1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30697 коментара
1 2 | ВАА 10590 1982, дата на запис: 1981  |
| Страна А — 22.20 Страна Б — 24.00 Сценарий: Митьо Радуков Редактор: Елисавета Михайлова Режисьор: Андрей Аврамов Музикално оформление: Виолета Топалова Изпълняват: Николай Бинев, Петър Петров, Меглена Караламбова, Надя Савова, Борис Арабов, Иван Хаджирачев, Иван Златарев, Андрей Аврамов |
3 3 | ВАА 10588 1981, дата на запис: 1980 |
| Страна А Въведение — 4.30 Диалог по писма на Мина и Яворов (Пейо К. Яворов, в ролята на П. К. Яворов — Стефан Данаилов) — 2.30 Монолог на Катерина от "Укротяване на опърничавата" (Уилям Шекспир) — 3.00 Диалог на Аркадина и Тригорин от "Чайка" (Антон Чехов, в роялта на Тригорин — Радко Дишлиев) — 6.00 Диалог на Перичола и Вицекралят на Перу от "Каретата" (Проспер Мериме, в ролята на Вицекралят — Михаил Михайлов) — 8.00 Страна Б Въведение — 4.30 Диалог на Регина и Хоръс от "Лисичета" (Лилиан Хелман, в ролята на Хоръс — Иван Андонов) — 5.00 Монолог на Ласка Деспотова от "Избор по вариантната система" (Кольо Георгиев) — 2.00 Монолог на Електра от едноименната драма на Софокъл — 3.00 Монолог на Нина Заречная от "Чайка" (Антон Чехов) — 4.30 Сценарий — Йорданка Кузманова Редактор — Елисавета Михайлова Тонрежисьор — Асен Саев Тоноператор — Владимир Елшишки Музикално оформление — Виолета Топалова Режисьор — Мария Нанчева-Каменова Тази плоча, която слушателят държи в ръцете си, не е просто рецитал от откъси на популярната и обичана наша актриса Йорданка Кузманова, нито само неин творчески портрет. Тя е необичайна по форма - един дискретен автопортрет, от който могат да се чуят и монолози от големи роли, и размисли на актрисата върху тях, нейни виждания за характера на героините, нейни съкровено отронени думи за изкуството на театъра. Този авторски рецитал започва със собствено стихотворение за театъра, за съмнението на твореца в него, за вечно нерешения въпрос колко е дал и колко е взел в това творчество на самораздаването. Следва изпълнение на писма на Мина Тодорова с Яворов и стихове на поета, посветени на Мина. Тук се разкрива големия поетически диапазон на актрисата, нейната винаги осмислена, дълбока и топла лиричност. В партнерство със Стефан Данаилов — Яворов, тя издига любовта като вътрешна хармония на душите, като рядко намирано единство във възгледите за света, за живота и неговия смисъл. Само с няколко думи сме въведени в драмата на Катерина от „Укротяване на опърничавата", в кипежа на Шекспировите страсти, в тази луда надпревара за пълно, цялостно човешко осъществяване. Особено място в композицията заема Чехов. Йорданка Кузманова започва с изпълнение на монолога на Аркадина пред Тригорин от „Чайка", за да завърши плочата пак с откъс от "Чайка“, но този път финалния монолог на Нина Заречная, нейната първа роля на столична сцена в Народния театър. Две актриси — едната в началото, а другата в края на творческия си път. И между тях — собствения им живот, който сам по себе си е една дълбока и разтърсваща драма. Йорданка Кузманова възприема театъра като една игра на въображението, на чувствата, като търсене на неуловимата граница между реалното и фантастичното, между истинското и