1 година
За сайта17 11 | ВТА 10311-10312 (2 плочи) 1979, дата на запис: 1979 |
17 11 | ВТА 10311-10312 (2 плочи) 1979, дата на запис: 1979 |
ВТА 10312 I 1. Стрелки вертятся (Л. Ивановой, Н. Захариевой) 2. Одна любовь (Л. Ивановой, Ас. Ошанова) 3. Околдованная душа (П. Михайлова, Кр. Станишева) 4. Желание (Л. Ивановой, Н. Захариевой) 5. Вечернее танго (М. Аладжема, Кр. Станишева) II 1. Единственное извинение (Ив. Пеева, Иля Велчева) 2. Зов (В. Казасяна, Бл. Димитровой) 3. У меня нет вопросов (Ив. Пеева, Ж. Кюлджиевой) 4. Преображения (Ал. Йосифова, П. Матева) 5. Маки (М. Щерева, К. Донкова) |
17 11 | ВТА 10311-10312 (2 плочи) 1979, дата на запис: 1979 |
17 11 | ВТА 10311-10312 (2 плочи) 1979, дата на запис: 1979 |
ВТА 10311 I 1. Мой город (Т. Русева, Н. Захариевой) 2. Когда первый раз тебя встретила (А. Гаргова, Д. Дамянова) 3. Жажда (Ал. Йосифова, П. Матева) 4. Не стареет этот мир (Т. Русева, Д. Дамянов) 5. Как птица (М. Ваклинова, Н. Захариевой) II 1. Немое кино (М. Щерева, Л. Такева) 2. Огнище (Т. Русева, Д. Дамянова) 3. Воспоминания о птицах (Ал. Йосифова, П. Матева) 4. Если можешь, догони меня (М. Ваклинова, З. Петрова) 5. Капитан (М. Аладжема, В. Ханчева) 6. После чуда (Ал. Йосифова, П. Матева) |
17 11 | ВТА 10311-10312 (2 плочи) 1979, дата на запис: 1979 |
17 11 | ВТА 10311-10312 (2 плочи) 1979, дата на запис: 1979 |
17 11 | ВТА 10311-10312 (2 плочи) 1979, дата на запис: 1979 |
ВТА 10311 Страна I 1. Моят град - м. Тончо Русев, т. Надежда Захариева, ар. Иван Пеев (4.40) 2. Когато първи път те срещнах - м. Асен Гаргов, т. Дамян Дамянов,ар. Константин Драгнев (3.25) 3. Жажда - м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Константин Драгнев (3.15) 4. Не остарява този свят - м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Константин Драгнев (3.30) 5. Като птица - м. и ар. Мишо Ваклинов, т. Надежда Захариева (3.55) Страна II 1. Нямо кино - м. и ар. Митко Щерев, т. Лозан Такев (3.35) 2. Огнище - м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Иван Пеев (3.15) 3. Спомени за птици - м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Константин Драгнев (3.05) 4. Ако можеш, настигни ме - м. Мишо Ваклинов, т. Захари Петров, ар. Румен Бояджиев (3.10) 5. Капитан - м. Морис Аладжем, т. Веселин Ханчев, ар. Иван Пеев (3.00) 6. След чудото - м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Константин Драгнев (2.55) ВТА 10312 Страна I 1. Стрелките се въртят - м. Лили Иванова, т. Надежда Захариева, ар. Иван Пеев (3.35) 2. Една любов - м. Лили Иванова, т. Асен Ошанов, ар. Иван Пеев (3.50) 3. Омагьосана душа - м. Петър Михайлов, т. Кръстьо Станишев, ар.Константин Драгнев (3.30) 4. Желание - м. Лили Иванова, т. Надежда Захариева, ар. Константин Драгнев (3.15) 5. Вечерно танго - м. и ар. Морис Аладжем, т. Кръстьо Станишев (4.10) Страна II 1. Единствена прошка - м. и ар. Иван Пеев, т. Иля Велчев (4.30) 2. Вик - м. Вили Казасян, т. Блага Димитрова, ар. Иван Пеев (3.45) 3. Нямам въпроси - м. Иван Пеев, т. Жива Кюлджиева, ар. Румен Бояджиев (3.15) 4. Преображения - м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Константин Драгнев (3.25) 5. Макове - м. и ар. Митко Щерев, т. Калин Донков (3.35) Худ. оформление Рачо Буров |
