1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30784 коментара
3 3 | ВАМ 5898  |
| Страна А Глупци - изпълнява Цонка Митева (7.30) Страна Б Сметка - изпълнява Цонка Митева (3.05) Приказка за бъчвата - изпълнява Асен Кисимов (3.20) Режисьор Асен Траянов Приказките на Ангел Каралийчев! Те са проникнали тъй дълбоко сред народните недра, тьй яко са се вплели в живота на българина, станали са хляб насъщен, слънчев лъч, глътка изворна вода. Без тях детството на нашите деца десетилетия вече е немислимо. През 1925 г. двадесет и три годишният Каралийчев издава първата си книга за деца— „Мечо" — приказки и разкази. И на улицата на българската детска литература настана празник. Ведър, радостен, сияен... Оттогава и до днес изпод перото му се редят книга след книга, коя от коя по-пъстри, по-приемливи... Тъй в литературата ни изникна едно явление, което свикнахме да наричаме "Приказния свят на Ангел Каралийчев" — най-високото измерение на неговия щедър дар. Ангел Каралийчев повежда задушевен разговор с децата, без превземки и натрапчивост. Главен подтик на творческите му пориви е чувството. То възпламенява въображението му и с топлината си дава живот на всичко. Чувството е, което оплодява мисълта му, прави я искрена и проникновена, образна и пластична, придава особен ритьм на фразата и една покоряваша звучност. Името на писателя е неразделно от представата ни за романтичното, за фантастичното, за магичното. Назовем Каралийчев и сякаш прекрачваме дверите на вълшебството. Отворим дума за вълшебството и мислим за Каралийчев. Но името на писателя е неразделно и от представата ни за реалното, за близкото, за родното. Каралийчев значи и домашно огнище, менче прясно мляко, първа читанка; и ръце, напукани от тежък труд, сиромашки сълзи, бежанска несрета; и цъфнали вишни, славеева песен, разлюляни жита... Тъй е при него. Приказно и реално, мечта и действителност твърде често се преплитат. Приказките на Ангел Каралийчев! Те придадоха нов блясък на башиния език, издигнаха престижа на българската детска литература и отредиха на своя създател достойно място сред най-добрите майстори в света. Н. Янков |
9 5 | ВТМ 5895 |
9 5 | ВТМ 5895 |
9 5 | ВТМ 5895 |
9 5 | ВТМ 5895 |
9 5 | ВТМ 5895 |
| I страна Искам да стана мъж - м. Андрюс, т. Богомил Гудев — 2.05 Пепеляшка - м. Светозар Русинов, т. Богомил Гудев — 3.00 II страна Майчина обич - ***, б. т. Богомил Гудев — 2.15 Не зная кой - ***, б. т. Богомил Гудев — 2.00 Съпровожда оркестър "Балкантон", дир. Д. Ганев |
| I 1. Кажете "Не" - т. Д. Стойчев, изп. Мария Мицева с инстр. състав., дир. Б. Карадимчев — 2.00 2. Последният букет - т. Д. Стойчев, изп. Георги Минчев с ЕОБРТ, дир. Б. Карадимчев — 2.15 II 1. Априлска шега - т. З. Петров, изп. Борислав Грънчаров с ЕОБРТ, дир. В. Казасян — 2.15 2. Луна на Слънчев бряг - т. Д. Стойчев, изп. Константин Казански с орк., дир. Б. Карадимчев — 3.40 Автобиография Роден съм така, както са се родили всички, които са писали автобиография. Това забележително събитие се е случило на 30 март 1933 год. в град Ямбол, в който жабите бяха най-музикални. С тях са свързани и първите ми музикални впечатления. Обратно на Моцарт, който на 3 годиии свири пиано, а на 5 композира, аз започнах на 3 години да композирам, а на 5 да свиря на пиано, като по-лесно. През 1950 година постъпих в Държавната консерватория, която завърших три пъти. Учителски клас (нямам педагогически способности), оркестрово-диригентски (много е трудно) и композиторски (все пак е най за предпочитане). Тъкмо да завърша и... ме изключиха — временно (виж Верди), и то за какво — че съм свирел в ресторант. За втори път се опитах да композирам, когато бях студент. Вродената ми скромност не позволява тук да отбележа повече подробности около успеха, с който бяха посрещнати тези съчинения. Поради това се насочих към забавната и танцова музика. От тези жанрове са пиесите: „Следи по брега“, „Дъжд“, „Радостна пролет", ,,3аливът в Созопол“, „Зеленоокото момиче“ и безброй още други талантливи творения. Сега съм едва на 33 години. Освен другия си стаж, имам 4 години безкористна служба в Дирекция на българските циркове. А 4 години общуване с фокусници — това прави вече първокласен служител в Българската телевизия (какъвто съм засега)... |