привидното. Но постепенно тази игра става за нея истински живот и смисъл на един живот. И затова тя иска да представи на слушателя полюсите, през които преминава актьорът, за да изучи вътрешния свят на човека, за да опознае много и противоположни духовни същности. Ние можем да се убедим в очарователното коварство на Перичола, героинята на Проспер Мериме, за която измамата е не проявление на лошо сърце, а едно изкуство, така необходимо на съблазнителката. Но можем да срещнем и коравосърдечие, сродено с престъпността, в Регина от „Лисичета" на Лилиан Хелман. Особено ценен е собственият подбор на репертоара, представен в плочата. Той обема както лирическата природа на Иорданка Кузманова, така и нейните възможности да характеризира богати и противоположни натури, възможностите й да изтръгва сълзи на съчувствие, и да предизвиква смях с тънката пародийност или острата комедийна стръв в образи като Ласка Деспотова от "Избор по вариантната система" на Кольо Георгиев. Но подвластни на нейния талант са преди всичко истинския, изстрадан драматизъм и действения патос на една воля, която рисува силни, устремени характери. Нейната Електра, това „полумомче, полумомиче", ще се съпротивлява срещу един държавен ред, който с цялото си същество усеща като несправедлив и ще се бори с всичките си сили да го промени. И слушателят ще може да усети как любовта към театъра, дошла от глъбините на детството, от песните и увлекателните игри, става за една дълбока, чувствителна и надарена натура не само професия, а и съдба, за да я изведе до празниците на дълбокото драматическо превъплъщение. Тази плоча е едно лично, близко запознанство както с актрисата от сцената, така и с нейния дълбок вътрешен свят. Севелина Гьорова |
2 2 | ВОА 10586-10587 (2 плочи) дата на запис: издание 1983 г. |
| Либрето Павел Спасов по легендата му "Греховната любов на Зографа Захарий"; изпълняват: Захарий - Павел Герджиков, Димитър - Никола Василев, Християния - Румяна Барева, майката - Рени Пенкова, клисар - Вертер Врачовски, I ктитор - Борис Богданов, II ктитор - Димитър Димитров, III ктитор - Николай Стоилов; четец Петър Дончев; съпровожда оркестър на Национален академичен театър за опера и балет, диригент Камен Големинов |
1 3 | ВАА 10583 дата на запис: 1980 |
| Страна А — 23.35 Страна Б — 18.30 Драматизация: Ребека Арсениева-Майлер Музика: Сергей Джоканов, Симо Лазаров Изпълняват: Явор Спасов, Луна Давидова, Надежда Топалова, Асен Ангелов, Вели Чаушев, Вълчо Камарашев, Д. Йовчева, И. Добрева, Мариана Пашова, Кристина Петева, М. Христова, Георги Джубрилов, Л. Кирилов, Т. Пройчев, Л. Константинов "ПО ЗАПОВЕД НА ЩУКАТА" е стара руска народна приказка. Създадена е преди много, много години — тогава, когато и многолюдните, шумни градове, и необятната руска степ, и далечната Сибирска земя били във владение на царя-самодържец и неговите велможи. Те притежавали великолепни дворци, обличали се в скъпи и красиви дрехи, водели охолен и безгрижен живот, а бедните селяни, "мужиците", били изцяло подвластни на тях. Руският селянин не разполагал нито със собствена земя, нито със свое имущество. Колибата, в която живеел, трудът му, животът му дори, били собственост на неговия "барин" — господар. И