7 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30345 коментара
3 2 | ВХА 1547  |
3 2 | ВХА 1547 |
4 2 | ВТК 3968 1990, дата на запис: 1989 |
4 2 | ВТК 3968 1990, дата на запис: 1989 |
3 3 | ВНА 10546 1980 |
| Композиторът Стефан Кънев е роден в София през 1930 г. и израства в средата на интелектуално семейство, в което музиката е на особена почит. Завършва Българската държавна консерватория през 1953 г. — теоретичния отдел със специалност "музикална педагогия". Учи хармония при проф. Парашкев Хаджиев, музикални форми при проф. Веселин Стоянов, оркестрация при проф. Марин Големинов и народна музика при проф. Стоян Джуджев. Още през студентските години проявява влечение към композицията, пише пиеси за симфоничен оркестър. Непосредствено след завършване на висшето си образование започва да сътрудничи на редакция "народна музика" при Радио София. Запознаването му с родния фолклор с неговото мелодикоинтонационно и метрикоритмично многообразие завинаги приобщава младия автор към проблемите на обработения фолклор. Народната музика и нейното съвременно звучене, песните и сюитите на новото ни социалистическо село и строителството, написани в народен дух, това става житейска съдба на Стефан Кънев. В този смисъл бихме го нарекли "жанров композитор" с определени заслуги в етапа на развитие на обработения фолклор. Огромен е композиционният актив на автора. В порядъка на количествените показатели бихме поставили няколко хиляди обработки на народни песни за народен хор — а капела и с оркестър с народни инструменти, за соло народна певица със съпровод на най-разнородни състави — от малки камерни групи до симфоничен оркестър. Няколко стотин са хората от всички краища на България, които Ст. Кънев е обработил за най-различни видове оркестри. На почти всички популярни певици, които звучат по Радио София, той е хармонизирал част от репертоара, поставил с удачни — стилни припеви, оркестрирал ги е за съответни състави. Стефан Кънев се радва на голяма популярност сред професионалните и самодейни народни ансамбли, хорове и оркестри — изпълнители на народна музика. По време на национални прегледи на художествената музикална самодейност след Ф. Кутев и Н. Кауфман той е един от най-изпълняваните автори. Написал е музика към няколко десетки танцови композиции. Известен период след шейсетте години беше редактор на списанието "В помощ на народните хорове и ансамбли", където и до сега той непрекъснато публикува свои произведения. Характерна черта за неговия авторски подход към народната музика е голямото уважение, с което се отнася към първоизточника — народната мелодия. Хармоничният му език е функционален, пределно ясен и винаги съобразен с ладовите тежнения на мелодията. Авторските му песни са мелодични и в рамките на масовата музикална достъпност. Пиесите в настоящата плоча са една скромна част от авторските сполуки, които отразяват широк диапазон от периода на неговата дейност, а също така и многообразието, което внася в рамките на един музикален жанр — обработения фолклор и музика, написана в народен дух. Пиесите са защитени изпълнителски и отговарят на професионалните изисквания, с което даватреална представа за талантливата музикална дейност на композитора Стефан Кънев. М. Букурещлиев Худ. оформление — Тодор Василев |
