Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
Изображение
4
3
3 участника имат този албум
ВАА 1517
1974, дата на запис: 1973
melodist / 2017-03-26 10:21:34 / Редакция № 7: 2022-11-11 21:59:57
Изображение
Страна А — 20.10
Държавните липи
Изпълняват Г. Вачков, Г. Парцалев, Н. Анастасов, Л. Ардити
Морската болест
Изпълняват Г. Парцалев, Г. Черкелов, Д. Ганева, М. Русалиева, П. Пейков.

Страна Б — 20.35
Златната мина
Изпълняват Г. Черкелов, Д. Ганева, Л. Райнова, Ж. Филипова, П. Пейков
Скакалци
Изпълняват Г. Парцалев, М. Русалиева, В. Попов, Д. Ганева, Ж. Филипова

Четец: Н. Бинев. Композиция: В. Илиева. Режисьор: К. Каменов
melodist / 2022-04-09 23:22:13 / Редакция № 3: 2022-04-09 23:27:50
Щастлив е оня народ, които има своите жреци на смеха — животворния, проницателен и лековит смях, изтръгнат от човека, за да сече бурените на злото, да открива дребнавото и пошлото в живота, да отпраща с широк замах пороците на обществото в миналото.
Пред нас е снимката на мъж - слабо лице, плешиво чело, очила с тъмна рамка, риза с папионка. "Типичен славянски интелектуалец“, е казал един френски лекар. Това е Стефан Назаров Костов, или Костич — както са го наричали неговите приятели, или Ст. Л. Костов — име, с кое то е останал завинаги в нашата културна история.
По професия — етнограф, по призвание — комедиограф, той отлично съчета образованието и таланта и даде на българската наука своите изследвания върху творческия гений на народа, а на българския театър — смеха, с който воюваше срещу тъмните герои на своето време. Интересите му към науката и литературата вървяха успоредно. Той издаваше научни трудове върху веществената културана нашия народ, неговите нрави и обичаи и в същото време правеше първите си скромни опити в театралното поприще. Литературният талант на Ст. Л. Костов разцъфтя доста късно, въпрски че още като студент той пишете малки хумористични разкази. Отрано обичаше и театъра, правеше преводи на френски и немски пиеси, но насочването му към комедията бе малко неочаквано и случайно. "...Нашата действителност е пълна с такива типове, че без да си писател, ще пропишеш ", писа той и на бял свят излезнаха: „Мъжемразка", „Пред изгрев слънце", „Златната мина", „Големанов", „Член 233", „Скакалци", „Новото пристанище", „Вражалец", историческата пиеса „Симеон", психологическата драма „Тя и двамата", „Комедия без име", „Женено царство", „ Дьржавните липи" и др.
Ст. Л. Костов, най-видният български комедиограф, бе и първият, който отреди самостоятелно място на комедията в нашата литература от двадесетте години. Когато името му започна да се появява по театралните афиши, сърбите вече имаха Нушич, румънците — Караджале. Българите бяха малко закъснели, но Ст. Л. Костов запълни бързо празнината, догони съседите ни и остави един солиден фонд в българското театрално съкровище.
В. Илиева
melodist / 2023-12-09 23:36:43 / Редакция № 4: 2023-12-09 23:38:15
Изображение
melodist / 2017-03-26 10:21:38 / Редакция № 3: 2022-04-09 23:28:13
Изображение
elindikov@abv.bg / 2024-03-22 20:20:37
 
Коментар
Изображение
jpg, png, gif, pdf, djv
  URL или
  локален файл
  подсказка