1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30922 коментара
| I страна 1. Любили сме, любили - т. Б. Гудев, изп. М. Николова и П. Петров с орк. "Балкантон", дир. Д. Ганев (4.50) 2. Ако си представиш - т. Б. Гудев, изп. К. Карагеоргиев с орк., дир. Г. Робев (4.15) II страна 1. Младост - т. Б. Гудев, изп. П. Петров с орк. "Балкантон", дир. Д. Ганев (3.50) 2. Новобранска - т. Б. Гудев, изп. ВИС "Гласовете" (2.35) За да се запознаем по-добре с творческата личност на композитора Атанас Бояджиев (роден 1 март 1926 г.), интересно е да погледнем по-назад и узнаем, че той е един от основателите и първи музикален ръководител на Народния куклен театър, написал много музика към негови постановки. Значителен дял в музикалното му творчество заема филмовата музика: над 80 филма — научно-популярни, мултипликационни, игрални, някои от които с международни награди. Един от пионерите композитори — творец на наша, българска естрадна и танцова музика, Атанас Бояджиев вълнува и днес: актуален, емоционален, активен деец за постигане и утвърждаване на национален български стил в този така консумиран музикален жанр. И сега с приятно вълнение слушаме мелодии и песни от ранния творчески период на композитора: "Веселите мундхармонисти", "Ропотамо", "Влюбените", "Песен за чайката" и др., от следващия — пиеси в неравноделни ритми: "Кока-нова" — 5/8, „Перуника" — 9/8 и др. Пръв е в опита за по-разширена форма в естрадно-песенния жанр: Двете балади —"Балада за Несебърските камбани" и "Тревожна песен", „Двете битничета пеят", за солист или вокална група със симфонично третиране на оркестъра — същевременно сполучливи опити за протестна песен, получили всеобщо признание. Интересни теми в стила на градския фолклор, изразени със съвременни музикални средства, използва в песните "Сън сънувах", "Любили сме“, "Младост"' и др. Наистина удачно и плодотворно е сътрудничеството на композитора с Богомил Гудев (негово откритие), когото композиторът смята за поет с голямо въображение, тематично изобилие, находчивост и емоционалност. И ако трябва да посочим прекрасен пример на приложение бийт стила на подчертано българска почва, те отбележим с особено задоволство така популярните песни: "Звън", "Празник на цветята" и др., поднесени с толкова непосредственост и любов преди всичко на нашата младеж от композитора Атанас Бояджиев. Румяна Вълчева |
| Румелийските девойки, Моя Кериме, Къде си любима, Изгорях от твоята любов. Изп. О. Азизов, Дж. Шабанов, Х. Родоплу. Съпр. на сазове: А. Георгиев, М. Бекиров, А. Мусоф |
2 5 | ВТМ 6086 1968  |
1 4 | ВНМ 6085 |
| Прочули са се прочули, Еленка булка хубава, Андоновата майчица, Любили ми са лъгали. Съпр. орк., обр. и дир. Ан. Наумов |
3 2 | ВХМ 6083 |
| 25 години - 9 септември 1944. Маршове Велик е нашият войник (М. Шекерджиев) Булаир (Ат. Гълъбов) Ний ще победим (Ал. Морфов) Дравски герой (Ст. Маринов) Изп. предст. духов. оркестър на БНА, дир. Ж. Димов |
3 3 | ВНМ 6082 |
| Шалауна, Чамчето, Дайчово хоро, Женско хоро (м. Коста Колев). Съпр. орк., с рък. авторът Коста Колев започва музикалната си дейност като народен музикант. Роден е в село Кортен, Сливенски окръг. Сред почитателите и познавачите на българската народна музнка той е известен преди всичко като един от най-талантливите и стилни изпълнители на акордеон. Вече 20 години името на Коста Колев е свързано с развитието и популяризирането на българската народна музика. Той е диригент на оркестьра при Ансамбъла за народни песни при българското радио и телевизия и ръководител на оркестър от народни инструмент. Негово дело са и обработките на много народни песни и танци. Композиторската дейност на Коста Колев е насочена главно в областта на народната музика. Той е един от творците на песни с нова тематика, създадени в народен дух. Настоящите записи на Коста Колев се отличават с по-цветиста оркестрация. Застъпени са характерните мелодични особености на няколко фолклорни области— Добруджанска, Тракийска, Северняшка, Пиринска. Борислав Геронтиев |
