1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30718 коментара
3 2 | ВКА 10269 дата на запис: 1978 |
| Страна А Роберт Шуман. Соната за пиано оп. 11 във фа диез минор: 1. Introduzione — 13.10 2. Aria — 3.30 Страна В 3. Scherzo e intermezzo 4. Finale — 17.10 Арабеска оп. 18 — 6.40 Марта ДЕЯНОВА - пиано Художник — Димитър Ташев |
5 2 | ВСА 10271-10272 (2 плочи) |
| ВСА 10271 A1 Синфония № 1 Фа Мажор 2 Синфония № 2 Ре Мажор 3 Синфония № 3 Ре Минор B1 Синфония № 4 Ми Минор 2 Синфония № 5 Ре Минор 3 Синфония № 6 Ля Минор ВСА 10272 C1 Синфония № 7 Соль Мажор 2 Синфония № 8 Соль Мажор 3 Синфония № 9 Соль Минор D1 Синфония № 10 Ля Минор 2 Синфония № 11 До Мажор 3 Синфония № 12 До Минор (La Geniale) |
1 3 | ВКА 10270 1978, дата на запис: 1978  |
| Страна А ЙОХАНЕС БРАМС. ВАРИАЦИИ И ФУГА ВЪРХУ ТЕМА ОТ ХЕНДЕЛ — 22.00 Страна В ВАРИАЦИИ И ФУГА ВЪРХУ ТЕМА ОТ ХЕНДЕЛ (продължение) — 04.45 ФРЕДЕРИК ШОПЕН СКЕРЦО № 3 on. 39 в до диез минор — 7.35 ПОЛОНЕЗА във фа диез минор on. 44 — 10.00 |
9 4 | ВКА 10268 1978, дата на запис: лятото 1976 |
| Страна А Букстехуде - Прелюд и фуга в сол минор (10.05) Брунс - Прелюд в ми минор (9.45) Страна В Й. С. Бах - Прелюд и фуга в ре мажор (10.15) Й. С. Бах - Токата и фуга в ре минор (9.10) Записите са правени през лятото на 1976 г. Нева Кръстева – име, свързано с голямата популярност на първи български органист, но и с авторитета на музикант, великолепно съчетаващ таланта на изпълнителя с интелекта на изследователя и фантазията на твореца. Нейният път – израстнала в семейство на видни музиканти, завършва Московската консерватория (1972 г.) като музиковед-теоретик и изпълнител-органист при проф. Ройзман, специализира в Прага и Цюрих при И. Райнбергер, работи от 1974 г. като асистент по полифония в Бълг. държ. консерватория. Концертира – СССР (71, 72), Чехословакия (73, 77), ГФР (77), участва на органните фестивали в Оломоутц и Братислава. От есента на 1974 (построяване на органа в София) изнася концерти у нас, представяйки почти всеки втори месец нова солова програма, а от сезона 77/78 започва реализация на цикъл от 18 концерта, обхващащ цялото органно творчество на Й. С. Бах. Репертоарът ѝ – целият Бах (над 100 творби), Хенделовите концерти, Шайдт, Букстехуде, Фрескобалди, Пахелбел, Шуман, Лист, Брамс, Франк, Регер, Хиндемит, Пуленк, Шостакович, Месиен, Слонимски. И български композитори – В. Казанджиев, К. Кюркчийски, М. Пеков, Д. Наумов, Р. Бальозов, собствени творби. И няколко думи на самата изпълнителка – за нейния инструмент, за нейното изкуство: „Кое е привлекателното в органното изкуство? – Възможността за изпълнителя да притежава в един инструмент такива огромни средства, с каквито разполага само оркестърът, при това съчетани с прекрасна, многовековна органна литература. Това изпълва с енергия, чувство на радост, желание за пълнокръвна изява на собствената творческа природа, развива импровизаторски възможности...” Дитрих Букстехуде (1637–1707) – виртуоз органист, създател на немската органна токата, едно от най-значителните имена на 17 век, чието влияние се усеща в цялата епоха, дори и при ранния Бах. Прелюд и фуга в сол минор носи типичното за времето вътрешно делене на Прелюда (басоостинатна част, фуга, наподобяваща скерцо с педално соло), а грандиозната фуга с