35 7 | ВНА 10351-10353, ВНА 1321 (4 плочи) 1979 |
| ВНА 1321 Гласът на Пирин / К. Стефанов; текст Ем. Рупел; солисти Р. Стоименова, В. Карадалиева, И. Аргиров. Какво е цвете цъфнало; Я ти постилам шарени черги; Карамфило моме / обраб. К. Стефанов; солистка Р. Стоименова. Тефтен Кате / обраб. Ал. Кокарешков; солисти Т. Сърбинска, В. Цветкова. Стига одиш, Яне мори / обраб. К. Стефанов. Леле, Яно / обраб. К. Стефанов; солист И. Аргиров. А бре, Кольо / К. Стефанов; текст Б. Калайджиев. За тебе пеем / К. Стефанов; текст Е. Евтимов. Мелодии за оркестър / Ал. Кокарешков. Момиче мало, убаво / К. Стефанов. Янинка; Катерино моме / Ал. Кокарешков; солистка Т. Сърбинска. Моме Невено / обраб. Ал. Кокарешков; солисти М. Томова, Ж. Костадинова. Тамбура свири, оро се вие / Ал. Кокарешков. Тръгнала мома за вода / обраб. Ал. Кокарешков; солистка В. Карадалиева. Бела Демяна / Ал. Кокарешков; солисти К. Костадинова, И. Аргиров. Гл. худож. ръководител и диригент - К. Стефанов Диригенти: Ст. Стоянов, Р. Иванов, А. Кокарешков |
| 1. Данец (обр. К. Бураджиев) - соло кавал - Васил Андонакиев (3.10) 2. Бавна песен и Бръчмалийско хоро (4.42) 3. Ветре ле, ненавейнико (м. Красимир Кюркчийски) (3.00) 4. Мари, девойко (обр. Христо Тодоров) (2.18) 5. Любе ле, севдалийо льо (м. Кирил Стефанов) (3.09) 6. Богоровски ръченик (обр. Коста Колев) - соло акордеон - Стефан Георгиев (3.00) 7. Синко, Тодорчо (обр.К. Бураджиев) - солистка Виолета Илиева (1.50) 8. Крайненско хоро (м. Димитър Бонев) (4.06) 9. Ирино, бяла тракийко (м. Красимир Кюркчийски) (5.00) 10. Шопски игри (м. Коста Колев) (4.21) 11. Рекох ти, Цоне (обр. Б. Воденичаров) (1.32) 12. Заро, моме (м. Николай Кауфман) (3.00) 13. Запалило се, мале мо (обр. К. Бураджиев) - солист Пламен Димитров (2.13) 14. Злато, моме (м. Красимир Кюркчийски) (4.09) 15. Димово хоро (м. К. Бураджиев) - соло тамбура Костадин Бураджиев (1.42) 16. Мама на Стоян думаше (обр. К. Бураджиев) - солистка Кина Митева (2.15) 17. На меденик (пред сватбен обред) (м. К. Бураджиев) (4.51) Ансамбъл "Добрич", гл. худ. рък. и диригент Костадин Бураджиев Добруджанска тройка: Стефан Митев, Иван Петров, Желяз Димов (2) Женски хор при анс. "Добрич" (3, 4, 5, 9, 10, 12, 14, 17) Вокално трио - Денка Ангелова, Гинка Георгиева и Лилия Костова (11) |
2 3 | 060089 1990 |
| 1. Трите пъти (муз. Костадин Варимезов) - Костадин Варимезов - гайда (Странджа), съпр. орк., дир. Костадин Варимезов (2.17) 2. Сворната хоро - Стефан Захманов - гайда (Родопи) (3.37) 3. Марковска песен и Граовската (обр. Боян Нанков) - Никола Атанасов - гайда (Средна западна България), съпр. ОАНПБНР, дир. Димитър Лавчев (4.37) 4. Калиманку, Денку и Еркечко хоро (обр. Стефан Кънев) - Михаил Маринов - гъдулка, съпр. орк. на АНПБР, дир. Добрин Панайотов (4.30) 5. Мъжко хоро (обр. Коста Колев) - Стоян Величков - кавал (Тракия), съпр. орк., дир. Коста Колев (2.40) 6. Право пловдивско хоро (м. Теодосий Спасов) - Теодосий Спасов - кавал (Тракия) с "Бели, зелени, червени", дир. Стефан Мустафчиев (3.46) 7. Грънчарско хоро (обр. Емил Колев) - Румен Сираков - тамбура (Средна западна България), съпр. орк., дир. Емил Колев (2.46) 8. Бавна песен и Бръчмалийско хоро - Добруджанската тройка: Стефан Георгиев - хармоника, Петко