1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30718 коментара
1 1 | ВОА 2184-2186 (3 плочи) дата на запис: издание 1978 г. |
| Изп. Алфред Делър, Джон Бътри, Морис Бевън, Кристина Кларк, Онър Шепърд, Джии Книбс, Нейл Дженкинс, Норман Плат и Марк Делър. Съпр. хор и орк., дир. Алфред Делър |
7 3 | ВОА 1652-1654 (3 плочи) |
| Изп. Чо-Чо-Сан - Клара Петрела, Б.Ф. Пинкертон - Феручо Талиавини Шарплез - Джузепе Тадей Сузуки - Мафалда Масини Симф. орк. на Италианското радио и телевизия - Торино и хор "Четра", дир. Анджело Куеста |
3 2 | ВСА 1992 дата на запис: издание 1978 г.  |
| Жул Леви Симфония № 3 „Вечният огън" за мецосопран, баритон и симфоничен оркестър по текст на Сабина Тянкова I страна 1. Самарското знаме 2. Мать родная II страна 3. Писмо до учениците от 28-мо училище гр. Куйбишев 4. Вечният огън Александрина Милчева-Нонова — мецосопран Николай Смочевски — баритон Симфоничен оркестър на КТР. Диригент — Васил СТЕФАНОВ Александър Танев Строителна музика Софийска държавна филхармония. Диригент — Димитър МАНОЛОВ Разностранно и многолико, обхващащо едва ли не всички жанрове на музиката, е творчеството на заслужилия артист Жул Леви. Активната му съзидателна дейност в областта на масовата песен и естрадно-танцовия жанр му помогна да проникне по-спонтанно в сърцевината на оперетния спектакъл, да го насити с интонационната сфера на битувашата музика. На свой ред, пропитото му с релефни музикални образи, вътрешна динамика и отговорни художествени проблеми симфонично творчество, хвърли отпечаток върху гражданската осмисленост, естетическата издържаност на неговите мюзикъли и особено на балета му „Панаир в София". Песенността пък се изяви и в симфоничните му произведения, за да ги насити със своята демократична достъпност и конкретна емоционалност и създаде условия за органичен синтез между литературната програма и музиката, между поетичния текст и породената от него сфера на емоционално-асоциативни образи. В трите симфонии на Ж. Леви е залегнало определено програмно начало. В Първата си симфония композиторът пресъздава мислите и чувствата, породени от посветения на близкото революционно минало роман на Димитър Ангелов "На живот и смърт". Втората му симфония возниква под воздействие на картината на Стоян Венев "Прощаване", също по сюжет от сопротивителното движение. Третата симфония на Леви „Вечният огън" продължава лирико-героичната линия на двете си предшественички. Но за разлика от тях тя е посветена на напълно акгуална, съвременна тема — на вековната дружба между българския и съветските народи. Освен това композитори за първи път използува в своя симфонична творба и човешкият глас, прякото въздействие на поетичното слово. Симфония № 3 "Вечният огън" за солисти: мецосопран и баритон и за голям симфоничен оркестър е създадена по текст на Сабина Тянкова. Мотото на творбата: „От далеч, през цялата руска земя то е донесено от нас, в уверение на това, че то не ви се дава само от едно кътче на Русия, а от цялата руска земя", е извлечено из речта на Алабин, произнесена при поднасянето на Самарското знаме на българското опълчение. Идеята за създаване на произведението се ражда през 1974 г., при посещението на композитора и авторката на текста в гр. Куйбишев, някогашната Самара, по време на чествуването на 30-годишнината от социалистическата ни революция. I-та наст, "Самарското знаме", представлява тема с вариации. Епичната главна тема се появява първо в оркестъра, а сетие звучи и у солиста: "Светиньо . . . в лицето ти се взрях и тръгнах по пътеките на славната история". По-късно се разгръща и клетвената тема за вечната дружба. ll-та част "Мать родная", в триделна форма, представлява излияние на чувства пред великата река Волга. Завърнала се в България, Тянкова отправя писмо до учениците от 28 училище в Куйбишев, отпечатано във в. "Волжская заря". Върху поетичния текст възниква III-та част — рондо. В изградената в сонатна форма IV-та част отново звучи клетвената тема "Песента на века ни е дружба и мир ! Огромният вечен огьн гори". Вечният огън, пламтящ пред паметника на Шипка, пред мавзолея в Плевен и в сърцата на всички българи и руси ! Константин Карапетров |
