие (сюита): 9. Бразая 3.03 10. Пясъчното момиче 2.18 11. Надбягване с Дунава 2.17 Муз. Теодосий Спасов (2—9) Теодосий Спасов - кавал, съпр. анс. от духови инструменти, дир. Кирил Грозданов (1), Борис Динев - ударни инструменти (3, 7), "Акустична версия", дир. Теодосий Спасов (4, 5, 6), струнен оркестър, дир. Кирил Грозданов (8, 9, 10, 11) |