Желязков - гъдулка, Желяз Димов - гайда (Добруджа) (4.42) 9. Криво хоро - Румен Сираков - тамбура, Стоян Величков - кавал, Михаил Маринов - гъдулка, Петър Цамбов - тъпан, Костадин Варимезов - гайда (Тракия) (3.03) 10. Пазарджишка копаница - Румен Сираков - тамбура, Стоян Величков - кавал, Михаил Маринов - гъдулка, Костадин Варимезов - гайду, Петър Цамбов - тъпан (Тракия) (2.42) 11. Ивайловско хоро (обр. Димитър Трифонов) - Иво Папазов - кларинет, Петър Ралчев - акордеон, Трифон Трифонов - саксофон (Тракия), съпр. орк., дир. Димитър Трифонов (3.46) 12. Огражденско хоро (обр. Димитър Пенев) - Трайчо Синапов - акордеон (Пирин), съпр. орк., дир. Димитър Пенев (4.39) 13. Концертно хоро (м. Петър Ралчев) - Петър Ралчев - акордеон (Тракия), съпр. орк., дир. Димитър Трифонов (2.40) 14. Бучиимиш (обр. Христофор Раданов) - Трайчо Синапов - акордеон, Димитър Пасков - кларнет (Средна западна България) (2.13) 15. Яворово хоро (обр. Васил Първанов) - оркестър "Хоро" с рък. Васил Първанов (Средна Северна България), дир. Васил Първанов (2.21) 16. Кърджалийска ръченица (обр. Димитър Трифонов) - оркестър "Тракия" с рък. Иво Папазов (Тракия), дир. Димитър Трифонов (5.07) 17. Въртележка (обр. Анастас Наумов) - оркестър на АНПБТР (Северозападна България), дир. Боян Нанков (2.15) |
4 1 | 060062 1989 |
| 1. Янка Рупкина (Странджа), съпр. ОАНПБТР, дир. Петко Радев Алтън Мара (обр. Красимир Кюркчийски) — 5.12 2. Йовчо Караиванов (Тракия), съпр. ОАНПБТР, дир. Коста Колев Малка мома конче води (обр. Коста Колев) — 2.20 3. Сестри Бисерови (Пирин) Звезда трепти — 2.35 4. Младен Койнаров (Родопите), съпр. Георги Мусорлиев - гайда Събрали са се, събрали — 1.35 5. Елена Чаушева (Тракия), съпр. орк., дир. Красимир Кюркчийски Завалялоситен, бял снежец (обр. Красимир Кюркчийски) — 4.55 6. Надежда Хвойнева (Родопи), съпр. орк., дир. Коста Колев Карай, майчо (обр. Коста Колев) — 2.47 7. Калинка Згурова (Странджа), съпр. орк., дир. Емил Колев Станче ле, мари хубава (обр. Ст. Колев) — 2.15 8. Сестри Георгиеви (Родопи) Троица братя — 3.02 9. Марин Иванов (Средна северна България), съпр. орк., дир. Анастас Наумов Тоте, де кака ти (обр. Анастас Наумов) — 2.14 10. Калинка Вълчева (Добруджа), съпр. орк., дир. Коста Колев Вила се лоза винена (обр. Коста Колев) — 4.04 11. Сестри Кушлеви (Родопи), съпр. Дафо Трендафилов и Михаил Калфов - гайди На друм седят (сюита) — 4.30 12. Стоянка Бонева (Пирин), съпр. орк., дир. Димитър Пенев Слънце зайде (обр. Димитър Пенев) — 4.05 13. Ева Георгиева (Добруджа), съпр. орк., дир. Емил Колев Трендафилко, разговорко (обр. Емил Колев) — 1.33 14. Павлина Горчева (Западна България), съпр. орк., дир. Емил Колев Гюл девойка (обр. Емил Колев) — 2.35 15. Надка Караджова (Тракия), съпр. орк., дир. Коста Колев Планино, Стара планино (обр. Коста Колев) — 3.36 16. Илия Аргиров (Пирин), съпр. орк. при ДАНТ "Пирин", дир. Кирил Стефанов Горо, горо (обр. Кирил Стефанов) — 3.17 17. Олга Борисова (Средна западна България), съпр. ОАНПБТР, дир. Стефан Мутафчиев Крейнах по пато (обр. Анастас Наумов) — 4.30 18. Лиляна Галевска (Средна западна България), съпр. орк., дир. Боян Нанков Моро, Тренке, мренке (обр. Коста Колев) — 2.25 |
| английски език |
3 2 | ВКА 11827 дата на запис: издание 1987 г. |