2 1 | ВАА 1300 / 120 - 127 (8 плочи) дата на запис: издание 1981 г. |
| ВАА 1300/120 (моно) Стара Загора-1875 година. Лит.-документална композиция на подготовката и избухването на Старозагорското въстание, изградена по документи, спомени и откъси от произведения на З. Стоянов и Ив. Вазов. Изп. К. Цонев, Р. Ябанджиев, К. Янев, П. Чернев, Д. Буйнозов, Ю. Яковлев, П. Петров, Д. Вачев и В. Камарашев ВАА 1300/121 (моно) Кресненските камбани. Лит.-документална композиция, включваща документални материали и спомени за Кресненско-Разложкото въстание - 1878 година. Изп. Ил. Добрев, Л. Вълкова, К. Янев и Св. Карабоиков ВАА 1300/122 (моно) Чудната пролет на Април 1876 година. Документална композиция за организацията, избухването и кървавия разгром на Априлското въстание 1876 г., изградена по откъси от документални материали, писма и спомени, подредени по реда на събитията. Изп. Н. Бинев, В. Бахчеванова, К. Янев, В. Стойчев, П. Петров, Б. Ваилев и Д. Бачев ВАА 1300/123 (моно) Апостолите. Документална композиция за организаторите и ръководителите на Априлското въстание - 1876 година. Изп. К. Цонев, Н. Бинев, П. Чернев, Л. Димитров, В. Василев и Ал. Притуп ВАА 1300/124 (моно) Освобождението на България. Документална композиция за Освободителната руско-турска война 1877-1878 година и участието на българите в нея. Изп. В. Михайлов, М. Димитрова, Б. Банков и М. Петров Линкът към аудио: https://youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_mA82aHMduC3Zpl_bYGaNPoksd80za--N4 ВАА 1300/125 (стерео) Владая, 1918. Лит. -документална композиция за войнишия бунт, прераснал във въстание, изветсно в историята ни като Войнишкото въстание - 1918 година, съставена по документи и други материали и включваща разказа Очи на Хр. Смирненски и откъси от романа Пробивът на Кр. Велев. Изп. В. Михайлов, К. Зехирева, Г. Ганчев Линкът към аудио: https://youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_mFy_KJ9idTQVvyBKJntIeokads9ccmsv0 ВАА 1300/126 (моно) Септември 1923 година. Документална композиция за Септемврийското въстание - 1923 година, изградена по откъси от документални материали, писма, спомени, протоколи и др.Изп. П. Чернев, К. Янев, Ив. Тонев и Г. Ганчев ВАА 1300/127 (моно) Шумете, дебри и балкани. Документална композиция за въоръжената антифашистка борба в България. Изп. Б. Арабов, П. Чернев, Б. Василев и Г. Ганчев Линкът към аудио: https://youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_kHBC-L-fbOJiXNrv_kkZdOR8XHL0twp94 |
1 1 | ВОА 2189 1978, дата на запис: издание 1978 г. |
| Н. Римски-Корсаков. Каватина на Берендей из 2-ро д. на оп. Снежанка Речитатив и каватина на Берендей из 3-то д. на оп. Снежанка Песен на Левко из 1-во д. на оп. Майска нощ Песен на Левко из 3-то д. на оп. Майска нощ М. Глинка. Песен на Бали из оп. Руслан и Людмила Н. Римски-Корсаков. Речитатив и ария на Садко из 1-та карт. на оп. Садко Сцена и песен на Садко из 2-ра карт. на оп. Садко Песен на индийския гост из оп. Садко М. Мусоргски. Речитатив и песен на Грицко из оп. Сорочински панаир |
3 2 | ВАА 10237 дата на запис: издание 1978 г. |
| Литературно-документална композиция за Владайското войнишко въстание по спомени, документи и откъси от лит. произведения от Ташо Карапетров Страна А — 21.25 Литературно-документална композиция за Владайското войнишко въстание 1918 г. по документи и откъс от "Очи" на Христо Смирненски Страна Б — 24.05 Литературно-документална композиция за Владайското войнишко въстание 1918 г. по документи и откъс от "Пробивът" на К. Белев Изп. Васил Михайлов, Катя Зехирева и Ганчо Ганчев В тази грамофонна плоча се разказва със средствата на документалистиката и художественото слово за положението