1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30784 коментара
7 3 | ВТМ 5770 |
| I Търся — 3.30 Когато беше с мен — 3.40 II Тихо море — 3.05 Песен за роби — 3.30 Блестяща обиколка и изпълнителски триумф из всички краища на света! Към признанието на италианската музикална общественост се присъединяват възторжените аплодисменти на очарованата публика в Москва, Ленинград, Киев, Одеса, Северна и Южна Америка, Франция, Испания, Гърция, Швейцария, Япония, Хонг-Конг, Сингапур, Бомбай, Малта, Либия, Канада, Австралия... Днес Клаудио Вила е един от най-популярните изпълнители на лека музика, един от най-вдъхновените интерпретатори на италианската песен и канцонета. Известният певец е и не по-малко известен филмов артист, взел участие в 22 филма. Световната слава на Клаудио Вила се утвърждава и от множеството му успехи в международните конкурси, в многобройните премии... Премията "Златната маска" през 1954 г., "Сребърната маска" през 1949, 1953, 1955 и 1958 година, първата награда на международния фестивал в Сан Ремо през 1955 и 1962 г. и втората през 1963 година, "Сребърният микрофон" през 1951 г., "Златната стълба" през 1957 и 1959 г., първ награда на песенния фестивал в Барцелона през 1959 година, "Златната награда" през 1959 година са връхни точки в блестящия изпълнителски път на певеца. Със своето темпераментно и прочувствено изпълнение Клаудио Вила спечели любовта и на българската публика. К. Карапетров |
| I Червения карамфил (Т. Ренис) — 2.10 Ще те оставя (Чачи) — 2.20 II Младежки шейк (Енригец), с вок. квартет "2+2" — 2.10 Лунният херцог — 2.30 Като всеки надарен артист, Димитър Йосифов се ползува с популярност перед ценителите на своя жанр — естрадната песен. Той е роден в София. Завършва италианска филология в Софийския държавен университет, като същевременно изучава постановката на художественото, класическо пеене при педагожката П. Гандева. Усвояването на правилна певческа техника се оказва решаващо за изпълнителските възможности на Йосифов. Певческото умеиие, съчетано с присъщата за изпълнението на Йосифов непосредственост, му извоюват награди при всички университетски фестивали на естрадната песен. През февруари 1960 г. новосформираният голям естраден оркестър при студентския дом с диригент Димитър Ганев изнася своя първи концерт. Негов солист е Димитър Йосифов. Публиката посреща възторжено многообещаващата изява на младия певец. Това решава професионалното му поприще. Оттогава насам Йосифов е един от най-активните участници в естрадните концерти на страната, гостува успешно във Франция, Югославия и Румъния. Младият изпълнител се утвърждава като умел интерпретатор най-вече на италианската естрадна песен, която той поднася на оригиналния й език. Йосифов е редовен и дългогодишен сътрудник на завода за грамофонни плочи "Балкантон". Неговите записани на грамофонни плочи изпълнения на „Воларе" (Модуньо), "Както преди" (Панцери), "Марина" и "О, Рози" (Роко Граната), "Джоване" (Пино—Донаджо), „Двадесет и четири хиляди целувки" (Челентано) и т. н. спечелиха интереса на широката публика. Изпълненията на Д. Йосифов, предложени в настоящата плоча, носят белезите на неговия жизнерадостен, оптимистичен интерпретаторски дух, искрено вживяване и добър музикален вкус, който го издига над шаблонната ефектност. К. Карапетров |
3 4 | ВММ 5767 |
| Югославски народни песни изпълнява П. Гойкович 1. Али-Паша на Херцеговина 2. Какво би била хубава дюла Съпр. нар. оркестър, дир. Ж. Миланович Югославски народни хора изпълнява ансамбълът на Вл. Кандич 1. Драчевско хоро (К. Петровски), соло хармоника - Вл. Кандич 2. Цигански ориент (А. Шишич), соло цигулка - А. Шишич Записите са на RTB - Югославия |
12 4 | ВТМ 5766 |
| I Не ми карай да плача повече — 2.15 Ще плача — 2.15 II Съчувствието — 2.45 Прегърни ме — 2.45 |
3 3 | ВТМ 5765 |
| I Лучия, с орк. "Студио 5", дир. В. Казасян — 2.15 Ти идваш, любов (А. Заберски, А. Теста) с вок. квартет "До-ре-ми-фа" и ЕОБРТ, дир. М. Левиев — 2.15 II Спомен от София (Й. Цанков, А. Теста) с ЕОБРТ, дир. В. Казасян — 2.45 Аз, ти и нощта (В. Казасян, А. Теста) с вок. квартет "До-ре-ми-фа" и ЕОБРТ, дир. авторът — 2.45 |
5 2 | ВТМ 5764 |
