12 дена
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30036 коментара
7 3 | ВНА 1972 дата на запис: издание 1976 г. |
| Алтънлъ Стоян. Хайдушка народна песен / изпълнява В. Стоянова; съпровод на кавал Н. Ганчев; рецитира М. Маринов. Снощи отидох у братови си / изпълнява Д. Кунева; съпровожда оркестър, обраб. и диригент Ан. Наумов. Тенювата стара майка / изпълнява С. Кънчева; съпровожда оркестър, обраб. и диригент К. Колев. Телялин вика на Сливен / изпълнява Й. Караиванов; съпровожда оркестър, диригент К. Колев; рецитира Г. Попов. Гита и Георги. Партизанска песен / текст П. Захариева; изпълнява П. Захариева; съпровод на кавал Н. Ганчев |
3 2 | ВНА 1971 дата на запис: издание 1976 г.  |
3 2 | ВНА 1971 дата на запис: издание 1976 г. |
3 2 | ВНА 1971 дата на запис: издание 1976 г. |
| Изпълнения на Станчо Стоилов, съпровожда оркестър, обраб. и диригент Б. Нанков: Павле левент; Калина лиляк кършила; Раде Йована любило; Наел ми се левент момък; Ка пойде Цона за вода; Тръгнала е Йова мома; Болен да бях се разболял; Тръгнали старци с кола за зайци Изпълнение на Шопски народен оркестър при Окръжен народен съвет - София, ръководител Б. Нанков: Ангелинината / солист Тр. Балджиев - гайда; Лудо хоро; Гердино хоро; Ровината; Малашевско хоро / солист Тр. Балджиев - гайда; Чукуровски бучимиш; Чупетловска ръченица; Плетено хоро / обраб. Б. Нанков |
2 | ВКА 1970 1976, дата на запис: 1976 |
6 2 | ВСА 1969 дата на запис: издание 1976 г. |
| Частите на симфонията са: Земя мъченица, Кървава пролет, В памет на героите, Братя освободители |
1 3 | ВСА 1968 дата на запис: издание 1976 г. |
| Опус 6. Концерт за пиано и оркестър No 1 (1. Moderato. 2. Andante cantabile. 3. Allegro con fuoco) / Панчо Владигеров; изпълнява Тео Мусев - пиано със Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Александър Владигеров |
6 2 | ВСА 1967 дата на запис: издание 1976 г. |
| Опус 20. Симфония в си бемол мажор / Ернест Шосон; изпълнява Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Емил Караманов; Опус 25. Поема за цигулка и оркестър / Ернест Шосон; изпълнява Стойка Миланова - цигулка със Софийска държавна филхармония, диригент Димитър Манолов |
7 3 | ВАА 1966 дата на запис: 1976 |
| Страна А — 23.55 Страна Б — 21.35 В ролите на: Дребосъчето — Мирослава Стоянова, Карлсон — Лора Керанова. Участвуват и артистите: Славка Славова, Йорданка Кузманова, Светослав Карабойков, Надежда Топалова, Надежда Савова, Сотир Майноловски, Коста Карагеоргиев, Илия Раев, Даринка Горанова, Лиляна Апостолова Драматизация: Мария Нанчева Режисьр: Кирил Каменов Музика: Константин Цеков касета ВАМС 7064 Мили деца, Как мислите — живее ли наистина на покрива Карлсон, който умее да лети самичък само... като натисне едно копче на корема си? Истинско ли е това малко, дебело и самоуверено човече, което долита при Дребосъчето винаги, когато то има нужда от него, казва „Спокойствие и само спокойствие !" и говори и прави цял куп невероятни неща? Не само майката и бащата на Дребосъчето, но и всички възрастни твърдят, че Карлсон е една приятна измислица на шведската писателка Астрид Линдгрен. А децата, както и Дребосъчето, са убедени, че той съществува наистина. Ето, това е хубавото на хубавите измислици, че ни се струват истински. Защо ли? Защото, както казва големият писател Ханс Кристиан Андерсен, „приказката и действителността граничат тъй близо помежду си". |
3 2 | ВАА 1965 дата на запис: 1976 |
3 2 | ВАА 1965 дата на запис: 1976 |
3 2 | ВАА 1965 дата на запис: 1976 |