все пак той притежавал неща, които никой не можел да му отнеме — бистър ум, златни ръце и широко, неподкупно сърце. Те му помагали да преодолее трудностите и лишенията, карали го да твори и да създава хиляди произведения, които ние сега наричаме "Руско народно творчество" или "богатството на руския народ". Част от това богатство са и руските народни приказки. Преминали през дни, години, векове, устояли на времето, те и днес радват децата, привличат ги със своята искреност и простота, обогатяват техния необозрим детски свят. Е. Михайлова |
6 3 | ВНА 10582 1981, дата на запис: 1980 |
| I 1. Зълвенска ръченица — изпълнява Конушенската група (3.00) 2. Радка из гора ходеше (3.30) 3. Съньо, съньо (2.20) пее Иван Симеонов, съпровожда Странджанската народна група 4. Белащинско хоро — изпълнява Конушенската група (3.10) 5. Лено ле, Еленке — пее Иван Симеонов, съпровожда Странджанската народна група (3.00) 6. Дългололска ръченица (2.35) 7. Стрямалийско хоро (2.45) изпълнява Конушенската група Конушенската група е със сьпровод на оркестър, обработки и диригент Христо Тодоров (№ 7 — дир. Емил Колев) II 1. Момино хоро — изпълнява Конушенската група (3.00) 2. Радке ле, урум батьова (3.20) 3. Стоян на буля думаше (2.35) пее Иван Симеонов, съпровожда Странджанската народна група 4. Боляринско хоро — изпълнява Конушенската група (3.45) 5. Голям събор се събира — пее Иван Симеонов, съпровожда Странджанската народна група (3.20) 6. Конушенска ръченица — изпълнява Конушенската група (3.40) Конушенската група е със съпровод на оркестър, обработки и диригент Христо Тодоров (№ 4 — дир. Емил Колев) |
6 3 | ВНА 10581 1981, дата на запис: 1980 |
| I страна 1. ПРАВО СЕВЕРНЯШКО ХОРО, солист Иван Чокоев — акордеон (3.10) 2. ЖЕНАЛА Е ДЮЛБЕР ЯНА, пее Вълкана Стоянова (3.55) 3. ЛИБЕ ЛЕ, ДЕНГУБО, пее Иван Пановски (3.45) 4. СТАНКО, СТЕФАНКО, пее Янка Рупкина (2.50) 5. ЛЕЛЕ ЯНО, пее Илия Аргиров (3.45) 6. ТОПЧИЙСКА РЪКА, изпълнява оркестърът на Ансамбъла за народни песни при Българското радио (2.50) II страна 1. ЧЕР АРАПИН БЯЛ КОН ЯЗДИ, пее Йордан Гемеджиев (5.30) 2. МАМИНИ МИЛИ ЕРГЕНИ, пее Веска Младенова (3.10) 3. ЗАБЛЕЯЛО МИ АГЪНЦЕ, пее Надка Караджова (4.05) 4. ИСКРЕНСКО ХОРО, солисти: Атанас Стоев — акордеон и Миню Георгиев — алтсаксофон (3.05) 5. ЛЕПА ЯНО МОРИ, пее Олга Борисова (4.05) 6. СВАТБА, изпълнява хорът на Ансамбъла за народни песни при Българското радио, диригент Дора Христова (1.30) |
3 5 | ВНА 10578 дата на запис: издание 1981 г. |
| Страна I Атанас Вълчев (гъдулка) - На трапеза (съпр. ОАНПБР, муз. Ат. Вълчев, дир. Добрин Панайотов) (3.05) Вени Петков (акордеон) - Бавна песен; Кулска бъчванка (съпр. оркестър, обр. и дир. Христофор Раданов) (3.45) Странджанската група - Странджанска песен; хоро (3.35) Иван Бойчев (цигулка) - Тополовска трапезна и ръченица (съпр. оркестър, обр. и дир. Емил Колев) (3.50) Костадин Варимезов (гайда) - Гайдарски мелодии (съпр. ОАНПБР, обр. Анастас Наумов, дир. Коста Колев) (4.50) Страна II Трайчо Синапов (акордеон) - На трапеза; Ситно шопско хоро (съпр. оркестър, обр. и дир. Емил Колев) (4.55) Иван Михов (цигулка) - На трапеза (съпр. оркестър, обр. и дир. Христофор Раданов) (2.30) Стоян Величков (кавал) - Овчарска песен; Криво хоро (съпр. Тракийската тройка) (4.00) Ибро Лолов (акордеон) - Песен; Радомирско хоро (съпр. оркестър, обр. и дир. Емил Колев) (4.15) Димо Колев (саксофон) - Хасковски мелодии; Ръченица (съпр. оркестър, обр. и дир. Тодор Пращаков) (4.25) касета ВНМС 7559 |