5 3 | ВАА 10310 1979, дата на запис: 1979 |
Страна А — 23.40 Страна Б — 23.55 Автор: Веседин Димитров Изпълняват: Николай Бинев, Кирил Янев, Борис Арабов и Любинка Няголова "... българската национална църква със своите манастири поддържаше националното самосъзнание и националното чувство на българския народ". ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, реч в Рилския манастир, 26 май 1946 година Възникването на българските манастири е свързано с покръстването на българите. Трудно може да се каже кой е първият български манастир — твърде много и бурни години са заличавали завинаги скъпи за нас свидетелства там, където ги е имало. Но знае се, че край старите столици Плиска и Преслав, край първите черкви, преди повече от хиляда години започват да се изграждат и манастирски общежития. Край голямата базилика в Плиска се намериха останки от цял манастирски комплекс. От известната преписка на Тудор Доксов, племенник на Борис I, научаваме, че Борис основал в местността „Патлейна", край река Тича, манастира "Свети Пантелеймон" — станал основа на знаменитата Преславска книжовна школа. Там коват началата на старата българска литература борисовият брат Черноризец Докс със сина си Тудор, другият му брат — Гавриил, надареният и високообразован престолонаследник Симеон. Сам Борис, приел името Михаил, се присъединява към тази плеяда, следи отблизо книжовните дела на именити и неизвестни за нас писатели и преписвачи на първите древни ръкописи. Знае се, че още тогава всеки монах е трябвало да бъде грамотен. Преписването и превеждането на книги се смятало не само за монашеска добродетел, но и за граждански подвиг. И този процес свързал с манастирите редица светски лица, преминали там първото си обучение в книголюбие. Византийското владичество от 1018 до 1185 година нанася силен удар върху българските манастири. Но не замира напълно животът в редица от тях. Пламъчето на родолюбието, просветата, националното самосъзнание, макар и едва мъждукащо, лумва през годините на Втората българска държава, за да продължи една бележита духовна традиция. Междувременно, през X и началото на XI век, се родили и набират сили манастирите на Иван Рилски, Прохор Пчински, Яким Осоговски, Гаврил Лесновски и други твърдини на българския дух. По това време българските монаси се сдобиват със свой манастир и на Атонския полуостров, манастирът Зограф. „Атон е бил образец за всички южнославянски манастири и е оказвал голямо влияние не само върху тяхното устройство, но и върху духовния живот в тях. По примера на атонските манастири и нашите, още преди робството, са били средища на литературна продукция." (Боян Пенев). Край Търново никнат Великата лавра „Св. 40 мъченици", мъжкият манастир „Св. Богородица Одигитрия", „Св. Богородица Темнишка", Килифаревският, Преображенският, Петропавловският, манастирът „Св. Тройца“, където ще извърши велик книжорен подвиг патриарх Евтимий. Като крепост в Родопите е застанал Бачковският манастир. А в Софийско