в България и обстановката на фронта в годините на Първата световна война. Тя припомни за героизма и подвига на ония български синове, конто през септември 1918 година първи след своите руски братя насочиха оръжието против монархнята, за "чиста и свята" република! Те оставиха костите си по върховете на Люлин, в низините на Владайското дефиле, в бедняшките улички на Княжево и около схлупените къщурки на квартал "Захарна фабрика" в София... "... Какво направиха тия загинали синове на българския народ, за да ги наричат безсмъртни? — пита д-р Райко Даскалов и отговаря: — Те продължиха делото на Каравелов, Левски, Ботев и Бенковски! Първите се бориха срещу турските султани, бейове и натрапници! Вторите се бориха срещу българските изедници, управници и мнлионери. Тяхното дело бе свято и те няма да умрат, както никога няма да умре идеалът, за който те се жертвуваха..." ... За България Първата световна война продължава обективно 2 години, 11 месеца и 13 дни — от началото на бойните действия, до обявяването на историческата "Радомирска република". Това са стотици денонощия, в които се ражда и зрее както на фронта, така и в тила, бунтът на гладните, голи и онеправдани българи, на чийто гръб ляга цялата тежест на войната. Отначало някои ще нарекат тази война "Европейската", но историята ще определи точно нейното име — "Първата световна!"... Тя ще запали факела на незабравимото Владайско войнишко въстание, за което се разказва в тази плоча. Родено от бурите на войната и главно под влияние на Великата октомврийска социалистическа революция, това въстание ще бъде първия опит в България за сваляне на царската власт и диктатурата на капитала по пътя на въоръжената борба на народните маси. Избухнало в резултат преди всичко на продължителната борба на Партията на тесните социалисти против войната, въстанието изиграва важна роля в нашата история. То принуждава изплашената българска буржоазия да поиска примирие от Съглашението, а Фердинанд — да абдикира и напусне завинаги България... ... Въпреки героизма на разбунтуваните войници, въстанието не успява. Главните причини за неговото поражение са, че то няма единно политическо и военно ръководство и че щурмът на фронтоваците не се подкрепя от всенародна въоръжена акция както в столицата, така и в цялата страна. Партията на тесните социалисти, която води по време на цялата война най-активна, най-упорита антивоенна дейност, поради редица причини, не намира в себе си сили да застане начело на въстанието и да оглави революционния устрем на масите. Като оценява този политически момент, на Петия конгрес на БКП вождът и учителят на българския народ — Георги Димитров, заявява: "... Лозунгът за мир и за народна демократична република, ако бе издигнат тогава от партията, щеше да обедини без съмненне огромната маса на трудещите се от градовете и селата. А взаимодействието между нашата партия и Земеделския съюз би осигурило успеха на въстанието. Едно победоносно народно въстание в името на народната република през 1918 година можеше да измени общата насока на развитието на страната и Балканите в интерес на огромното мнозинство от нашия народ..." А ето и мнението на Ленин за Владайското войнишко въстание: "... С цената на националните жертви, ние запазихме такова интернационално революционно влияние, че сега ето открито ни подражава България..." "... Вземете България. Изглеждаше, че такава страна като България не би могла да бъде толкова опасна за англо-американския империалистически колос. Обаче революцията в тази малка, слаба, съвсем безпомощна страна накара англо-американците да си загубят главата и да поставят условия за примирие, които са равни на окупация..." Революционного дело на българските войници в буреносната 1918 година са вечен извор на национална гордост. Тази народна гордост др. Тодор Живков изразява със следните думи: "... Ние, синовете и дъщерите на владайските герои, се гордеем със своята родина, която съуми в ония дни "направо да подражава" на страната, вдигнала първа знамето на социалилистическата революция !... “ Ташо Д. Карапетров |