3 2 | ВСА 10576 дата на запис: издание 1983 г. |
| Концерт за оркестър / Александър Райчев; изпълнява Софийска държавна филхармония, диригент Константин Илиев; Соната - поема: за цигулка и оркестър; изпълнява Георги Бадев - цигулка със Софийска държавна филхармония, диригент Константин Илиев |
3 2 | ВТА 10572 1981, дата на запис: 1981 |
| I страна СЕНЬОР БЛУЗ • Хорас Силвър, аранж. Георги Борисов*** (6.12) СЮИТА В ДВЕ ЧАСТИ • Константин Носов* (10.20) II страна ПИТЕКАНТРОПУС РОБУСТУС • Георги Борисов** (8.26) СЕНКИ • Крум Захариев** (9.26) СТРУМА • Георги Борисов** (5.48) Диригент: ДИМИТЪР СИМЕОНОВ ДИМИТЪР СИМЕОНОВ — тенор саксофон, худ. ръководител КОНСТАНТИН НОСОВ — тромпет ГЕНЧО ВЪРТОВСКИ — тромпет ГЕОРГИ БОРИСОВ — тромбон ТОДОР КАРАПЕТКОВ — клавишни НИКОЛАЙ БЕЛЕВ — китара КРУМ ЗАХАРИЕВ — бас китара КРУМ КАЛЪЧЕВ — ударни КОНСТАНТИН НОСОВ — флигорна „Мартин" на „Сюита в две части" ГЕОРГИ БОРИСОВ — Кинг тромбон с Октавойс Кинг, Микросинтесайзър Ехо Пърл на „Питекантропус робустус" и „Сюита в две части" Записите са направени в Радио София 1979 Тонрежисьори: Димитър Пенев*, Тодор Филков*, Кирил Иванов*** Тоноператор: Никола Тасев Чрез този албум членовете на оркестьр "София" изказват своето уважение и признателност на колегите Людмил Георгиев, Константин Драгнев, Християн Платов, Христо Чолаков. Симеон Щерев, Петьр Слабое, Теодоси Стойкое, Николай Арабаджиев, Иван Данов, Радко Начков, Венко Захариев, Петьр Попов, Любомир Мицов, които допринесоха много за утвърждаването на оркестъра като Джаз формация |
3 3 | ВКА 10571 1987, дата на запис: 1979 |
| Лудвиг ван Бетховен I страна СОНАТА ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО № 5 във фа мажор Опус 24 „Пролетна” 1. Allegro — 9.20 2. Adagio molto espressivo — 4.48 3. Scherzo — 1.12 4. Rondo — 6.25 II страна СОНАТА ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО № 8 в сол мажор Опус 30 № 3 1. Allegro assai — 6.25 2. Tempo di minuetto — 8.05 3. Allegro vivace — 3.15 Минчо Минчев — цигулка Божана Вуйчева — пиано Когато се говори за изпълнителя Бетховен, подчертават се неговите изключителни импровизационни и виртуозни изяви като пианист. Но той е свирел много добре и на цигулка. Познавайки възможностите на инструмента, великият виенски класик създава прекрасни цигулкови творби, между които и 10-те сонати за цигулка и пиано. Те принадлежат към произведенията, изискващи не само високо професионално майсторство, но и задълбочено музикално мислене у интерпретаторите. Не случайно се е превърнал в анекдот случаят, в който като отговор на оплакването на цигуларя И. Шупанциг за трудната му партия в един квартет, Бетховен казва: "Нима си въобразяваш, че аз мисля за твоята нещастна цигулка, когато с мен разговаря духът?” Цигулковите сонати № 5 и № 8 са написани през ранния и среден период на Бетховеновото творчество. Пета соната получава от публиката още след първите й изпълнения названието "Пролетна” (да си