голяма кода оформя като финал това своеобразно подобие на бъдещия четиричастен цикъл. Николаус Брунс (1665–1697) – много талантлив органист, с твърде кратък живот. В творбите му се долавя донякъде силата на неговия учител Букстехуде. Прелюд в ми минор представлява същото многочастно тълкуване на формата (две фуги, импровизационен дял, два речитатива), което се среща и при Букстехуде. Й. С. Бах (1685–1750) пише във Ваймар около 1709 г. две от най-ярките сред огромното му органно наследство творби. Прелюд и Фуга в ре мажор увлича със спонтанността и силата на изживяването, с блясъка и виртуозността си. Началният дял на Прелюда – педален речитатив с ефекти, гамообразни пасажи, изискващи необикновена педална техника от изпълнителя, е последван от едно внушително изграждане от типа на кончерто гроссо. А монументалната виртуозна Фуга изразява темперамента, жизнената мощ на младия Бах. Токата и Фуга в ре минор – най-популярната творба за орган, превърнала се в съзнанието на слушателите сякаш в символ на този инструмент. Анди Палиева Художник — Дянко Дянков |
3 2 | ВАА 10265 дата на запис: издание 1978 г. |
| I страна — 23.00 Музикални откъси из: Увертюра към оп. "Бенвенуто Челини" Валс из "Фантастична Симфония" "Траурно-Фантастична Симфония" Оп. "Троянците" Увертюра към оп. "Беатриче и Бенедикт" II страна — 23.00 Увертюра "Римски Карнавал" Симфония "Ромео и Жулиета" Симфония "Чайлд Харолд" "Реквием" Изпълняват: Елисавета Сотирова, Петър Петров, Георги Гайтаников Режисьор: М. Каменова |
| 1 страна Песен за партията (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.00 Стоян на мама думаше (обр. К. Шопов) — 1.45 Черешко чьорна вишничко (обр. К. Шопов) — 4.30 Мъри моме — 1.15 Ръченица (***, изп. Г. Неделчев) — 1.15 Орешко, зелен и кръвен (обр. К. Шопов, сол. Т. Колева) — 1.50 Коледарска песен (м. К. Шопов, т. нар.) — 2.00 Право хоро - харм. К. Шопов — 2.40 Гиди ябълко - харм. К. Шопов — 0.40 2 страна Вари баба трахана — 1.25 Весело хорце (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.10 Пролет вече е дошла (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.40 Люлчица се залюля (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.00 У Недини слънце грее (м. Ас. Диамандиев) — 1.20 Мъри бяла калино (обр. К. Шопов) — 2.00 Нещо крекна в зелника (м. К. Шопов) — 1.40 Тръгнал ми Щурчо (м. К. Шопов) — 1.15 Ладуване (харм. К. Шопов) — 4.20 Тракийският пионерски ансамбъл за народни песни и танци — гр. Хасково е основан през 1974 година с главен художествен ръководител Константин Шопов. В състава на ансамбъла влизат 3 звена с около 300 участници — народен хор, оркестър от народни инструменти и танцов състав. Хорът при ансамбъла е еднороден, състоящ се от момичета; оркестровият състав е изграден от кавали, гайди, тамбури, басови инструменти и тъпан. Характерно при този състав е, че се използуват все още малко популярни детски народни музикални инструменти като: дудучета, окарина, цафара, двоянка, масурче, двуструнна усла, триструнна тамбура, малки звънчета и хлопки, панички, бърдучета, дървени лъжички, жабки, клепало, кречетало, църкало, бръмкало, бухай, чимпари и др. Танцовият състав е смесен. Репертоарът на ансамбъла е съобразен с възможността на децата, като в по-голямата си част е от тракийската