1 2 | ВКА 10295 1981, дата на запис: 1980 |
| I страна Парашкев Хаджиев Цикъл "Детски албум": Гайдарче, Игра, Песен без думи, Старинна песен, Танец, Светулки, Тиха вечер, Етюд, Кокиче, Хорце, Пещера, Канон, Етюд, Приспивна, Сърдитко,Гама до мажор, Марш, Воденичка, Етюд, Магаренце с двуколката — 12.00 Цикъл "Бабина приказка": Бабина приказка, Дървено конче, Свирещ часовник, Гайда, Оловни войници, Малък канон, Влак, Утеха, Пеперудки, На ливадата, Пионери, Нани, нани — 10.30 II страна Александър Райчев. Младежки албум: Народна песен, Песента на овчарчето, Болната кукувичка, Поточето разказва, Бабиния чекрък, На път, Хайде да играем, Шега, Песничка, Скарали се две петлета, Спи, кукло, спи, Пролетта е дошла, Етюд, Баба Меца на разходка, Горският кълвач, Скерцо, Есенна картина, Воденичка, Моля ти се, мамо, Ковачницата, Валс, Тържествен марш — 19.20 Константин Илиев. Цикъл "Детски птици": Врабчето на прозореца, Сънят на бялото гълъбче, Кокошчицата снесе яйчице, Кукувичката в гората, Славейчето в розовия храст, Северният вятър гони лястовичките — 7.08 Худ. оформление — Николай Пекарев |
1 3 | ВАА 10235 1978, дата на запис: 1978 |
| Литературно-документална композиция за Кресненско-Разложкото въстание 1878 г. от М. Иванов м. Георги Минчев, Веселин Стоянов, Атанас Косев, т. Митко Иванов Страна А — 21.00 Страна Б — 19.00 Изп. Кирил Янев, Лидия Вълкова, Светослав Карабоиков и Илия Добрев |
3 2 | ВРА 10226 |
| Прилепът Виенска кръв Една нощ във Венеция Пепеляшка Калиостро във Виена |
| Вимпел-марш / Стефан Маринов Зенитчик / Борис Владимиров Въздушен парад / Петър Магеров Към комунизма / Стефан Маринов Изп. духов оркестър при МНО, дир. Борис Владимиров (1, 2, 4), Петър Магеров (3) |
1 1 | ВОА 10202 дата на запис: издание 1978 г. |
| Дж. Верди. Ария на Филип из оп. Дон Карлос Дж. Верди. Ария на Фиеско из оп. Симоне Боканегра Дж. Верди. Каватина и марш на Гомец да Силве из оп. Ернани Ал. Бородин. Ария на Кончак из оп. Княз Игор Н. Римски-Корсаков. Песен на варяжкия гост из оп. Садко Ал. Даргомижски. Ария на мелничаря из оп. Русалка М. Глинка. Ария на Иван Сусанин из оп. Иван Сусанин Съпр. СОБР, дир. Борислав Иванов |
3 2 | ВСА 1034 |
| Диафонична студия - изп. Симф. орк. на БРТ, дир. В. Стефанов Адажио за струнен оркестър - изп. Софийски камерен оркестър, дир. В. Казанджиев Балада "Паисий Хилендарски" - изп. хор и оперно- симфоничен орк.на БРТ, дир. М. Милков |
| На нивата / т. Ат. Душков Царевица ранна / т. Ас. Разцветников Нани ми, нани, Дамянчо / т. нар. Чудното хоро / т. Ас. Разцветников Жълта пеперуда / т. нар. Гълъби / т. В. Златарев Обичам те, Родино / т. Ел. Багряна Пролет / т. Ас.Разцветников Песен за малкия чирак / т. В. Петров Лека нощ / т. Л. Стефанова Скиорска песен / т. Л. Стефанова |
3 2 | ВАА 1280 дата на запис: 1971 |
| Страна А Иван Вазов. Хъшове. Монолог - изп. Иван Попов (3.10) Н. Гогол. Ревизор. Монолог - изп. Иван Попов (2.12) М. Горки. Васа Железнова. Монолог - изп. Невена Буюклиева (5.55) Бронислав Пушич. Доктор. Сцена - изп. Невена Буюклиева (2.42) У. Шекспир. Ромео и Жулиета. Сцена - изп. Никола Икономов с участието на Ирина Тасева и др. (5.10) Страна Б Алеко Константинов. Бай Ганю. Драматизация на Чалкаш. Сцена - изп. Никола Попов (11.10) Г. Караславов. Снаха. Сцена - изп. Петър Димитров (5.50) ИВАН ПОПОВ Един от създателите на българския национален театър след Освобождението. През своя дълъг и активен творчески живот той е едновременно талантлив, самобитен актьор, организатор и ръководител на много професионални трупи и ерудиран театрален историк. През 1881 година в гр. Пловдив, тогава център на Източна Румелия, се създава "Печатарско работническо дружество". Неговите цели са патриотични и културно-просветни. Между учредителите е и младият И. Попов — печатар в книгоиздателството на Хр. Г. Данов. На 8 декември 1881 г. театралната трупа дава своето първо представление в театър "Люксембург". Играят героичната българска драма „Стоян войвода" и "Завистта на Барбуие" от Молиер. По-късно ядрото актьори влизат в "Румелийската театрална трупа", която утвърждава българския репертоар в своята дейност. През 1888 г. И. Попов участвува в създаването на театралната трупа "Основа" в София, по-късно преминава в театър "Сълза и смях“, а след построяването на Народния театър — 1907 г., става един от неговите изтъкнати актьори. Иван Попов има щастието да доживее своя 95-годишен юбилей върху същата сцена, на която е играл от първия ден на нейното откриване. Патриархът на българския театър е представен в звукозаписния фонд с два фрагмента: Македонски от „Хъшове" на Иван Вазов — темпераментен, външно грубоват и безцеремонен, обогатен и възвисен от огромната по детски чиста любов към свободата на поробена майка България. Градоначалникът от „Ревизор“ на Гогол — наивен хитрец, брутален жандарм на самодържавието. НЕВЕНА БУЮКЛИЕВА В нейното изкуство си дават среща две творчески начала — героичното и лиричното. Актриса с изразителна фигура, богат на нюанси глас, заразителен темперамент, тя изгради редица сложни роли, някои от които са противоположни както по драматургичната си структура, така и по изразните средства. Мария Стюарт (Шилер) Буюклиева пресъздаде в трагедийно-романтичен план. Нейната героиня загива непреломена, запазила до последния си час своето достоинство. Своеобразен сценичен полюс на този образ е Албена (Йовков)— светла, жизнерадостна, хармонична българка. В "Дванадесета нощ“ (Шекспир) чрез сложната двойна роля Цезарио — Себастиян Буюклиева разкри богати сценични качества, необходими за класическия репертоар — сложна гама от редуващи се драматични и комедийни моменти, мащабност в поведението, остроумни приспособления. Съветската драматургия предостави на актрисата няколко централни роли, които влязоха във фонда на нейните най-крупни професионални сполуки. Трябва да се отбележат Вяра от "Машенка" на Афиногенов и особено Васа Железнова от едноименната драма на Максим Горки. Големите измерения на този образ са от социален и театрално-естетически характер. Старата господарка на фабрикантския дом чувствува как се надига бурята на революцията. Събрала всички сили на своята деспотична натура, сляпо вярваща във вечната непоклатима мощ на парите, тя се опитва да спаси своята власт, своето имущество и дома си от надвисващото възмездие. НИКОЛА ИКОНОМОВ Започва своята театрална кариера през 1919 г. в Народния театър — София. Бил с ръководител на няколко големи извънстолични театри в Русе, Пловдив, Варна и др. Прави сполучливи опити и като драматург. Заслужава да се отбележи неговата драма "Хан Татар", която през 50-те години бе играна на много професионални и самодейни сцени. Негова е драматизацията „Село Борово" по романа на Крум Велков. Основна стилова линия в актьорското творчество на Н. Икономов е героично-монументалният образ. Той играе предимно мащабни, силни личности. В това отношение актьорът пренесе на наша сцена най-доброто от традициите на романтично-класичния театър. Но тези традиции бяха органически претворени чрез неговия личен, самобитен актьорски почерк. Това беше по-скоро вродена склонност към значими човешки личности, конфликти и съдби, отколкото механичното пренасяне на класическите театрални прийоми. В тази галерия образи се открояват: Хенрих IV — Шекспир, Асен от „Иванко" на В. Друмев, Филип II от Фридрих Шилер, Граф Старшински от „Елга" на Хауптман, Франц Моор от „Разбойници" и др. Дарованието на Икономов даде плод и в областта на битово-характерната и комедийната роля: Ганчо от „Първите" на П. Тодоров, както и в образи, създадени в трагикопсихологически план — Майстор Хайнрих от „Потъналата камбана" на Хауптман, Яго - "Отело", Рогожин "Идиот“ и др. Една от неговите