има толкова манастири, че народът нарича околностите „Мала Света гора". И когато над България пада мракът на петвековното османско робство, зад манастирските огради негасимо свети българщината. Българщината, която буди първият народен будител Паисий (Хилендарският манастир става български през 18 век). Той ще пръсне навред своята малка книжка-манифест на националното самосъзнание. Това е времето, когато отвъд манастирските зидове творят вдъхновени зографи, резбари, златари; когато децата учат буквите по светчето и наустницата, а бащите им се кълнат в тъмни килии над ками и револвери и слушат огненото слово на Апостола Левски. И когато потрябва — от тези стеки тръгват на бой с оръжие в ръка! * * * „Скъпи са за нас българските манастири почетни останки от твърдините, в които се е запазил жив българският народен дух, много време скрижали на отцовския завет и гнезда, из които са изхвръкнали орлетата — възвестители на българското пробуждане. Те са жива и трогателна история на една епоха, толкова славна и толкова мрачна." ИВАН ВАЗОВ * * * Текстът на тази грамофонна плоча написа и подреди по трудове на Константин Преславски Григорий Бакуриан Патриарх Евтимий Паисий Хилендарски Феликс Каниц Максим Пелов Иван Вазов и от други извори през 1978 година ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ |
13 5 | ВХА 10307-10308 (2 плочи) |
A1 Velika Ekteniya 2 Blagoslovi Doushe Moya, Gospoda 3 Slava Edinordniy 4 Vo Tsarstvii Tvoem 5 Priidite Poklonimsya B1 Gospodi, Spasi Blagochestiviya I Svyatiy Bozhe 2 Sougoubaya I Posledouyushtiya Ektenil 3 Herouvimskaya Pesn 4 Prositelna Ekteniya I Ottsa I Sina Смесен хор на АПБР, дир. М. Милков C1 Verouyu 2 Milost Mira 3 Tebe Poem 4 Dostoyno Est D1 Otche Nash 2 I Douhovi Tvoemou I Edin Svyat 3 Hvalite Gospoda S Nebes 4 Blagosloven Gryadiy I Videhom Svet Istinniy 5 Da Ispolnyatsya Ousta Nasha 6 Boudi Imya Gospodne 7 Slava Ottsou I Blagochestiveyshago Смесен хор на АПБР, дир. М. Милков |
7 4 | ВОА 10302-10304 (3 плочи) |
Опера в три действия / Джузепе Верди ; Виолета Валери - Бевърли Силз - сопран ; Алфред Жермон - Николай Джеда - тенор ; Жорж Жермон - Роландо Панерай - баритон и др. ; Хор Джон Алдис ; Хормайстор Джон Алдис ; Кралският симфоничен оркестър ; Диригент Алдо Чекато. Участват още: Флора Бервоа - Делиа Уолис - мецосопрано ; Анина - Мирела Фиоринтини - сопран ; Гастон - Кит Ървин - тенор ; Барон Дюфол - Теренс Шарп - баритон ; Маркиз д'Обини - Ричард ван Алан - бас ; Доктор Гренвил - Роберт Лойд - бас. |
2 1 | ВРА 10301 дата на запис: издание 1979 г. |
Цигански барон, Горска лазаркиня, Карнавал в Рим, Дантеленият шал на царицата, Индиго и 40-те разбойника. Изп. СОБР, дир. Руслан Райчев |
1 2 | ВКА 10299-10300 (2 плочи) дата на запис: 1978 |