| Стар Димо, стара войвода, Момне ле , мари хубава, Петра по двори ходеше, Хвалих се, мале, похвалих, Запели се два славея. Съпр. Странджанската група (3, 4), съпр. орк., обр. и дир. Коста Колев (1, 2, 5) |
5 7 | ВТМ 6080 |
5 7 | ВТМ 6080 |
8 7 | ВТМ 6079 |
8 7 | ВТМ 6079 |
| Луиза (***) - дир. Д. Ганев, Трудова песен (Дж. Едеран) - дир. М. Аладжем, Попътен вятър (***) - дир. Д. Ганев |
3 3 | ВЕМ 6077 |
| I Пролет идет, т. Ас. Босев Кой почука, т. М. Христов Пролетен дъжд, т. Хр. Черняев Пролетна песенчица, т. Ас. Босев II Есен в полето, т. Т. Лазаров Влак, т. Ник. Зидаров Птиченцето, т. Т. Лазаров Житно зрънце, т. В. Паспалеева Изп. камерен състав от хор "Бодра смяна". Съпр. духов квинтет в състав: Христо Владовски - флейта, Златан Сираков - обой, Трифон Жеков - кларинет, Димитър Пържов - фагот, Павел Мадолев - валдхорна. Диригент Лиляна Бочева |
3 2 | ВНМ 6076 |
| 1. Не бързай, Радо 2. Кера Стояну думаше 3. Вуйчо ти субат калеса 4. Турчин Калини думаше Съпр. орк., обр. и дир. Анастас Наумов Ева Георгиева е една от изтъкнатите певици на добруджански народни песни. Родена и отраснала в добруджанското село Рогозина, тя е съхранила в песенния си репертоар неповторими народни песни, които разказват за юначни и напети хайдути, за жътва, за герджик седенки и вити хора, за сватби, за трапези и за празници. В тях живее добруджанецът със своите скърби и радости, със своя бит и душевност, с труда си и с вечните си мечти за щастие, плодородие и благоденствие. В песента „Не бързай, Радо" се пее за мъката на една мома, породена от волята на бати й. Поради дребни семейни свади Радиният брат не я дава на любимия Гроздю и я обрича на доживотна тъга. В „Кера Стояну думаше" е изпята друга мъка: на млада невеста, която три години гледа болния си мъж и бял ден от грижи не е видяла. „Вуйчо ти субат калеса" разказва за неразумната ревност. И накрая в „Турчин Калини думаше“ друговерецът се възхищава и прекланя пред хубостта на българката. Плътният, нисък глас на Ева Георгиева и високата и певческа култура увеличават въздействието на песните й. Обработките на композитора Анастас Наумов се отличават с верен усет към народната песен. Под неговото диригентство са направени и записите на предложените в тази плоча песни. Захари Захариев |
2 2 | ВНМ 6075 |
| 1. Тодю, лелин Тодю 2. Сичкине гори джанъм 3. Костадинице, невесто Съпр. орк.с дир. Ан. Наумов Песните, включени в настоящата плоча, са малка частица от несметното песенно имане на Орфеевата планина — горда Родопа. Те разказват случки из ежедневния живот на родопските селяни и за събития от историята на този бьлгарски кът. В „Костадинице, невесто" се пее за размирното време през османското робство. Песента „Сичкине гори джанъм" е една клетва за вярност: "или ма дайте дену си галям, галям драговам, или ма жив заровете". А в хумористичната народна песен „Тодю, лелин Тодю" е осмян един мъж, който обича да поглежда чуждите невести. Изпълнителката на тези песни Надежда Хвойнева е родена в село Левочево, Смолянско. Там тя слуша хубавите родопски народни песни и от малка запява. В София Надежда Хвойнева идва като солистка на самодеен колектив и спечелва първа индивидуална награда. От 1958 година е солистка на Ансамбъла за народни песни на БРТ. Със своя красив, нисък глас и с голямото си изпълнителско майсторство тя завладява слушателите — любители на родопските песни. Песните, включени в тази плоча, са обработени от Анастас Наумов и са изпълнени под негово диригентство. Захари Захариев |
5 6 | ВТМ 6074 |
5 6 | ВТМ 6074 |
5 4 | ВТМ 6073 |
| I страна 1. Моя златна есен - С. Русинов, Г. Бакалов (4.05) 2. Сладко нещо - б. т. Б. Гудев (2.05) II страна 1. На летището - б. т. М. Спасов (2.20) 2. Луна от захар - В. Казасян, М. Спасов (3.50) Вокален квартет "До-ре-ми-фа" в състав: Н. Казасян, Г. Минкова, Ек. Грънчарова, Г. Ранджева съпр. ЕОБРТ, дир. В. Казасян Художник — Дянко Дянков |
| I страна Вървим по улицата (Ив. Стайков - Д. Симеонов) — 3.00 Брезите (А. Заберски - Д. Симеонов) — 3.20 II страна Под чадъра (В. Казасян - Д. Симеонов) — 4.25 Интимност (Й. Цанков - Д. Симеонов) — 3.05 Изп. орк., дир. Д. Симеонов (1, 2, 4), ЕОБРТ, дир. В. Казасян (3) |