| I 1. Няколко дни (Теста - Масара) 2. Разбираме по очите ти (С. Ендриго) II 1. Светът (Д. Фонтана) 2. Невинността (Берета) Роден на 22 октомври 1946 година в Рим, Робертино Лорети е петото дете в десетчленното семейство на строителен работник. Още като ученик в началното училище, проявява изключителни музикални способности, пее като солист в детски и църковни хорове. По това време го чува случайно и Бениамино Джили и ласкаво се изказва за него, предричайки му голямо бъдеще. В скоро време обаче болестта и безработицата на бащата принуждават Робертино да почне отрано „концертна дейност“ из барове и ресторанти с популярните песни „О, слънце мое“, „Върни се в Соренто“, „Санта Лучия“ и др. Участвува с успех във фестивали на прогресивниге издания „Паезе сера" и „Вие нуове“. По време на едно от тези му изпълнения го забелязва известният датски музиколог Волмар Соренсен, който му предлага гастроли из скандинавските страни. Турнетата му из Дания, Швеция, Норвегия, Англия, Финландия и други страни, изпълненията по радиото и телевизията, десетките хиляди грамофонни плочи разнасят чудния му детски глас из целия свят. Едновременно с усилената концертна дейност, Робертино учи отначало в школата на Тито Гоби, а после в академията на Тито Скипа при маестро Ренато Масими, изучава чужди езици и общообразователни предмета, спортува, играе във филма „Суматоха в Тирол“, където пее „Мама“ и във филма „Флеминг в колежа". През 1961 и 1962 г. Робертино е в почивка, наложена от мутацията на гласа му. Той подновява концертната дейност през 1963 г. вече като обещаващ тенор. През последните две години Робертино на два пъти е сред финалистите на известния фестивал на италианската песен в Сан Ремо, гастролира в САЩ, Западна Германия и други страни, играе във филми. България е първата социалистическа страна, която посещава през септември 1965 г. и за която той ласкаво се изказва, че е „страна на слънцето, плодовете и радостта, страна, в която младежта обича много музиката". Ал. Шишов |
| Над градините месечина (Р. Вогичевич), Босилек мой зелен, Повей, ветре, от Бокуля планина (Ваич), Диви рози (П. Танасиевич) . Съпр. ансамбълът на М. Крневац. Записите са на RTB - Югославия |
5 4 | ВНМ 5759 |
| Мариченска ръченица, Сватбарско хоро, Свободенско хоро - с И. Кирев - акордеон, Пазарджишка ръченица. Съпр. орк, рък. П. Радев (1, 2), И. Кирев (3), К. Колев (4) Петко Радев — кларинетист (роден 1933 г.), е един от изтъкнатите български инструменталисти. През 1958 г. Радев завършва Изпълнителскня факултет на Българската държавна консерватория, в класа по кларинет на проф. Сава Димитров. Концертната му дейност започва още през 1953 г., откогато е и солист на СОБРТ. Изнасяните концерти са на високо изпълнителско равнище и той скоро прекрачва границите на страната. Изнася концерти в Швейцария, Франция, Полша и Чехословакия. От 1961 г. влиза в състава на СДФ и става солист на оркестъра. Петко Радев притежава превъзходна инструментална техника и красив тон. Изпълненията му се отличават с богатата си емоционалност, прецизна нюансировка и стил. Той бързо добива популярност и става носител на първи награди от IV Световен младежки фестивал в Букурещ (1953), III Общобългарско състезание за певци и инструменталисти в София (1956) и Международния конкурс в Женева (1957). В репертоара му централно място заемат концертите за кларинет и пиеси от чужди и български композитори. Значително място заемат и изпълненията му на народни мелодии и танци. С вродено чувство за живите български ритми и неповторимо изпълнителско майсторство Радев ни поднася в настоящата плоча : „МАРИЧЕНСКА РЪЧЕНИЦА“ — изпълнява се в поречието на р. Марица, пткъдето носи и името си, "СВАТБАРСКО ХОРО", "СВОБОДЕНСКО ХОРО“ и "ПАЗАРДЖИШКА РЪЧЕНИЦА", които много красноречиво говорят за широкия му изпълнителски диапазон. Вергилий Атанасов |
| Граовско хоро, Брезнишко хоро, Хоро "Грънчарка", Право хоро |
| Кажи, кажи, муто - сол. Ас. Алиева, Цветенце (Х. Чинчери) - сол. Ас. Алиева и Х. Чинчери, Мамина данка (Я. Маликов) - сол. В. Рутенова, Тъпаните бият - сол. Ас. Кемалова и М. Мутев |
1 2 | ВТМ 5747  |
| I Да отидем на луната (т. Н. Вълчев), съпр. ЕОБРТ, дир. М. Левиев — 4.00 Метеорологически бюлетин (т. М. Мишев) изп. СЕО, дир. автора — 3.20 II Двойка или отличен (т. М. Мишев), съпр. ЕОБРТ, дир. М. Левиев — 3.30 Синя вечер (т. М. Мишев), съпр. ЕОБРТ, дир. М. Левиев — 3.35 |
5 4 | ВНМ 5746 |
| Старешка ръченица, Пазарджишка копаница, Вечерно хоро, Кукерско хоро |
8 4 | ВАМ 5743-5745 (3 плочи) |
| ВАМ 5743 I страна Тримата братя и златната ябълка — 7.50 II страна Приказка за неволята — 3.55 Лошата дума — 3.30 Изпълнява Славка Славова ВАМ 5744 I страна Хитрините на Лисана — 7.10 II страна Таралеж и заяк — 7.30 Изпълнява Цонка Митева ВАМ 5745 I страна Най-голямата лъжа — 7.40 II страна Хитрата бабичка — 3.15 Приказка за Хитър Петър — 3.05 Изпълнява Асен Кисимов |
| МУЗЫКА ИЗ ФИЛЬМА „СТАРИННАЯ МОНЕТА" Петра Ступеля I 1. ЛЮБОВЬ — МОРЕ (т. П. Караангова), исп. Л. Антонова с орк. при СГНС, дир. Ем. Георгиев 2. КОГДА ЛЮБОВЬ ПРИХОДИТ (т. Ал. Лазарова), исп. Л. Антонова с орк. при СГНС, дир. Ем. Георгиев II 1. ДАЙ ТЕБЯ Я ПОЦЕЛУЮ (т. Б. Априлова), исп. Л. Антонова с орк. при СГНС, дир. Ем. Георгиев 2. МЕДИСОН - исп. ЭОБРТ, дир. М. Левиев |