3 2 | ВТМ 5893 |
3 2 | ВТМ 5893 |
3 2 | ВТМ 5893 |
| I 1. Птица сред път - м. Тончо Русев, т. Димитър Василев — 3.35 2. Фанари - Ж. Татлян — 3.50 II 1. Свят без любов - м. и т. Георги Минчев — 2.50 2. Първите цветя - м. Спингер, т. Георги Минчев — 2.45 Съпр. орк. "Балкантон", дир. Д. Ганев |
12 5 | ВТМ 5892 |
12 5 | ВТМ 5892 |
12 5 | ВТМ 5892 |
12 5 | ВТМ 5892 |
| I 1. Изабел - м. Шарл Азнавур, б. т. Васил Андреев, съпровожда оркестър "Балкантон", диригент Димитър Ганев — 2.55 2. Слънчево момиче - м. Георги Костов, т. П. Кицов, съпровожда ЕОБРТ, диригент Вили Казасян — 3.05 II 1. Мое безумно сърце - м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев, съпровожда оркестър "Балкантон", диригент Димитър Ганев — 3.35 2. Ти дойде - м. Джани Моранди, б. т. Васил Андреев, съпровожда оркестър, диригент Емил Георгиев — 2.45 |
19 7 | ВТМ 5891 |
| I 1. БОХЕМИ - наградена на фестивала в Сопот 1966 г. — 4.25 2. БЕЗ ТЕБ — 2.45 II 1. ИСКАМ ДА ОСТАНА ПРИ ТЕБ — 3.00 2. ЗАГАСИ СВЕТЛИНАТА — 3.30 Съпр. орк., дир. автора Изключителното артистично и певческо дарование на Анжела Зилия очарова и покори любителите на естрадната музика у нас. Младата, с обаятелна външност и хубав глас певица започва своя творчески път в 1958 година, като солистка на Атинското радио, а през 1959 г. - и филмовата си кариера. Разкрива бързо големите си възможности. За кратки период изпълнява главните роли в 25 филма, които й носят безспорен успех и я нареждат между първите естрадни и филмови звезди в Гърция ("Роби на съдбата", 1966 г., "Жажда за любов", 1966 г., "Когато плачат силните", 1967 г.) По същото време има турнета в Турция, Испания, ГДР, ФРГ, Кипър. На средиземноморския фестивал в Барцелона - 1962 г. получава II-ра награда, а на естрадния фестивал в Сопот (Полша) - 1966 г. става носителка на I-ва награда. Нейното искрено темпераментно изпълнение е наситено със своя емоционална атмосфера. От всеки тон и жест личи стремежа да изгради и достигне истински художественото, красивото. Анжела Зилия работи с изтъкнатия гръцки композитор Георгиос Музавис, носител на много награди, автор на около 500 песни, голям брой от които са записани на плочи в много страни на Европа, музика за филми, театрални постановки и др. На фестивала в Сопот неговата песен "Мортес" в изпълнение на Анжела Зилия получи втора награда. Майя Ненчева |
7 3 | ВНМ 5889 |
| Кривата (хоро), Пиперово хоро, Каблешково хоро, Увалийска ръченица |
| Гълъбовско хоро, Смесено хоро, Ахматовско хоро, Кортенска ръченица |
7 2 | ВНМ 5886 |
| Дигна се славна Русия - изп. Ева Георгиева, съпр. Н. Ганчев - кавал Какво е чудо станало - изп. Л. Баракова и Р. Цветкова, съпр. две тамбури Димитър дума Калинки - изп. К. Стоянова, съпр. Странджанската група Раде ле - изп. М. Пушкарова, съпр. орк., рък. Б. Петров Дигна се славна Русия. заради нази, бьлгари. . . Голямата любов и признателност към братята освободители са намерили израз в много от народните песни за Русия. Народът е вярвал, че ще дойде ден, ще дойде „Московът", ще дойде с него и така жадуваната свобода. Копнежът по Русия и скритите надежди за по-добро бъдеще са възпяти в част от песните. Други представляват жива картина на робската неволя и страдания и отделни случки от предосвободителния период. Голям дял представляват песните, в които се говори за епическите боеве при Шипка и Плевен, за цялата освободителна война или за посрещането на руските войски на родна, българска земя. Песни за Русия народът съчинява и пее преди и след освобождението и те представляват едно своеобразно, богато емоционално и вълнуващо народно творчество. Плочата ВНМ 5886 съдържа песните: „Дигна се славна Русия" — изп. Ева Георгиева, съпр. Н. Ганчев— кавал; "Какво е чудо станало"— изп. Л. Баракова и Р. Цветкова със съпровод на две тамбури; „Димитър дума Калинки" — изп. Комна Стоянова, съпровожда Странджанската група и „Раде ле"— изп. Магда Пушкарова с орк., рък. Борис Петров. Вергилий Атанасов Плочата е получила първа награда на Осмия фестивал на грамофонната плоча в град Търговище —1967 година. |