припомним множеството подобии „кръщавания” на кантати от Бах, симфонии от Хайдн и др.), заради „слънчевото", безметежно настроение, което музиката внушава. Тя е посветена на граф Мориц фон Фрис (1777—1826) — банкер във Виена, колекционер на художествени рядкости, любител на музиката и меценат, с когото Бетховен е имал близки, макар понякога сложни отношения. Соната № 8 композиторът създава като последна от цикъл 3 сонати, посветени на Александър I. Вероятно посвещението е свързано с приятелството на Бетховен с граф А. Разумовски, посланик на Русия във Виена, цигулар и меценат, поддържал домашен струнен квартет, за когото композиторът е създал част от творбите си. 3. а. Минчо Минчев е добре познат на българската и чуждестранна публика. Факт е, че неговото име привлича многобройни почитатели, за които всяка среща с неговото изкуство е удоволствие. Божана Вуйчева (сестра на М. Минчев) е пианистка с деликатните и сложни качества на камерния музикант. Една критика на италианския вестник "Сицилия” отбелязва за дуото Минчев — Вуйчева: „Съвършеното единодушие на двата инструмента не се роди от естествената ансамблова интерпретация, а от дълбокото сходство и артистичността. Божана свири рицарски, богато и изразително, нейното докосване е леко и елегантно, ритмите — прецизни и поривисти, ефектите нюансирани, плътни и изтънчени”. Записът на настоящата грамофонна плоча е направен през 1979 г. Анна Чобанова |
3 2 | ВАА 10570 1981, дата на запис: 1980 |
| I страна — 22.20 Композиция по извадки от брошурата „Как се роди комуната" на Б. х. Сотиров — основател на Партийната организация в град Самоков и стихове от Иг. Игнатов II страна — 23.45 Литературна композиция по стихове, посветени на Самоковската комуна от Иг. Игнатов, Сл. Кьосев и Г. Струмски — 23.45 Българийо моя (м. Филип Аврамов, т. Игнат Игнатов, ар. Стефан Рибаров) - изп. хор "Планинарска песен", дир. Стефан Рибаров — 2.20 Самоков, Самоков (м. Христо Ковачев, т. Игнат Игнатов, ар. Н. Куюмджиев) - изп. Маргрет Николова, дир. Н. Куюмджиев — 2.30 Композиция — Иг. Игнатов Изпълняват артистите: Мария Русалиева, Борис Арабов, Петър Чернев Плочата е по поръчка на ГК на БКП, ОНС и Историческия музей в гр. Самоков ДЕЛАТА НА КОМУНАТА В своята дейност Самоковската комуна се ръководи от предизборната си програма: 1. Комуната смело и достойно брани общинското самоуправление от посегателствата и безаконието на "демократическото" правителство. 2. Провежда референдум за сключване заем от 400 000 лева за построяване на здания за училища, общински дом, хотел в Чам-Кория, забавачница и канали. 3. Проучва основно въпроса за водоснабдяването на града. 4. Създава общинско-стопански предприятия. 5. Издирва заграбените общински имоти. 6. Ревизира делата на миналите общински съвети. 7. Въвежда прогресивно-подоходния данък. 8. Комуната осъществява редица благоустройствени и здравно-хигиенни мероприятия: осветление и канализация в работническите квартали, почистване и укрепване на реките Боклуджа и Искър, безплатна медицинска и родилна помощ за бедните, строг санитарен контрол във фабриките и работилниците и над съесните продукти. 10. Създава пожарна команда. 