значими роли в Народния театър бе Монтеки от „Ромео и Жулиета' на У. Шекспир. НИКОЛА ПОПОВ Актьорското му майсторство съчета ярките характерни комедийни багри със задълбочено сатирично осмисляне на образите. В своя дългогодишен творчески път от сцената на Народния театър Попов създаде релефни, самобитни герои. Пастор Гарднер от "Професията на госпожа Уорън" (Б. Шоу) актьорът изгради с пестеливи, но внушителни средства. Силно впечатление остави неговия Гьоринг от пиесата "Лайпциг 33“. Тук комедийният щрих отстъпи място на гневната сатирична графика. В тази тромава, самовлюбена фигура бяха олицетворени типичните черти на фашистката власт — безогледна бруталност, еснафска духовна нищета, болезнено чувство за превъзходство и непогрешимост. Със зряло майсторство и усет за сценична композиция Н. Попов разгърна образа в развитие — от неговото триумфално навлизане в процеса, до озлобената безпомощност, в която изпада под логичните удари на Г. Димитров. Градоначалникът от „Ревизор" и отец Павлин от “Егор Буличов" на Горки останаха измежду творческите образци на Народния театър. Голямата роля на Н. Попов е Бай Ганю. Този сложен, богат и разнолик образ изпълнителят сътвори в последните години на своята артистична дейност. Бай Ганю — хитър и наивен, сметкаджия и егоист, безогледно гонещ парата и властта — тази еманация на душевна ограниченост и елементарни амбиции Попов пресъздаде със сложни нюанси, с чувство за мярка и психологическо вглъбяване. В неговия герой се долавяше и онази тънка, снизходителна усмивка, с която Алеко Константинов разказва за похожденията на Бай Ганя. ПЕТЪР ДИМИТРОВ Дълги години ръководи редица провинциални театри. Играл е десетки разнообразии роли в тях. Активен съюзен и обществен деятел. Бил е председател на Съюза на театралните дейци. Петър Димитров е майстор на психологическото моделиране на образа. Дълбоката вътрешна мотивировка, сложните душевни перипетии, приливите и отливите на емоционалното напрежение, целият психологически фундамент на сценнчната личност бе умело разработен и реализиран от него. П. Димитров притежаваше голяма сценична простота. Чужд на външните театралнн ефекти и пссвдо-психологическия патос, той печелеше зрителя с неподправената жизнена правда, с която бяха наситени неговите герои. Това не принизяваше вътрешните душевни конфликти — извисяваше ги. Актьорът е създал редица битови образи от нашата драматургия : Златил от „Боряна" на Йордан Йовков, Велчо в „Свекърва“ на Антон Страшимиров и др. Но „чисто битовата“ характерност на неговите герои винаги органично се претопяваше в широк психологически план. Образът на чорбаджи Тодор Юрталана от „Снаха" на Георги Караславов е върхово творческо постижение. В тази постановка, която дълги години не слезе от сцената на Софийския народен театър, бе постигнат богат синтез на живота в нашето село. Жестоките закони на имотната йерархия, които смазват порива за лично щастие на младите, безпощадната борба за все по-голямо богатство, за все по-неограничени привилегии — този собственически бяс, който подхранва сам себе си, разрухата на семейството, на любовта и уважението между близките — всичко това намери великолепно въплощение в образа на Юрталана. Строг, изправен, представителен, с респектиращо мъдър израз на лицето и с очи, които хитро опипват всичко като стока на търговия. |
4 9 | ВТК 3280 1976, дата на запис: 1976 |
9 4 | ВТК 3116 1974, дата на запис: 1974 |
9 4 | ВТК 3116 1974, дата на запис: 1974 |
1 | ВКН 450 дата на запис: 1965 |
| Страна I Трио за обой, кларинет и фагот (Марин Големинов) 1. Allegro assai (1.15) 2. Moderato (3.15) 3. Lamentoso (2.20) 4. Allegro moderato (1.30) Страна II Трио в ми за обой, кларинет и фагот (Боян Икономов) 1. Allegro (6.35) 2. Andante (3.40) 3. Allegro molto (3.25) Изп. Софийско духово трио - Златан Сираков - обой, Феодор Ананиевски - кларинет, Димитър Пържов - фагот |
3 10 | ВТК 2982 дата на запис: 1971 |