| Страна А — 23.50 Драматизации по: 1. Приказка за попа и слугата му Балда 2. Златната рибка Изпълняват: Ас. Ангелов, В. Дойчева, К. Карагеоргиев, Б. Арабов, И. Финци, Т. Лолова, Б. Банков Страна Б — 23.40 Драматизация по: Приказка за цар Салтан Изпълняват: В. Дойчева, Ас. Ангелов, Т. Лолова, Б. Арабов, Б. Банков, М. Стоянова, И. Финци, К. Карагеоргиев, О. Селиктарова, Н. Пантева, Б. Бозаков Драматизация и режисура: Р. Майлер касета ВАМС 7106 Мястото на действие на Пушкиновите приказки е древна Русия, изсечена от столетни пънове или иззидана от бял варовик. Причудлива Русия — с дъсчените греди, блещукаща със златистите покривчета, куполи и кубета. Да обича Русия, да разбира поезията на своята страна, да познава нечувано богатия и скъп на сърцето руски език, е научила Пушкин неговата бавачка Арина Радионовна Матвеева. Може би дори не всички знаят нейната скромна фамилия. Поезията на Русия се е подела от старите бавачки и баби, от простите селяни. Те са я пазили. Те са я предавали от уста на уста бавно и спокойно, сякаш плетели трайно плетиво. Те са вълнували с тази поезия сърцата на своите питомци. Великата заслуга на тези прости жени пред народа се състои именно в това, че техните потомци по-късно са се издигнали до върховете на най-чистата народна поезия и са станали всенародни гении за векове. Пушкин е изрекъл за своята бавачка такива ласкави такива нежни думи и с толкова синовна любов, че ти се свива сърцето от тях: другарка в дните ми сурови, гугутка немощна, добра. . . В Михайловское, посред зима, затрупала със сняг друмите и стария дом на поета, Пушкин слушал милите бабини приказки, необикновено прости и вълшебни. Те се превръщали под неговото леко, бързо перо в пеещи строфи: В синя вис блестят звездите, в морска шир бучат вълните; облак по небе лети, бъчва по море кънти... Аз съм бивал в Пушкиновото Михайловское, в ниския дом на Арина Радионовна. Там в топлия сумрак са се родили всичките тези забележителни приказки — за рибари и рибката, за цар Салтан, за златното петле, за мъртвата царкиня, за попа и работника Балда. Пушкин сам казвал за тях: "Що за прелест са тези приказки! Всяка от тях е една поема !..." Константин Паустовски |
5 2 | ВРА 1964 |
5 2 | ВРА 1964 |
5 2 | ВРА 1964 |
| Суппе Ф. Из оперетты "Великая неизвестная": Ария Барона; Ария Лучии; Песня Феофиля; Из финала I-го действия; Интродукция ко II-му действию; Песня Барона; Песня Полины; Дуэт Полины и Феофиля; Дуэт Лучии и Барона: Дунаевский И. О. Дуэт Пепиты и Мики из I-ого действия; Дуэт Пепиты и Мики из III-ого действия: из оперетты "Вольный Ветер"; Дуэт Вари и Гриши из оперетты "Звездные дороги"; Дуэт Ларисы и Яшки из оперетты "Белая акация" Х. Харалампиев (1, 4, 6, 9), Ил. Григорова (2, 4, 9), В. Даскалов (3, 4, 8, 10―14), Х. Михайлова (4, 7, 8, 10), Л. Кисьова (11―14); [музыкальное] сопровождение ОСОКТР, дирижеры Н. Недялков (1, 2, 4, 7―10), Др. Ненов (11―14), хор (1, 2, 4, 7―10) Името на Франц фон Супе е записано в историята на музиката наред с Йохан Щраус, Офенбах, Калман, Лехар — композитори, които допринесоха за разгръщането и издигането на оперетния жанр. Супе е роден на 18 април 1819 г. в Спалато, а умира на 21 май 1895 г. във Виена. Учил е във Виенската консерватория, а по-късно работи като капелмайстор в различни виенски театри. Написал е една симфония, една меса, един реквием, няколко увертюри и около 200 оперети, но в наши дни на известност се радват: "Десет милиона и някакьв мьж", "Дама пика", "Хубавата