фолклорна област. Ръководството на ансамбъла си е поставило задачата да запази и развие песенното, инструменталното и танцувалното богатство на фолклора от Тракийския край. За кратко време ансамбълът стана база, център, който дава насока за развитието на музикалната култура сред младото поколение на Хасковски окръг. Най-добрите негови изпълнители биват насочвани в училищата по изкуствата. През лятото на 1977 г. ансамбълът взе участие в XIII международен фолклорен фестивал в Бургас, а през месец октомври същата година бе изпратен да участвува в IX международен фолклорен фестивал "Радостта на Европа" в Белград. На V републикански фестивал на художествената самодейност аисамбълът завоюва званието "лауреат" и златен медал. В настоящата плоча са включени най-добрите изпълнения на ансамбъла. Андриана Ковачева |
5 4 | ВАА 10262 дата на запис: 1978 |
| Аленото цвете. Драматизация по едноименната руска народна приказка Страна А — 22.00 Страна Б — 22.30 В ролята на Аленото цвете - Славка Славова Участвуват още артистите: Рачко Ябанджиев, Йорданка Кузманова, Ванча Дойчева, Софка Атанасова, Ириней Константинов, Маргарита Стефанова Автор и режисьор на драматизацията: Ребека Арсениева-Майлер |
7 3 | ВНА 10261 1978 |
| I страна ПОСГОДИЛА СЕ ПЕТРАНКА (3.10) ПАНАЙОТ БОЙКИ ДУМАШЕ (6.05) ПРАВО ЧЕКАНСКО ХОРО НА ПОЯС (2.05) ДАЙЧОВО ХОРО (2.10) ИВАН ЕЛЕНА ДУМАШЕ (2.25) ЦОНЕ, МИЛО ЧЕДО (2.30) Съпр. Странджанската група (1, 2, 5), съпр. Р. Сираков - тамбура, А. Раданов - виола (3, 4, 6) II страна ГРАОВСКО ХОРО (2.45) ЧЕКАНСКА КОПАНИЦА (3.50) МАМА ТОДОРЧО ДУМАШЕ (4.50) ЗАПРАВИ СИ ДЮЛГЕР ТОДОР (2.20) СТАРЧЕСКА РЪЧЕНИЦА (3.10) ПАЙДУШКО ХОРО (3.10) Съпр. Странджанската група (3, 4), съпр. Р. Сираков - тамбура, А. Раданов - виола (1, 2, 5, 6) Художник — Димитър Димитров Йорданка Илиева е между най-ярките и стилни изпълнителки на българските народни песни и специално — на песните от Ямболско. Родена е в с. Недялско, Ямболско, на 22. VIII. 1922 г. и от малка живее в атмосферата на богатата и сложно орнаментирана тракийска песен. Начина на пеене и голямата част от песните си Иорданка учи от майка си — също добра певица. Тя овладява до съвършенство сложния и красив народно-изпълнителски стил, и твърде млада вече е известна певица със своя богат и разнообразен и по тематика и по жанр репертоар, с красивия си звънлив глас и изразително изпълнение. През 1943 г. прави първи записи за грамофонни плочи, а от 1946 г. пее по Радио София. Когато през 1951 г. се създава Държавният ансамбъл за народни песни и танци, Йорданка Илиева е между първите приети в него и там като солистка работи повече от 26 години. Добросъвестна и прецизна, вярна на голямата си любов към българската народна песен и нейния абсолютен стил, Йорданка е истинска нейна пазителка и популяризаторка. Едновременно с участието си в Държавния ансамбъл тя е ярка солистка, търсена и обичана от публиката у нас и зад граница, на сцената и в програмите на Радиото и Телевизията. Наградена е с орден „Кирил и Методий" — I степен. Илия Димитров — майстор-гайдарджия, представител на шопския край, е роден в с. Чеканчево, Елин Пелинско, на 30. X. 1922 г. Баща му — също гайдарджия — е неговият учител по гайда. И още 16-годишно момче, през 1938 г. Илия вече свири в Угърчинската трупа при Радио