ВКА 10299 I страна СОНАТА ЗА ФЛЕЙТА И ПИАНО № 1 в си минор — 16.55 1. Andante 2. Largo e dolce 3. Presto СОНАТА ЗА ФЛЕЙТА И ПИАНО № 2 в ми бемол мажор — 7.55 1. Allegro moderate 2. Siciliano 3. Allegro II страна СОНАТА ЗА ФЛЕЙТА И ПИАНО № 3 в ла мажор — 7.40 1. Largo е dolce 2. Allegro СОНАТА ЗА ФЛЕЙТА И ПИАНО № 4 в до мажор — 9.00 1. Andante. Presto 2. Allegro 3. Adagio 4. Minuet I. Minuet II BKA 10300 I страна СОНАТА ЗА ФЛЕЙТА И ПИАНО № 5 в ми минор — 14.10 1. Adagio ma non tanto 2. Allegro 3. Andante 4. Allegro СОНАТА ЗА ФЛЕЙТА И ПИАНО № 6 в ми мажор — 10.40 1. Adagio ma non tanto 2. Allegro 3. Siciltano 4. Allegro assai II страна СОНАТА ЗА ФЛЕЙТА И ПИАНО № 7 в сол минор — 9.30 1. Allegro 2. Adagio 3. Allegro СОНАТА ЗА СОЛО ФЛЕЙТА в ла минор — 12.40 1. Allemande 2. Corrente 3. Sarabande 4. Bourree anglaise ЛИДИЯ ОШАВКОВА — флейта ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА — пиано |
1 1 | ВКА 10297-10298 (2 плочи) дата на запис: 1978 |
ВКА 10297 I страна 1. Вариации върху българската песен ''Горда Стара планина'' — 24.10 II страна Сонатина Кончертанте, Оп. 28 1. Con moto mosso — 7.30 2. Andantino — 4.50 3. Animato giocoso — 7.05 Красимир Гатев, пиано ВКА 10298 I страна 1. Импровизация, Оп. 36, № 4 — 7.10 2. Токата, Оп.36, № 5 — 4.07 3. Българска рапсодия ''Вардар''. Оп. 16 — 8.07 II страна Три пиеси за пиано, Оп. 15 1. Прелюд — 4.40 2. Есенна елегия — 6.00 3. Хумореска — 3.45 Пет силуета за пиано, Оп. 66 1. Въведение — 1.32 2. Спомен — 1.40 3. Танц — 1.15 4. Поезия — 2.15 5. Весел танц — 1.00 Красимир Гатев, пиано |
4 4 | ВТА 10293 1979, дата на запис: 1979 |
4 4 | ВТА 10293 1979, дата на запис: 1979 |
Side 1 1. Come L'Amore (Leon Ware and Bob Hilliard) — 4.33 2. I Love Loving You (Lara Saint Paul and Leon Ware) — 2.57 3. So Good (Lara Saint Paul and Leon Ware) — 4.00 4. Give Me All Of You (Leon Ware) — 5.53 Side 2 1. Thank You (Lara Saint Paul and Leon Ware) — 3.55 2. The Voodoo Lady (Lara Saint Paul, Shelby Conti and Leon Ware) — 5.10 3. You Know That I Love You (Lara Saint Paul and Leon Ware) — 2.52 4. Come L'Amore (Leon Ware and Bob Hilliard) — 2.55 Background vocal: The Pointer Sisters Recorded at Kendun Studio, Los Angeles Photo by Sofia Riva. Designer Mario Consoli |
2 2 | ВСА 10291 |
2 2 | ВСА 10291 |
Жени Захариева - пиано. Софийска държавна филхармония. Диригент Васил Казанджиев |
3 3 | ВСА 10290 дата на запис: издание 1983 г. |
РОБЕРТ ШУМАН ИНТЕРМЕЦО Оп. 4 в ми минор ИНТЕРМЕЦО Оп. 4 в ре минор Иван Дреников — пиано КОНЦЕРТ ЗА ПИАНО И ОРКЕСТЪР On. 54 в ла минор 1. Allegro affettuoso 2. Intermezzo. Andantino grazioso 3. Allegro vivace Иван Дреников — пиано Пловдивска държавна филхармония Диригент — Добрин Петков |
3 4 | ВСА 10289 |
Симфония № 2 в до мажор, Оп. 61 - изп. Софийска държавна филхармония, дир. Константин Илиев |
3 3 | ВТА 10288 1978, дата на запис: декември 1977 |
I страна ЗДРАВЕЙ, ДОЛИ / м. Дж. Хърмън, ар. традиционален (3.40) ОРК. „ДИКСИЛЕНД" : М.Ваклинов - тромпет, Вл. Георгиев - банджо, Й. Качаков - тромпет, Л. Борисов - бас, Н.