11. Създава общински фонд за предпазване от бедствия и глад. 12. Поддържа приют за недъгави и бедни. 13. Бори се за премахване просията чрез настаняване на работа и парична помощ. 14. Осигурява безплатни учебници, учебни помагала, дрехи и обувки за всички бедни деца. 15. Създава първата безплатна трапезария за бедните деца и отделя средства за сиропиталището на Баръмов. 16. Подпомага със средства еврейското, турското и американското училища, работническото просветно дружество „Съзнание" и махленските училища. 17. Издирва всички деца, подлежащи на обучение. 18. Дава педагогическа и политическа свобода на учителите. 19. За защита на труда осъществява: точно прилагане на работническите закони (защита на женския и детски труд, 8-часов работен ден и др.), правилник за слугите и слугините, дисциплинарен устав за общинските служащи. 20. Издава общински вестник „Самоковска комуна" |
6 4 | ВОА 10566-10569 (4 плочи) дата на запис: издание 1987 г. |
| Либрето Джозеф Мери и Камий дю Локл. По Фридрих Шилер. Изп. Дон Карлос - Жозе Карерас. Тибалт — Едита Груберова. Елизабета Валоа — Мирела Френи. Граф Лерма - Хорст Нитче. Монах - Жозе ван Дам. Родриго - Пиеро Капучили. Принцеса Еболи — Агнес Балтса. Филип II, крал на Испания — Николай Гяуров. Великият инквизитор — Руджеро Раймонди. Царски вестоносец — Карло Мелети. Глас от небето — Барбара Хендрикс. 6 фламандски депутата — Роберто Банулас, Жозеф Бекер, Уолтън Гронрос, Клаус Ланг, Манфред Рорл и Иван Сарди. Хорът на Дойче опер - Берлин и Берлински филхармоничен орк. Дир. Херберт фон Караян. Пл. е произведена по лиценз на EMI |
4 4 | ВСА 10564 дата на запис: издание 1982 г. |
| I страна Симфония 1300 1. Andante con moto — Allegro con brio. 2. Andante con moto. 3. Allegro Симфоничен оркестър на Българското радио. Диригент — Васил Казанджиев Детска сюита за пиано 1. Хорце. 2. Унес. 3. Влакче. 4. Лебед. 5. Весела игра. 6. Воловарче. Светла Славчева - пиано II страна Сонатина Шега Милена Моллова - пиано Гротески за симфоничен оркестър Симфоничен оркестър на Българското радио. Диригент — Вили Казасян |
3 6 | ВТА 10561 1980, дата на запис: 1980 |
| I страна 1. Мой лотос бял / изпълняват Лора Керанова и Георги Раданов (2.00) 2. Гърди си с рози накити / изпълнява Асен Ангелов (1.45) 3. В градината на моята душа / изпълнява Лора Керанова (1.05) 4. Брезите бели / изпълнява Георги Раданов (2.25) 5. Магдалена / м. Луис Паргас, изпълнява Людмила Чешмеджиева (1.42) 6. Аржентина / изпълнява Лиляна Кисьова (1.45) 7. О, донна Клара / изпълнява Васил Попов (2.00) 8. Танголита / изпълнява Коста Цонев (1.45) 9. Танго / изпълнява оркестър (1.42) 10. Свири, циганино клети / изпълнява Татяна Лолова (1.35) 11. Циганко / изпълнява Коста Карагеоргиев (1.11) 12. Свирете, цигани / изпълняват Татяна Лолова и Коста Карагеоргиев (1.30) 13. Червени рози / изпълнява вокален ансамбъл (1.15) Аранжименти: Томи Димчев (1—4), Константин Драгнев (5, 6, 8), Мишо Ваклинов (7, 13) и Найден Андреев (10—12) и диригенти: Дечо Таралежков (1—4), Мишо Ваклинов (5—8, 13), Найден Андреев (10—12) II страна 1. Бели хризантеми / изпълнява Тодор Колев (1.30) 2. Сюлейман / изпълнява Жоржета Чакърова (2.12) 3. Черният Джембо / изпълнява Коста Карагеоргиев (2.05) 4. Бианка / изпълнява Божидар Лечев (1.05) 5. Хавай / изпълняват Хиндо Касимов и Мариана Аламанчева (1.45) 6. Мароко / изпълнява Климент Денчев (1.10) 7. Гюл трандафил / изпълнява Саркис Мухибян (1.25) 8. Бела Донна / изпълнява Видин Даскалов (2.05) 9. Циганка една / изпълнява Стефан Панайотов (1.50) 10. Прекрасна циганко / изпълнява Радослав Цветков (1.25) 11. Аз съм циганче черно / изпълняват Хиндо Касимов и Мариана Аламанчева (1.20) 12. Вакса / изпълняват Тодор Колев, Хиндо Касимов и Илия Цоцин (1.28) Аранжименти: Томи Димчев (1, 7), Константин Драгнев (2—4), Мишо Ваклинов (5, 6, 8), Найден Андреев (9—12). Диригенти: Дечо Таралежков (1, 7, 9—12), Константин Драгнев (2—4), Мишо Ваклинов (5, 6, 8) Записите са направени в Радио София по поръчка от Българската телевизия Худ. оформление Марина Минковска |
6 2 | ВКА 10559-10560 (2 плочи) 1981, дата на запис: 1980 |
| ВКА 10559 I страна Фуга в ла бемол минор / Fugue In A Flat Minor (публ. 1864 г.) — 6.30 Хорални прелюдии оп. 122 / Chorale Preludes Opus 122 1. Mein Jesu, Der Du Mich — 4.48 2. Herzliebster Jesu — 2.46 3. O Welt, Ich Muss Dich Lassen — 3.05 II страна 4. Herzlich Tut Mich Erfreuen — 1.50 5. Schmücke Dich, O Liebe Seele — 2.55 6. O Wie Selig Seid Ihr Doch, Ihr Frommen —1.37 7. O Gott, Du Frommer Gott — 6.44 Psalm 13 — 3.30 ВКА 10560 I страна Хорални прелюдии оп. 122 / Chorale Preludes Opus 122 8. Es Ist Ein Ros' Entsprungen — 2.30 9. Herzlich Tut Mich Verlangen — 2.12 10. Herzlich Tut Mich Verlangen — 2.45 11. O Welt, Ich Muss Dich Lassen — 2.47 Прелюдия и фуга в сол минор / Prelude And Fugue In G Minor (публ. 1927 г.) — 7.38 II страна Прелюдия и фуга в ла минор / Prelude And Fugue In A Minor (публ. 1927 г.) — 6.20 Хорална прелюдия и фуга / Choral Prelude And Fugue For Organ ("O Traurigkeit, O Herzeleid") — 7.15 Духовна песен оп. 30 / Sacred Song Opus 30 — 4.20 Маринет Екстерман - орган, хор с диригент Герхард Крамер |
5 2 | ВАА 10558 1980, дата на запис: 1980 |
| I страна 1. Речта на Странджата (из "Немили-недраги" на Иван Вазов) — 6.30 2. Из "Записки по българските въстания" (Захари Стоянов) — 5.00 3. Защитата на Перущица (Иван Вазов) — 11.30 II страна 1. Серафим (Йордан Йовков) — 12.50 2. Чохеното контошче (Елин Пелин) — 7.10 3. Луд гидия (Пенчо Славейков) — 5.00 Записът е архивен |
| I страна 1. ОТДОЛУ ИДАТ ДВАМИНА — изггьлняват ХОРЪТ и ОРКЕСТЪРЪТ (1.55) 2. ДЕВОЙКО МАРИ ХУБАВА — изпълнява ХОРЪТ. Солист МЛАДЕН КОЙНАРОВ (4.15) 3. ГОРИЦЕ, ГОРО ЗЕЛЕНА — изпълнява ХРИСТИНА ЛЮТОВА с оркестъра (2.17) 4. СТРАХИЛЕ, СТРАШЕН ВОЙВОДА — изпълнява ВАЛЯ БАЛКАНСКА с хора (4.40) 5. САДИЛ БЕ СТАЙКО — изпълнява АНСАМБЪЛЪТ. Солист ДОБРИНКА МУРДЖИЕВА (2.13) 6. ЗАСПАЛО Е ЧЕЛЕБИЙЧЕ — изпълнява ХОРЪТ. Солист КИНА ИЛИЕВА (4.15) Обработки: Филип Кутев (1), Красимир Кюркчийски (2), Христо Урумов (3), Стефан Мутафчиев (4), Асен Диамандиев (5), Христо Тодоров (6). Диригенти: Атанас Капитанов (1), Стефан Мутафчиев (2, 4, 6), Лазарин Кисьов (3, 5) II страна 1. ЯСНО Е СЛЪНЦЕ ОГРЕЛО — изпълняват ХОРЪТ и ОРКЕСТЪРЪТ (2.35) 2. ЙЕНО МАРИ — изпълнява ХОРЪТ (3.05) 3. РУСИЯ ХАБЕР ПРОВАДА — изпълнява ХОРЪТ (2.20) 4. ПИЛЕ ПРЕЗ ГОРА ПРИФОРКНА - изпълнява ХОРЪТ (2.00) 5. А БРЕ ЮНАЧЕ — изпълнява ХОРЪТ (2.10) 6. МЕСЕЧИНКО ЛЬО, ГРЕЙЛИВКА — изпълнява ХОРЪТ (3.10) 7. ТРИСТА СА ПУШКИ ПУКНАЛИ — изпълняват ХОРЪТ и ОРКЕСТЪРЪТ (2.30) Обработки: Стефан Мутафчиев (1, 2, 7), Ана Капитанова (3), Стефан Кънев (4, 5), Филип Кутев (6). Диригенти: Стефан Мутафчиев (1, 2, 4, 6, 7), Атанас Капитанов (3, 5) Худ. оформление — Дянко Дянков |