София. От създаването иа Държавния ансамбъл за народни песни и танци Илия Димитров е в оркестъра. Там му се възлагат както солови задачи в пиесите, така и самостоятелни концертни изяви. Особено интересен е с виртуозното владеене на най-сложни ритми и умението му да ги свързва в цялостно изпълнение. Неговите слушатели и почитатели добре познават прецизността на неговото свирене и верността му към особеностите както на инструмента, така и на края, от който произхожда и откъдето е голямата част от личния му репертоар. Илия Димитров е от онези гайдарджии, който могат да се посочат като пример за поддържане на традиционното ни инструментално народно наследство и художественото му пренасяне в съвременността. Награден е с орден "Кирил и Методий" — II степен. Мария Кутева |
6 5 | ВНА 10260 1978 |
| I страна 1. Горе ле, горо зелена (3.40) 2. Де гиди, луди, млади години (4.30) 3. Три пъти поминах (2.10) 4. Слезнал ми делчо (3.30) 5. Собрали ми се сватове (2.00) 6. Три години (4.55) Съпровожда оркестър; обраб. на песните Анастас Наумов (1, 2, 4, 6), Стефан Кънев (3, 5); диригент Анастас Наумов (1—6) II страна 1. Лиляно, моме хубава (2.10) 2. Ой, провикнал се зелен здравец (4.05) 3. Що доста седяхте мори (2.50) 4. Донка бели платно (5.05) 5. Чула се, прочула (3.00) 6. Кога си тръгнах (3.55) Съпровожда оркестър; обраб. на песните Анастас Наумов (2, 6), Стефан Кънев (1, 3, 4, 5); диригент Анастас Наумов (1—6) Илия Аргиров е най-ярката звезда от съзвездието певци — изпълнители на народни песни от Пиринския край. Роден в град Сандански през 1931 г., още от дете слуша чудните песни, конто пее неговата майка, надарена певица — с огромен песенен репертоар. Илия Аргиров наследява певческия дар на майка си, както и нейния репертоар и непрекъснато учи нови песни, които разкриват пред него богатата душевност на населението от този край на родината ни. Неговите песни, надхвърлили отдавна внушителната цифра 200, възпяват великолепието на красивата Пирин планина с нейната вечна зеленина и легендарна хубост, с безбройните бързоструйни благодатни потоци, които се разливат из плодородного пиринско поле : възпяват родолюбието и всеотдайната обич на тукашния човек към род и родина, към мирен и съзидателен живот, стремежа му към човешко щастие, към свобода и волен полет на мечтите. В голяма част от песните на Илия Аргиров се пее за гиздавите млади девойки, който са предани и верни в любовта, в приемствената традиция да създават дом и здрава челяд; пее за недостижимото умение на тукашните жени да създават красота в дома и живота си. В някои от песните се разказва за дълги гурбетчийски години, за несподелена любов, за жалба по мъжка рожба, за мъка по несбъдната любов, за жал по неусетно пропиляна младост. Но в тия песни, изпълнявани емоционално и вълнуващо от Илия Аргиров слушателят усеща неотдавнашния несретен живот на народ, пъшкащ под робския ярем, нерадостната съдба на бедния и изоставен на собствената си съдба човек. Затова с какво по-топло и особено вълнуващо чувство певецът изпълнява песните, в който се пее за легендарния Крали Марко, за Яне Сандански и Гоце Делчев, както и за цял низ още народни герои, отдали живота си за щастието на род и родина. Песните на Илия Аргиров разкриват една жива, наситена с багри и чувства картина