Галатея“, "Леката кавалерия", "Бокачио" и "Великата неизвестна". Последната неотдавна бе реализирана у нас на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Оперетата "Великата неизвестна" не се отличава с оригинално либрето, както и повечето оперети, създадени през този период. Действието се развива в Париж. На фона на борбата между бонапартистите и роялистите се разгръща една лична драма, която в края на събитията има щастлив финал. Недостатъците в либретото в известен смисъл се компенсират от приятната — лееща се мелодия, от вярната музикална характеристика на героите. Не малко място е отредено и на ансамблите. Днес едва ли ще се намери човек, който не познава жизнеутвърждаващото, оптимистично и талантливо изкуство на Исак Осипович Дунаевски. Музикалното дарование на един от основоположниците на съветската масова песен, филмова и оперетна музика, се проявява още от най-ранно детство. 10-годишен, той постъпва в Харковското музикално училище. Бурните дни на революцията— 1917 г., Дунаевски преживява в Харков. Октомври му отваря вратите на народната консерватория, и той я завършва през 1919 г. Работи в Харковския драматичен театър, естрадния театър „Ермитаж", сатиричния театър в Москва. За Дунаевски театъра става втора консерватория. Той му помага да придобие конкретност на музикалния език и умение образно да мисли в музиката. Значимостта на творчеството на Дунаевски не се измерва с цифри. То има по-други измерения и се оценява с други категории и величини. Но ако все пак трябва да се обърнем към цифрите, те ще наброят стотици опуси : 12 оперети, 4 балета, музиката към 28 филма, много танцови пиеси за естраден оркестър, детски естрадни песни, маршове. С творчеството си Дунаевски великолепно доказва, че в музиката няма сериозни и несериозни жанрове, че "В истински хубавата музика всичко е хубаво..." — както сам той писа в сп. "Советская музика". Жейна Елиезер |
5 6 | ВТА 1963 1976, дата на запис: 1976 |
5 6 | ВТА 1963 1976, дата на запис: 1976 |
5 6 | ВТА 1963 1976, дата на запис: 1976 |
| I страна Блус в кралската градина (Кл. Уйлямс) — 4.53 Луис Армстронг Завръщане в Свахили (Кл. Тери) — 3.00 Кларк Тери Бъркс работи (Д. Гилеспи) — 8.55 Дизи Гилеспи II страна Нещата, които вършихме лятото (Стейн) — 6.00 Фреди Хъбард Съвсем отблизо (Б. Чейз) — 7.35 Бил Чейз Фиеста (Ч. Кориа) — 8.05 Мейнард Фергюсън |
3 2 | ВОА 1962 дата на запис: издание 1976 г. |
| Ария на Яго из оп." Отело" - Верди, съпр. СОКТР, дир. В. Стефанов Ария на Риголето из оп."Риголето" - Верди,съпр. СОКТР, дир. Др. Ненов Ария на Жерар из оп."Андре Шение" - Джордано, съпр. СОКТР, дир. В. Стефанов Ария на Ирод из оп."Иродиада" - Масне, съпр. СОКТР, дир. В. Стефанов Речитатив и ария на Едип из оп. "Едип в Колона" - Сакини, съпр. ОСОКТР, дир. В. Стефанов Ария на Макбет из оп."Макбет" - Верди, съпр. на пиано Е. Миндизова Ария на Дон Карлос из оп."Ернани" - Верди, съпр. на пиано Е. Миндизова Ария на Алфонсо из оп."Лукреция Борджия" - Доницети, съпр. на пиано Я. Шумелова Ария на Хенрих VIII из оп."Хенрих VIII" - Сен - Санс, съпр. на пиано Л. Кондов Ария на Шиндия из оп."Лахорски цар" - Масне, съпр. на пиано Я. Шумелова |
6 3 | ВТА 1961 1976, дата на запис: 1976 |