3 3 | ВТА 10556 дата на запис: 1980 |
| I страна 1. Олимпиецът Миша - м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров (1.48) 2. Повярвайте в нас - м. Атанас Бояджиев, т. Евгения Гешева (3.13) 3. Лети на вятъра с крилата - м. Грета Ганчева, т. Евгения Гешева (5.02) 4. Ех, любов, любов... - м. Атанас Бояджиев, т. Д.Бъчваров (2.05) 5. Щангисти - м. Атанас Бояджиев, т. Евгения Гешева (2.55) 6. Олимпийски дни и нощи - м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров (2.10) 7. Олимп е връх във висините - м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров (2.32) 8. Олимпийска дружба - м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров (2.28) изп. Грета Ганчева с вокална група, аранжименти и диригент Тенко Славов II страна 1. Олимпийци, напред - м. Г. Костов, т. О. Орлинов (3.50) 2. Огънят на Олимп - м. Ал. Йосифов, т. Д. Точев (2.43) изп. "Сигнал" 3. Руското мече - м. и ар. А. Заберски, т. О. Орлинов - изп. "Сребърни звезди" (2.20) 4. Миша Олимпийски - м. Ал. Йосифов, т. Д. Точев - изп. Бисер Киров (2.15) 5. Олимпийски огън - м. Г. Кордов, т. Д. Точев, ар. Ю. Ахмедов - изп. Юксел Ахмедов, (4.00) 6. Мечето на Москва - м. и ар. Б. Карадимчев, т. Ал. Петров - изп. детска вокална група "Пим-пам", дир. Борис Карадимчев (2.30) Съвременното олимпийско движение е един от най-големите феномени на нашето време, важен социален фактор и могъщо обществеио движение, което обхваща в своите редици милиони спортисти от всички краища на планетата. Наред със Съветския съюз и останалите социалистически страни, HP България стои в първите му редици. "Етичните и хуманни принципи и идеи на олимпийското движение съответствуват на нашия социалистически строй и затова се радват на всестранната подкрепа на българското правителство" (Тодор Живков). България бе домакин на историческия X Олимпийски конгрес във Варна през 1973 г. Тя е активен участник във всички прояви на олимпийското движение, в това число и на олимпийските игри. Игрите на XXII Олимпиада в Москва през 1980 г. са първите, които се провеждат в социалистическа страна. Предоставеното право на Москва да организира Олимпийски игри е признание на градивната роля и приноса на СССР и съветския спорт в световното олимпийско движение. Московските олимпийски игри ще бъдат венец на 60-годишното благотворно влияние на съветския спорт върху световното олимпийско движение, величествен празник на спортната младеж, празник на мира и дружбата между народите. Верни на своя патриотичен и интернационален дълг и разбирайки добре същността и значимостта на събитието, българските композитори, певци и ииструменталисти посветиха на олимпийските игри един от най-хубавите си произведения, които са записани в настоящата плоча. АНГЕЛ СОЛАКОВ Заместник-председател на Българския Олимпийски комитет |
4 6 | ВТА 10554-10555 (2 плочи) 1980, дата на запис: 1980 |
4 6 | ВТА 10554-10555 (2 плочи) 1980, дата на запис: 1980 |