на народния бит, на народния характер и нрави, на народната традиция, преживяла вековете. Ето зато от песните на Илия Аргиров лъха бодрост, оптимизъм, внушават на слушателя трепетни чувства в съзиждането на новия живот. Илия Аргиров вече 20 години е солист на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" и заедно с него разнесе славата на песните от пиринския край далеч зад родните простори. Неговите възторжени изпълнения захласваха слушатели от Чехословакия и Италия, от Тунис и Индия, от Полша и Индонезия, от Унгария и Бирма, от Алжир и Мароко. Елена Огнянова |
| Страна А — 24.00 Пролог, Там, в дън годините, Във този град, Вечерен път, И пак онази стряха, Горещини, горещини, Но със коси на самодива, И подир себе си, Шуми насред площада, Хайдушко сборище, Гунчов кайнак, Разговор с един паметник, Песен за Добри Чинтулов Страна Б — 23.50 Сливенска марсилеза, Комуната, Съби Димитров, Безименните, Едва ли знаеш, Панайот Бойки думаше, И в моята софийска стая, Епилог Изпълнява: Стефан Гецов Режисьор: Георги Аврамов |
6 3 | ВНА 10257 1978 |
| I страна Арабаджийско хоро (3.00) Станиславска ръченица (3.15) Ваешко хоро на пояс (4.00) Чаневско хоро (3.20) Крумовско хоро (4.00) Девненско хоро (3.25) II страна Буенек (3.35) Кипренско хоро (3.45) Северняшко хоро (3.25) Ръченица (2.50) Джиновско хоро (3.20) Веселиновско хоро (3.25) Димитър Стойков е добре известен като акордеонист. Няколко плочи на „Балкантон", множеството записи в Радио София и Радио Варна, честото му участие в концерти и други прояви потвърждават добрите му качества на инструменталист и музикант, който съхранява и развива народните музикални традиции, наследени or родителите му — бащата свирач на кавал, майката — народна певица, от дядото — гъдулар и чичовците — гайдарджии. Закърмен с народната музика, той я чувствува дълбоко в себе си и това му позволява да бъде верен и убедителен изпълнител. Нещо повече, надарен музикант, в много случаи той става продължител на народните традиции. Като изпълнител той често сам нагласява народните мелодии, или обогатява и развива вече познатите. По тозн начин, както и в миналото, народният изпълнител става и творец, създател на музиката, която изпълнява. Хората на Димитьр Стойков носят характерните стилови особености на фолклора от Варненския край и Добруджа. Отличават се с голямо мелодическо богатство и разнообразна ритмика. Съществена особеност е голямото ладово разнообразие, което внася специфични интонационни нюанси и придава самобитност на мелодиката. Всяко едно от хората притежава много характерна и ярко изразена мелодична особеност. Основните мотиви и тематични ядра са силно индивидуализирани, което придава специфичен облик на всяко хоро. Но Стойков умее добре да развива началните тематични елементи. Колената органично израстват от първоначалните мотиви, развиват и обогатяват първоначалния образ, без да се отдалечават или да му противоречат. По този начин се достига до тематично единство н многообразие в звученето на хората. При това новите колена не преповтарят вече познатото, а внасят нещо ново, контрастно. По този начин се постига интензивност в мелодичното развитие. Ритмиката в органично сьчетание с красивата мелодична линия се откроява като един от най-характерните белези на хората на