Трошанов - тромбон, М. Станчев -- пиано, Л. Георгиев - кларинет, Кр. Калъчев - ударни, З. Ранчев - китара БЛУС В СИ БЕМОЛ / м. Дж. Адърли, ар. Л. Георгиев (5.10) ДЖАЗ КВИНТЕТ: Й. Капитанов - тромпет, М. Станчев - пиано, Л. Георгиев - алт сакс, Т. Стойков - бас, П. Спавов - ударни ЗЛАТНИ ВРАТА / м. и ар. Вес. Николов (8.10) ОРК. "БЕЛИ, ЗЕЛЕНИ, ЧЕРВЕНИ" : B. Николов - сопран. тенор саксофон, О. Виденов - ел. китара, Р. Начков - ударни, П. Джурков - пиано, П. Конев - бас САМБА / м. и ар. С. Щерев (6.25) ДЖАЗ КВАРТЕТ: C. Щерев - флейта, М. Станчев - пиано, Т. Стойков - бас, П. Спавов - ударни II страна ПЪРВА БЕТХОВЕН / м. Ор. Колман, ар. П. Петров (3.35) ОРК. „РУСЕ": П. Петров — алт, тенор саксофон, Б. Русев — алт, тенор саксофон, И. Петров — ударни, Пл. Николов — китара, бас РАЗХОДКА В НЕДЕЛЯ СЛЕД ОБЕД / м. и ар. Л. Денев (7.35) ДЖАЗ КВАРТЕТ ПРИ КУЛТ. ДОМ НА БДК: Л. Денев - ел. пиано, П. Томанов - тенор саксофон, Б. Динев - ударни, Ив. Иванов - ел. бас БАЛАДА / м. и ар. М. Станчев (3.55) ДЖАЗ ДУО: М. Станчев - пиано, С. Щерев - флейта ОПАСНИ ЗАВОЙ / м. и ар. Ал. Бръзицов (7.05) ОРК. „ЕКСПЕРИМЕНТ": А. Котев - ел. пиано, П. Михайлов - кларинет Д6, микромууг Т. Славов - ел. китари, Р. Купенов - ел. бас, Вл. Влаев - солран сакс, П. Славов - ударни, Кр. Калъчев - ударни, Вл. Владимиров - ударни Записите са направени в Радио София Тонрежисьори : Б. Ангелов, Т. Филков, Ал. Неферое, Ан. Станчев Продуцент: Петър Славов Редактор: Ник. Кюлджиев Тази плоча има документална стойност, равнозначна на първата излязла у нас плоча със записи на българска джазова музика. Три са основните аргумента, които ни дават право за подобно твърдение: спорадичните прояви на джаза в страната за пръв път бяха приобщени в мащабна и организирана форма на изява, записите почти изцяло отразяват състоянието на съвременния бьлгарски джаз (без приноса на големите оркестри), плочата представлява документ, позволяващ ни с надежда да спорим за утрешния ден на нашата джазова музика. Записите, които са включени в плочата, дават макар и бегла представа за етапа на подготовката и провеждането на Първия преглед на българските джазови оркестри, за усилията на инициаторите и организаторите — Съюза на музикалните дейци, и Главна дирекция "Българска музика" — да попълнят панорамата на прегледа с всички разклонения на съвременния бьлгарски джаз. С малки изключения те точно, макар и непълно, отразяват пътищата, по които се движат търсенията на музикантите и очертават перспективата за развитие на националния ни джаз. В доста широка стилова рамка са обхванати различни индивидуални пристрастия, които са спонтанен израз на подготовката на музикантите, ерудицията и възпитанието им като джазмени, тяхната музикална култура. Територията на тяхната изява има като пръв ориентир епохата на диксиленда, но постига най-мащабно разгръщане в "мейнстрима" и без да пренебрегва идиомите на модерния джаз от последните десетилетия атакува върховите постижения на рок-джаза. Към този богат и многообразен свят се приобщава и типичното национално звучене, тьлкувано в контекста на по-универсалната приложимост. Настоящата плоча, реализирана със студийни записи (дължим благодарност на редакция "Музикална продукция и състави" при Българското радио), ще разшири, навярно, кръга от почитатели на джаза и ще ги приобщи отчасти към атмосферата и творческите постижения на Първия преглед на българските джазови оркестри. Такава е и задачата, която са си поставили съставителите. Владимир Гаджев |