7 месеца
За сайта
5 2 | 193 1961, дата на запис: 29, 30. IX. и 1. X. 1960 |
melodist / 2017-03-20 22:07:38 / Редакция № 2: 2022-10-15 19:51:31
| А1. Добруджанска ръка - изп. Ст. Георгиев - аккордеон с орк. 2. Русан на Русанка думаше - изп. Ив. Георгиев с орк. 3. Стоян си стадо караше - изп. М. Димова с орк. 4. Георги си стадо пасеше - изп. Ст. Керанов с орк. 5. Научила се Тодорка - изп. П. Петкова с орк. В1. Димо Вълкана думаше - изп. Ст. Господинова със съпр. на кавал 2. Я помълчете, я послушайте - изп. П. Стефанов с орк. 3. Право хоро и ръченица - изп. П. Токушев - гайда с орк. 4. Миланчо болен лежеше - изп. М. Василева с орк. 5. Сборенка - изп. Ст. Митев - акордеон с оркестър |
melodist / 2017-03-20 22:08:00
| Добруджански народни песни и хора. Записи от Събора-надпяване в гр. Тервел на 29, 30. IX. и 1. X. 1960 год. Участници в събора - 1400 изпълнители и записани над 4000 народни песни. Добруджанската народна песен по тематика обхваща: а) Исторически песни, свързани с борбите на народа от Добруджа б) Трудови песни - отразяващи всестранната трудова дейност на добруджанеца; в) Обичайни песни, свързани с местния бит и обичаи; г) Песни за семейно-битови отношения. По тематика, както и по музикален строеж, добруджанската песен е под влиянието на тракийската песен и тракийския напев. Много местни песни имат и характерни ладови особенности. Това се отнася най-вече за старинната обичайна песен - коледарска, лазарска и др. Тия песни са с ограничен тонов обем в рамките на 3-4 тона. Много от тях имат асиметричен строеж - 3, 5, 7 такта, а това създава особена напрегнатост на мелодията. Песните от семейно-битовия кръг, хайдушките песни и песните за Русия, както и трудови песни - жетварски, овчарски, занаятчийски в голямата си част са пренесени от Тракия и съседните на Добруджа фолклорни области. Особено ярко се чувствува тракийския мелодичен напев със своята характерна милизматика. Сложните кръшии извивки на бавната песен в някои случаи са опростени, като придобиват каденциращ завършек, заимствуван от бавните гъдуларски мелодии. Това е станало под влияние на гъдулката, която е била твърде разпространена в миналото из Добружда. Хороводните песни също носят белега на тежкото и плавно тракийско хоро. На добруджанската хороводна песен е чуждо голямото метрично разнообразие, което намираме в други песенни области. От неравноделните тактове срещаме 5/16, 7/16, 9/16. В третата песенна наслойка влизат песни, създадени в последните 100-150 години. Те са свързани най-често с татарски нашествия и кланета, с идването на руските войски и др. Има и най-нови песни със сюжети от войните. Мелодически тия песни следват традиционната мелодика на бавната речитативна песен. В някои случаи те са повлияни от сборенските песни на певците, които свиреха с физармоники. В дългосвирещата грамофонна плоча № 193 са подбрани песни и хора, изпълнени и записани по време на събора - надпяване в Тервел. 1) Добруджанска ръка - оригинално добруджанско хоро в 2/4. Играе се из цяла Добруджа. Характеризира се, както и всички добруджански хора, с движения, в които взима участие цялото тяло. Изпълнява Стефан Митев - акордеон със съпровод на оркестър с рък. Коста Колев 2) Русан на Руска думаше - изп. на Иван Георгиев от Толбухин със съпровод на Странджанската група. Песента е известен тракийски вариант. Разказва как селските чорбаджии и чокои експлоатират наемните работници - аргатите. 3) Стоян си стадо караше - весела овчарска песен. Изпълнява Марийка Димова, съпровожда оркестър с ръководител Коста Колев. Песента е свързана с определено място - Ямболските извори, което ясно говори, че тя е пренесена от Тракия 4) Георги си стадо пасеше - изп. Стоян Керанов от село Владимирово с оркетсъра - Коста Колев. Също овчарската закачлива песен. Хубава Янка върви из пътя потропва жълтите чехли. Овчарят закача момата и иска да му пристане. 5) Научила сей Тодорка - изпълнява Пенка Петкова от село Безмер. Песента е известен вариант за Чакър Неделчо войвода. Младата девойка се е научила да ходи за вода на хайдушкото кладенче. Там завършва Чакър Неделчо със своята дружина. 6) Димо Вълкава думаше - изпълнява Стоянка Господинова със съпровод на кавал Стоян Величков. Закачлива любовна песен. Възрастният вече момък закача своята съседка, а тя му отговаря закачливо 7) Я помълчете, я послушайте - изпълнява Петър Стефанов от Силистра. Съпровод на оркестър - Коста Колев. Песен от турското робство, вариант на известната песен "Хайдути мъчат хубава Яна" А помълчете, я послушайте дали ергени с кавали свирят или пък моми песните пеят Песента разказва, че нито кавали свирят, нито моми пеят, най еничери по село ходят. По село ходят момите сбират 8) Право хоро и ръченица - изп. гайдарят Петър Токушев от с. Кайнарджа Петър Токушев се нареди на едно от първите места, като народен свирач със своята ясна, звучна, гласовита гайда, с оригиналните си народни хора и ръченици. 9) Миланчо болен лежеше - изпълнява Милица Василева от Дулово със съпровод на Странджанската група. Известен тракийски вариант. Момъкът лежи болен. Край него е майка му. Погледни надолу пред селото, казва тя, да видиш, какво сей хоро извило и как твоята изгора играе между двама момци. Но Миланчо врява в любовта из девойката. 10) Сборенка - оригинално добруджанско хоро, изпълнява на акордеон Стефан Митев от Тервел със съпровод на оркестър - Коста Колев. Сборенката, както и останалите прави добруждански хора, имат много често метричната структура на тракийските хора - Трите пъти, Буенек. Танцовите стъпки обаче са съвсем различни. Много често добружданската сборенка се среща в миксолидийски лад. Георги Бояджиев |
melodist / 2017-09-23 23:12:13 / Редакция № 3: 2018-08-18 20:59:57