| I страна 1. Среднощен час (От. Рединг, Л. Георгиев) — 2.40 2. Сянката на твоята усмивка (Дж. Мандел, Ал. Бръзицов, Л. Георгиев) — 3.50 3. Приятелството (А. Заберски, Л. Георгиев) — 3.15 4. Твоята близост (Х. Кармайкл, Л. Георгиев) — 6.50 5. Сребърна сватба (Л. Георгиев, М. Станчев) — 4.10 II страна 6. Възпоминание за Джордж (Ем. Георгиев) — 3.50 7. Лято (Дж. Гершуин, Ив. Стайков - Л. Георгиев) — 3.00 8. Тази малка земя (м. и ар. А. Заберски) — 3.30 9. Любовна история (Фр. Ле, Ал. Бръзицов) — 3.30 10. Импрессия (м. и. ар. Л. Георгиев) — 6.05 Людмил Георгиев - алт саксофон Съпр. ЕОКТР, дир. В. Казасян (1—3, 7—10), Ем. Георгиев (5, 6), М. Станчев - пиано, Т. Шиков - бас китара, Кр. Калъчев - ударни (4) Ако в света на музиката беше прието да се говори за рекорди, бих казал, че един от българските рекорди принадлежи на Людмил. Чудесен рекорд на вярност и любов към саксофона и музиката, рекорд на трудолюбие и професионална етика, на вдъхновено музикантско майсторство. Той започна сам и сам извървя дългия и труден път на усъвършенствуването, без строгата методичност, без насочващата ръка на педагога. За да го срещнем днес, в зрялата му възраст, достигнал до едно забележително тоново и техническо съвършенство, до една академическа висота, колкото и странно да прозвучава в случая този термин. Не е проблем да го склониш да посегне към инструмента, за да ти припомни,- как би изсвирил дадена тема Джони Ходжес или Чарли Паркър, Пол Дезмънд или Джулиан Кенонбал — неговият идеал. И след като дълго сте разговаряли, и той е свирил, и пак е свирил, и пак дълго сте разговаряли, след като си надникнал в едно ъгълче на неговия свят, започваш да си даваш сметка, че малкото, което току-що си чул, и многото, което е останало неказано и неизсвирено, му струва хиляди часове, дни и нощи пред плочите и записите, хиляди часове и дни в борба с капризния инструмент. И започваш да проумяваш, че е черпил вода направо от извора, че се е учил от големите ... И ако някой ден сам той ви разкаже, че негови учители са били този или онзи преподавател или музикант, отнесете това към неговата скромност. Защото на онова, което той знае и може, би могъл да го научи само упорития му труд и собствения му талант. Людмил е преминал през всички кръгове на музикантското чистилище — през танцовите забави в крайните квартали, през летните градини и увеселителните заведения, през аматьорските концерти на "Джаза на младите" и тези на големите оркестри от 50-те години, през осемте години в цирка със състава на „Оптимистите", през петте години, в които ръководеше оркестър "София" и през още толкова — на работа извън страната ... Път богат и разнообразен, който, съчетан с личните му качества и музикална дарба, го създаде като забележителна фигура, като истински "Ас" на забавната музика и джаза, и то — не само по нашите мащаби. Пред нас е първата му плоча, с която прекрасния музикант ни дарява щедро със зрялото си инструментално и импровизаторско майсторство. Подбраните пиеси издават недвусмислено неговите музикални предпочитания и вкус, и безспорно са измежду ония, които винаги е желаел да изсвири. Плочата е предназначена за широка слушателска аудитория — това проличава най-вече в аранжиментите, решени преобладаващо в съвременен популярен стил. Този стил е пределно познат на изпълнителя и той го защитава превъзходно, като не пропуска да подчъртае и определената си склонност към джаза. Заслужава да се изтъкне колегиалната помощ на аранжьорите А. Бръзицов, И. Стайков, А. Заберски, Р. Любенов и М. Станчев, на диригента В. Казасян, на художника Филип Малеев и не на последно място на тонрежисьора Деян Тимнев, вложил в работата си много старание и вещина. На Людмил Георгиев и на новата инициатива на "Балкантон" — на добър час! Емил Е. Георгиев |