Димитър Стойков. Възхищение поражда изумителното разнообразие и богатство на ритмичните елементи и тяхното оригинално съчетание. Може би това се дължи на характерните движения на играещите, които вероятно са породени от определени емоционални импулси. Хармонизацията и оркестрацията на хората на Димитър Стойков от композитора Йоско Йосифов е направена с голямо майсторство и вкус. Йосифов е запазил прелестта и искреността на всяко едно от тях, като е потърсил интересни темброви нюанси и оркестрови щрихи, които най-убедително да изтъкнат характерните особености на всяко хоро. Дискретно изграденият съпровод носи тематично и полифонично раздвижване и обогатява цялостния облик на музиката. Хората на Димитър Стойков носят богата емоционална изразителност. Те притежават красива мелодика и свежа ритмика. Отличават се с голяма съдържателност и увличащ темперамент. В някои от тях откриваме бликналата емоционалност на напиращите радостни настроения, в други някаква своеобразна поетична развълнуваност или скрита тъга. Това разнообразие на чувствата и преживяванията, пораждани от хората на Димитър Стойков ги прави привлекателни и интересни както за играене, така и за слушане. Те притежават белезите на концертни пиеси, които доставят голяма естетическа наслада. Стоян Ангелов |
5 7 | ВТА 10256 1979, дата на запис: 1979 |
5 7 | ВТА 10256 1979, дата на запис: 1979 |
5 7 | ВТА 10256 1979, дата на запис: 1979 |
| Страна А 1. Край реката - б .т. Захари Петров, ар. Румен Бояджиев (3.35) 2. Обич - м. и ар. Стефан Диомов, т. Адриана Йорданова (3.45) 3. Ако аз те погаля - м. и ар. Стефан Димитров, т. Николай Кънчев (2.40) 4. Интимно - м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Румен Бояджиев (3.30) 5. Дар съм ти купил - м. и ар. Стефан Димитров, т. Захари Петров (3.20) Диригенти Ст. Диомов (2), Ст. Димитров (3, 5), Р. Бояджиев (1, 4) Страна Б 1. Спомен за часа по пеене - м. и ар. Стефан Диомов, т. Зорница Димитрова (3.55) 2. В края на лятото - м. и ар. Найден Андреев, т. Михаил Белчев (4.00) 3. Антимолитва - м. и ар. Найден Андреев, т. Петя Йорданова (4.10) 4. Този път пред нас - м. и ар. Вили Казасян, т. Захари Петров (3.00) 5. Сбогом, мое щастие - б. т. Захари Петров, ар. Иван Пеев (3.30) Диригенти Ст. Диомов (1), В. Казасян (4), Н. Андреев (2, 3) , Ив. Пеев (5) ВОКАЛНА ГРУПА ТОНИКА: Анастасия Бинчева — сопран Геновева Найденова — алт Иван Христов — тенор Георги Найденов — бас-баритон Вокален аранжьор и продуцент Стефан Диомов Записите са направени с Формация Студио Балкантон и щрайх в Студио Балкантон, София, 1978 Тонрежисьори: Деян Тимнев, Васил Стефанов Благодаря на всички участвуващи в записите за тяхното съдействие ТОНИКА |
3 3 | ВАА 10253 дата на запис: 1978 |
| Страна А — 24.50 Пролог от "Кървава песен" на П. П. Славейков Крали Марко загубва силата си Вързан хайдутин Хайдут Велко Пушка пукна Страна Б — 25.40 Два са братя делба делили Мануил майстор Пасъл е Дойчо шилета У Недини слънце грее Срещнали се два гявола Мома и терзийче |
8 3 | 196, ВНН 196 |
| А1. Дели на Вайда думаше - сол. Р. Стоименова и Ил. Аргиров 2. Мори Айда, Айда (обр. К. Стефанов) 3. Издолу иде едно невестенце - сол. В. Цветкова 4. Брала мома зелен здравец (обр. Ст. Кънев) - сол. Л. Георгиева 5. Писмо ти е дошло - сол. Ил. Аргиров 6. Мама Тоде учеше (обр. Ал. Кокарешков) В1. Повдигни си, мило либе - сол. Р. Стоименова 2. Ди-ли, до 3. Разболе се младо македонче - сол. Ил. Аргиров 4. Ей мори Ружке (обр. К. Стефанов) - сол. В. Карадалиева 5. Излязла е бяла Рада - сол. М. Димитрова 6. Ах, колко ойдох, Маро (обр. Ал. Кокарешков) |
5 4 | ВНА 10165 1978 |
5 4 | ВНА 10165 1978 |
6 3 | ВХА 10250-10251 (2 плочи) |
| ВХА 10250 ЛИТУРГИЯ on. 41 а/ След възгласа: "Благословено царство.. 6/ След първия антифон в/ След малкия вход д/ След прочитане на Апостола д/ След прочитане на Евангелието е/ Херувимска песен ж/ след Херувимската песен з/ "Верую" и/ След верую к/ След възгласа: "Твоя от твоих..." ВХА 10251 л/ След думите: "Изрядно о пресвятей..." м/ След възгласа: "И дажд нам единем усты..." н/ Отче наш о/ Причастен стих п/ След възгласа: "Со страхом Божиим..." Изп. Българска хорова капела "Св. Обретенов", солисти Т. Григоров-Терес, Бл. Спасов, Н. Ягоридков, Ал. Манолов, дир. Г. Робев ЛИТУРГИЧНИ ПЕСНОПЕНИЯ 1. Херувимска песен 2. Тебе поем 3. Достойно есть 4. Отче наш 5. Блаженни яже избрал 6. Ныне силы небесные Изп. БФК "Светослав Обретенов", солисти Т. Григоров-Терес, (1,3) и Ал. Манолов (1), дир. Г. Робев компактдиск 050095 |
| I страна 1. НАША ГОРДОСТ (2.55) 2. АЛЕКСАНДРИЯ (3.50) 3. ПРАВО ХОРО (2.30) 4. РОСНА КИТКА (3.10) 5. ПИРИНСКО ХОРО (3.25) 6. МЛАДЕЖКО ХОРО (3.30) Музика: Д. Илиев (1, 2, 4), Хр. Раданов (3, 5, 6), соло кларинет Емил Младенов (3) II страна 1. ПРОЛЕТНО ХОРО (3.15) 2. ГАНКИНО ХОРО (4.10) 3. ДАЙЧОВО ХОРО (5.05) 4. ДИЧЕВО ХОРО (3.30) 5. СИТНА СЕВЕРНЯШКА РЪЧЕНИЦА (3.00) 6. ЛОМСКА КОПАНИЦА (2.55) Музика : Д. Илиев (1, 2, 3), Хр. Раданов (4, 5). Ив. Чокоев (6) Софийският духов оркестър при Столичния градски народен съвет, ръководен дълги години от известния диригент Сашо Михайлов, има вече 30-годишна история. В нея са записани над 3600 концерти и участия, десетки премиери, няколко награди и отличия. Той е не само една от "музикалните забележителности" на нашата столица, но и представителен национален духов оркестър от 90 души. Получил е отдавна заслужено признание у нас и в чужбина, участвувал е с успех в международни фестивали на духови оркестри в Унгария и Швейцария, концертирал е в ГДР и Австрия. Разполагащ с всички инструменти, необходими за един голям съвременен изпълнителски апарат от този жанр, Софийският духов оркестър притежава богата темброва палитра, която му позволява да интерпретира пълноценно и най-сложни произведения. Репертоарът му се отличава с голямо разнообразие и обхваща произведения от различни стилове, епохи и жанрове — от популярни пиеси до оратории, симфонии и концерти, централно място в репертоара му заема национална музика — обработки на фолклор и творби на български композитори. Предназначена за най-широка слушателска аудитория, тази плоча е посветена само на един дял от репертоара на Софийския духов оркестър — обработки на народни танци. Този род музика — жизнерадостна и весела, звучаща особено интересно и привлекателно в изпълнение на духов оркестър, се ползва с много голяма полулярност сред населението. Плочата предлага мелодии от различни краища на страната, които дават по-широка представа за българския музикално-танцов фолклор с неговата самобитна и увличаща ритмика и метрика. Евгени Павлов |
